Успешно добавихте „...“ към вашата поръчка
Природните закони в развитието на детето
Печатно издание
ISBN
978-619-02-0616-3
Цена
19.58 лв.
(22.00 лв.)
Купи

* 11% онлайн отстъпка
Доставка - куриери "Спиди"
Безплатна за поръчки над 50 лв.
Поръчай по телефона
Поръчайте между 9:00 и 16:00 часа
в работни дни на телефон 0700 18028

Или оставете телефонен номер
и ние ще се свържем с вас за
приемане на поръчката.
-11%
Купи с 1 клик
Информация
Рейтинг (14)
Мнения (0)
Публикувай мнение
Печат
Меки корици
Размери
13/20
Тегло
333 гр.
Страници
440
Дата на издаване
09 октомври 2020
Превод
Владимир Атанасов
Корица
Стефан Касъров

Природните закони в развитието на детето

„Природните закони в развитието на детето“ е основополагаща книга, която ни предлага друг начин да видим детето и образованието му вкъщи и в училище. Селин Алварес обяснява по кристално ясен начин големите научни принципи, които подплатяват обучението и разгръщането на човешките способности. Тя споделя своя опит, запознава ни с дейностите, които могат да помогнат на детето да развие своя потенциал, както и мястото на възрастните в този процес.

Селин Алварес доказва, че революцията в образованието е възможна!

За автора

Селин Алварес (р. 1983), бивша учителка, езиковед по образование, придобива голяма популярност във Франция и Европа през 2016 г., когато издава книгата си „Естествените закони на детството“. Алварес провежда експеримент в една детска градина във френския град Женвилие. Работата й представлява комбинация между методите на Мария Монтесори и когнитивните науки. Водена от идеята си, че детството има свои естествени закони, които трябва да се уважават, тя ентусиазирано работи в тази насока и получава изключителни резултати.

В края на втората година всички деца от най-голямата група и 90% от средната знаят да четат и показват отлични знания по аритметика, като между другото, което не е никак второстепенно, развиват и ценни морални и социални качества.

Блог | Селин Алварес
Още заглавия от същия жанр
Откъс

Селин Алварес - „Природните закони в развитието на детето“

Пластичността на мозъка

Човешкото същество не се ражда без каквато и да е организация на мозъчната дейност. Напротив, то идва на белия свят със забележителна канава на основните невронни пътища, известни при възрастните. Аз винаги съм изпитвала дълбокото усещане, че бебето се ражда с всички зачатъци на човешките потенциали, които само чакат да се сдобият с опит извън майчината утроба, за да започнат развитието си… Но да видя прецизността на мрежата невронни връзки благодарение на ядрено-магнитния резонанс, бе за мен извор на колосална радост: значи, това е вярно, невронната мрежа у човешкото същество е опъната още преди раждането му, за да развива след това своите дълбоко човешки характеристики. Ние се раждаме с вродено предразположение да общуваме, да изграждаме точни и структурирани езикови умения, да запаметяваме, да разсъждаваме по подреден и логичен начин, да творим, да изобретяваме, да се отдаваме на въображението си, да изпитваме широка гама от чувства и да ги регулираме в случай на нужда, нещо повече, раждаме се с нагласата за съпричастност и емпатия, с дълбока морална интуиция и чувство за справедливост. От което следва, че всеки човек се ражда с големи обещания за висока интелигентност и човечност. Не е ли това нещо изключително?
Ала точно тук на сцената излиза колосалната важност на заобикалящата ни среда, защото тази невронна мрежа е съвсем незряла. Макар и предразположено още след раждане да говори или разсъждава, човешкото същество не носи в багажа си нито словото, нито разсъждението. То се ражда до известна степен недозряло, изникнало сред широкия свят, без дори да е приключило оформянето на мозъка си. От този момент насетне развитието на вродените в него способности ще бъде обусловено – при това без никакъв филтър – от качеството на житейската среда. Тази недозрялост на мозъка може да изглежда изненадваща. Действително, тя прави човешкото същество изключително безпомощно и ранимо от бедни, насилнически или отровни среди. Защо ли това дооформяне на мозъка не се извършва в топлината, защитата и интимността на майчината утроба, както се случва при другите млекопитаещи, които се раждат с далеч по-зрели невронни мрежи, позволяващи им да общуват, да вървят или да се ориентират едва няколко часа след раждането си? Природата, обикновено така подредена, дали не си е „загубила ума“?
Не, в никакъв случай! Тази мозъчна недозрялост е насъщна необходимост, понеже човекът несравнимо повече от всяко друго млекопитаещо притежава способността да разсъждава, да мечтае и да твори; той непрестанно изобретява нововъведения. Ако неговото малко виждаше деня със зряла интелигентност, какъвто е случаят при другите млекопитаещи, то щеше да се роди приключило, със завършена интелигентност, разполагайки с твърде малко пластичност, неспособно да възприеме еволюционните скокове на предходните поколения. Щеше да се роди предопределено, животът му щеше да бъде спокоен и сигурен, но съвършено неподлежащ на еволюция. Следователно изхвърляйки насред света малкото на родения изобретател, какъвто човекът безспорно е, по един преждевременен начин, природата го задължава да хване в движение влака на човечността и му осигурява възможността през първите години от своя живот да въплъти без усилие в невронните си фибри културата на своите родители. Понеже се ражда недоразвито, вродените предразположения на бебето се формират пряко едновременно с лингвистичните, поведенческите и културните нововъведения, осъществени преди раждането му. То няма нужда дори да учи каквото и да било, неговата интелигентност се изгражда пряко заедно с тях!
Значи, това преждевременно раждане всъщност е истински майсторски удар. То осигурява еволюционния континуум: малкото на човека въплъщава пряко в невроналните си фибри наследството на своите родители. По този начин то се вписва без усилия и без спънки в дългата еволюционна верига на човечеството. И очевидно в очите на госпожа Природата опасностите, на които подобна мозъчна незрялост излага човешкото същество, не тежат на везните толкова, колкото колосалните адаптивни възможности, които тя предоставя.

