Различни са нишките, които свързват избраните тук първи две дузини рускоезични разкази на Владимир Набоков. Музикалната тема дава тон на тома, прозвучава и мелодията на дъжда, прекъсвана от музикални паузи. Следват темата за случайното, ролята на съдбата и измамното щастие и за писането, мистифицираното авторство, отношенията с критиката и читателя. Своеобразна поанта на първата дузина в подбора се явява дванайсетият разказ, „Рождество“, след което игривата „Приказка“ превключва стрелката на релсите с темите за диктатора, насилието в следващата група разкази. В съзвучие с Набоковото настояване, че човек не чете, а винаги препрочита, разказът „Кръг“ се явява финално обръщане към началото и същевременно циклично припомня фантазията на тринайсетото, което се оказва отново първото: „Моля, заповядайте: в един горещ летен ден в средата на юни…“
Съдържание:
1. Звуци, 1923 (публ. 1995)
2. Музика, 1932
3. Бахман, 1924
4. Завръщането на Чорб, 1925
5. Случайност, 1924
6. Писмо до Русия, 1925
7. Адмиралтейската игла, 1933
8. Пътеводител за Берлин, 1925
9. Пътникът, 1927
10. Случай от живота, 1935
11. Великденски дъжд, 1925
12. Рождество, 1924 (публ. 1925)
13. Приказка, 1926
14. Облак, езеро, кула, 1937
15. Изтребване на тираните, 1938
16. Посещение в музея, 1939
17. Пилграм, 1930
18. Ужас, 1926 (публ. 1927)
19. В памет на Л. И. Шигаев, 1934
20. Василий Шишков, 1939/1940
21. Буря, 1924
22. Катастрофа, 1924
23. Картофеният елф, 1924/1929
24. Кръг, 1934 (публ. 1936)
Владимир Владимирович Набоков, прозаик, поет, драматург и литературен критик е роден на 22/23 април 1899 г. в Санкт Петербург в знатно и богато семейство. В наситената със събития 1917 г. неговият баща за кратко е министър в правителството на Керенски, а когато на власт идват болшевиките, Набокови са принудени да емигрират. През 1919 г. Владимир Владимирович постъпва в университета в Кеймбридж и го завършва през 1922 година. През март същата година в Берлин, по време на покушение на водача на партията на кадетите Павел Милюков, загива бащата на Набоков, прикрил Милюков от куршум на монархист. 20-те и 30-те години прекарва в Берлин, после бяга в Париж с жена си, еврейката Вера Слоним, и сина им Дмитри, а през 1940 г. се местят в САЩ.
Публикува множество романи, сред които на най-голяма известност се радват „Покана за екзекуция“, „Машенка“, „Защита Лужин“ от написаните на руски език, а от създадените на английски – „Лолита“, „Знак за незаконороденост“, „Пнин“ и мемоарната книга „Памет, говори“ (позната на български като „Други брегове“). Превежда на английски език „Евгений Онегин“ и „Герой на нашето време“. През 1961 г. се установява с жена си в Швейцария. Владимир Набоков умира на 2 юли 1977 г., на 78-годишна възраст, в Лозана.
Оценка: +1
* Сайтът www.colibri.bg е оптимизиран за всякакви
утройства и предлага лесно и достъпно информация
на компютър, лaптоп, таблет или смартфон. 