Голямата мозъчна незрялост на детето

Днес ние разбираме много повече защо заобикалящата детето среда е тази, която влияе върху развитието на зачатъчните му потенциали далеч повече от гените. Понеже мозъкът му разгръща невронната си мрежа в унисон със заобикалящата го среда, тя оказва своето влияние – положително или отрицателно – върху развитието на заложбите му от интелект и човечност. Така тук се сблъскваме с една отлична и една много лоша новина. Добрата е, че не съществува генетически предопределена фаталност: всички ние сме способни – независимо от наследените от нас гени – да развиваме свой изключително усъвършенстван и позитивен интелектуален и социален капацитет. Лошата новина е, че първите заобикалящи малкото на човека среди, в които то отраства, се отпечатват с огромна мощ в най-съкровените части на невронните му фибри – за добро, но и за лошо. Другояче казано, природата дава ключовите ориентации, снабдявайки новороденото с латентни човешки потенциали, но заобикалящата го среда е тази, която предопределя качеството на развитието на тези вродени потенциали: те се проявяват или не в зависимост от възможностите, предложени от средата. Тук аз отразявам едно от твърденията, споделени до голяма степен от университетските центрове, участващи в изследванията за развитието на детето. Имам предвид най-вече силно ангажирания и отличаващ се с педагогическа насоченост Център за развитието на детето (Center on The Developing Child) на университета в Харвард.
От което следва, че човешкото същество не е предопределено да развие езика, разума, емпатията, както и всички останали вродени латентни потенциали; то само е предразположено към тях. Разликата е колосална. Няма никаква гаранция, че то ще развие човешката интелигентност, която притежава в зачатъчно състояние… То се ражда с възможността да я развие. И ще трябва да го прави в условията, които му предлага заобикалящата го среда.
Да вземем например езика. Както казахме по-горе, човешкото същество по рождение е предразположено да усвои и си изработи богат и изискан език. То притежава заложената още в майчината утроба невронна мрежа, позволяваща му да постигне това. Но съществува и вероятността никога да не го стори, ако житейската среда не предлага условията, позволяващи му да сътвори подобен език. За да бъде облечена тази възможност в конкретни форми, вроденото предразположение към езика трябва да бъде подхранвано в богат и разнообразен езиков режим през изключително чувствителния за формирането на езика период между раждането и 3-годишна възраст. Това е всичко. Няма никаква необходимост от вносни педагогически методи. Единствената потребност, която младото човешко същество притежава, е да бъде изложено на въздействието на езика по начин жив и динамичен, за да се образуват крехките невронни пътища в мозъка. Защото в противен случай – ако това предразположение към езика бъде подложено на бедна и негодна езикова диета през първите три години от живота на детето, то никога няма да разгърне пълния си потенциал.
Едно завладяващо проучване, наречено съвсем точно „Ранната катастрофа“, илюстрира мощта на този феномен. В четиресет и две семейства, принадлежащи към целия социо-икономически спектър, са записани стотици часове на взаимодействие между децата и възрастните. Децата са изследвани от седеммесечна до тригодишна възраст. Учените са констатирали, че между 86 и 98% от думите, използвани от децата, произхождат пряко от речника на своите родители. Но това не е всичко: продължителността и стилът на разговорите също се оказват подобни на словесната размяна, протичаща между родителите. Последните, когато става дума за най-бедните семейства, в повечето случаи се изразяват с кратки фрази, като: „Спри!“, или: „Слез!“, докато членовете на най-заможните семейства си служат с по-изискани изречения и провеждат истински разговори със своите деца на доста разнообразни теми. Така изследователите заключават, че децата, произхождащи от заможни семейства, са изслушали до навършване на 4-годишна възраст по около 30 милиона думи повече, отколкото тези от проблемните семейства. Интелигентността на децата във въпросните домове, чисто и просто, не е била достатъчно подхранвана в решаващия момент, когато е била в процес на бурно развитие. Тези деца са били изложени на един вид умствено недохранване, поставящо ги в неблагоприятно положение: защото впоследствие са нужни изключително големи усилия и огромна решителност за обогатяването на нещо, което е било съградено негодно през най-активния период на развитие.
Тази разлика в житейската среда води след себе си големи различия в развитието на общата интелигентност: децата от това изследване, произхождащи от заможните семейства и поради това общуващи с родителите си на по-изискан език, се отличават със значително по-високи коефициенти на интелигентност в сравнение с останалите още от тригодишна възраст. Впрочем днес ние знаем, че равнището на устната реч при тригодишните обуславя способността за четене при петгодишните и за разбиране на текстове при осемгодишните.
Първите години изграждат основите на интелигентността и качеството на тези основи зависи от житейската среда. Това е валидно за всички, независимо дали детето произхожда от заможно, или от проблемно семейство. Ако новородено, произхождащо от високопоставено семейство, с родители, наследници на редица поколения хора с особено изискан език, бъде поставено само няколко месеца след раждането си в бедна, груба, служеща си с неправилен синтаксис езикова среда, то напразно ще е имало в рода си цяла плеяда знаменити оратори, защото езикът му неминуемо ще бъде беден: езиковата му интелигентност не ще съумее да създаде друг език освен онзи, който семейната среда ще му предложи. Тя, чисто и просто, не може да създаде сама нещо, което средата не ѝ предлага. Ако новородено, произхождащо от изключително проблемно семейство, бъде поставено още от първите месеци след раждането си в благоприятна човешка среда, то ще развие изискан език и добра способност да общува чрез него. Колкото и предразположени да сме, колкото и добре да е развита невронната ни мрежа, изграждането на нашата интелигентност е изцяло обусловена от заобикалящата ни среда. Пред лицето на тази истина всички ние сме равни. Никой не може да избяга от творческата мощ на житейската среда. Всичко е толкова просто, въодушевяващо и драматично: за новороденото всичко е възможно – и най-доброто, и най-лошото. Мозъчната незрялост издава изключителен потенциал и същевременно изключителна уязвимост.
От гледна точка на образованието обаче това е информация с фундаментално значение: за изграждането на човешката интелигентност генетичната обусловеност не съществува. Онова, което създава неравенството между хората, не са гените, а средата. Затова, ако искаме да намалим образователните неравенства, трябва да пренесем цялото си внимание върху условията на заобикалящата ни среда. Ние очевидно можем да променим жребия на много деца не само като променим начина на преподаване, но и като окажем много положително влияние върху средата, в която се развиват – както домашната, така и училищната. Върху нас лежи огромната отговорност да устроим за нашите деца условия, осигуряващи им духовна и телесна храна и достойни за огромните им заложби. Защото, ако детето, родено в Ньои сюр Сен априори е предразположено да усвои изискан и богат език, който предопределя успеха му в училище, по-голямата част от децата, родени в Женвилие, са априори предразположени да усвоят един беден всекидневен език, който силно ще ограничи възможността им да се изразяват, следователно и разгръщането на пълните им заложби.

Селин Алварес - „Природните закони в развитието на детето“

Пластичността на мозъка

Човешкото същество не се ражда без каквато и да е организация на мозъчната дейност. Напротив, то идва на белия свят със забележителна канава на основните невронни пътища, известни при възрастните. Аз винаги съм изпитвала дълбокото усещане, че бебето се ражда с всички зачатъци на човешките потенциали, които само чакат да се сдобият с опит извън майчината утроба, за да започнат развитието си… Но да видя прецизността на мрежата невронни връзки благодарение на ядрено-магнитния резонанс, бе за мен извор на колосална радост: значи, това е вярно, невронната мрежа у човешкото същество е опъната още преди раждането му, за да развива след това своите дълбоко човешки характеристики. Ние се раждаме с вродено предразположение да общуваме, да изграждаме точни и структурирани езикови умения, да запаметяваме, да разсъждаваме по подреден и логичен начин, да творим, да изобретяваме, да се отдаваме на въображението си, да изпитваме широка гама от чувства и да ги регулираме в случай на нужда, нещо повече, раждаме се с нагласата за съпричастност и емпатия, с дълбока морална интуиция и чувство за справедливост. От което следва, че всеки човек се ражда с големи обещания за висока интелигентност и човечност. Не е ли това нещо изключително?
Ала точно тук на сцената излиза колосалната важност на заобикалящата ни среда, защото тази невронна мрежа е съвсем незряла. Макар и предразположено още след раждане да говори или разсъждава, човешкото същество не носи в багажа си нито словото, нито разсъждението. То се ражда до известна степен недозряло, изникнало сред широкия свят, без дори да е приключило оформянето на мозъка си. От този момент насетне развитието на вродените в него способности ще бъде обусловено – при това без никакъв филтър – от качеството на житейската среда. Тази недозрялост на мозъка може да изглежда изненадваща. Действително, тя прави човешкото същество изключително безпомощно и ранимо от бедни, насилнически или отровни среди. Защо ли това дооформяне на мозъка не се извършва в топлината, защитата и интимността на майчината утроба, както се случва при другите млекопитаещи, които се раждат с далеч по-зрели невронни мрежи, позволяващи им да общуват, да вървят или да се ориентират едва няколко часа след раждането си? Природата, обикновено така подредена, дали не си е „загубила ума“?
Не, в никакъв случай! Тази мозъчна недозрялост е насъщна необходимост, понеже човекът несравнимо повече от всяко друго млекопитаещо притежава способността да разсъждава, да мечтае и да твори; той непрестанно изобретява нововъведения. Ако неговото малко виждаше деня със зряла интелигентност, какъвто е случаят при другите млекопитаещи, то щеше да се роди приключило, със завършена интелигентност, разполагайки с твърде малко пластичност, неспособно да възприеме еволюционните скокове на предходните поколения. Щеше да се роди предопределено, животът му щеше да бъде спокоен и сигурен, но съвършено неподлежащ на еволюция. Следователно изхвърляйки насред света малкото на родения изобретател, какъвто човекът безспорно е, по един преждевременен начин, природата го задължава да хване в движение влака на човечността и му осигурява възможността през първите години от своя живот да въплъти без усилие в невронните си фибри културата на своите родители. Понеже се ражда недоразвито, вродените предразположения на бебето се формират пряко едновременно с лингвистичните, поведенческите и културните нововъведения, осъществени преди раждането му. То няма нужда дори да учи каквото и да било, неговата интелигентност се изгражда пряко заедно с тях!
Значи, това преждевременно раждане всъщност е истински майсторски удар. То осигурява еволюционния континуум: малкото на човека въплъщава пряко в невроналните си фибри наследството на своите родители. По този начин то се вписва без усилия и без спънки в дългата еволюционна верига на човечеството. И очевидно в очите на госпожа Природата опасностите, на които подобна мозъчна незрялост излага човешкото същество, не тежат на везните толкова, колкото колосалните адаптивни възможности, които тя предоставя.

Голямата мозъчна незрялост на детето

Днес ние разбираме много повече защо заобикалящата детето среда е тази, която влияе върху развитието на зачатъчните му потенциали далеч повече от гените. Понеже мозъкът му разгръща невронната си мрежа в унисон със заобикалящата го среда, тя оказва своето влияние – положително или отрицателно – върху развитието на заложбите му от интелект и човечност. Така тук се сблъскваме с една отлична и една много лоша новина. Добрата е, че не съществува генетически предопределена фаталност: всички ние сме способни – независимо от наследените от нас гени – да развиваме свой изключително усъвършенстван и позитивен интелектуален и социален капацитет. Лошата новина е, че първите заобикалящи малкото на човека среди, в които то отраства, се отпечатват с огромна мощ в най-съкровените части на невронните му фибри – за добро, но и за лошо. Другояче казано, природата дава ключовите ориентации, снабдявайки новороденото с латентни човешки потенциали, но заобикалящата го среда е тази, която предопределя качеството на развитието на тези вродени потенциали: те се проявяват или не в зависимост от възможностите, предложени от средата. Тук аз отразявам едно от твърденията, споделени до голяма степен от университетските центрове, участващи в изследванията за развитието на детето. Имам предвид най-вече силно ангажирания и отличаващ се с педагогическа насоченост Център за развитието на детето (Center on The Developing Child) на университета в Харвард.
От което следва, че човешкото същество не е предопределено да развие езика, разума, емпатията, както и всички останали вродени латентни потенциали; то само е предразположено към тях. Разликата е колосална. Няма никаква гаранция, че то ще развие човешката интелигентност, която притежава в зачатъчно състояние… То се ражда с възможността да я развие. И ще трябва да го прави в условията, които му предлага заобикалящата го среда.
Да вземем например езика. Както казахме по-горе, човешкото същество по рождение е предразположено да усвои и си изработи богат и изискан език. То притежава заложената още в майчината утроба невронна мрежа, позволяваща му да постигне това. Но съществува и вероятността никога да не го стори, ако житейската среда не предлага условията, позволяващи му да сътвори подобен език. За да бъде облечена тази възможност в конкретни форми, вроденото предразположение към езика трябва да бъде подхранвано в богат и разнообразен езиков режим през изключително чувствителния за формирането на езика период между раждането и 3-годишна възраст. Това е всичко. Няма никаква необходимост от вносни педагогически методи. Единствената потребност, която младото човешко същество притежава, е да бъде изложено на въздействието на езика по начин жив и динамичен, за да се образуват крехките невронни пътища в мозъка. Защото в противен случай – ако това предразположение към езика бъде подложено на бедна и негодна езикова диета през първите три години от живота на детето, то никога няма да разгърне пълния си потенциал.
Едно завладяващо проучване, наречено съвсем точно „Ранната катастрофа“, илюстрира мощта на този феномен. В четиресет и две семейства, принадлежащи към целия социо-икономически спектър, са записани стотици часове на взаимодействие между децата и възрастните. Децата са изследвани от седеммесечна до тригодишна възраст. Учените са констатирали, че между 86 и 98% от думите, използвани от децата, произхождат пряко от речника на своите родители. Но това не е всичко: продължителността и стилът на разговорите също се оказват подобни на словесната размяна, протичаща между родителите. Последните, когато става дума за най-бедните семейства, в повечето случаи се изразяват с кратки фрази, като: „Спри!“, или: „Слез!“, докато членовете на най-заможните семейства си служат с по-изискани изречения и провеждат истински разговори със своите деца на доста разнообразни теми. Така изследователите заключават, че децата, произхождащи от заможни семейства, са изслушали до навършване на 4-годишна възраст по около 30 милиона думи повече, отколкото тези от проблемните семейства. Интелигентността на децата във въпросните домове, чисто и просто, не е била достатъчно подхранвана в решаващия момент, когато е била в процес на бурно развитие. Тези деца са били изложени на един вид умствено недохранване, поставящо ги в неблагоприятно положение: защото впоследствие са нужни изключително големи усилия и огромна решителност за обогатяването на нещо, което е било съградено негодно през най-активния период на развитие.
Тази разлика в житейската среда води след себе си големи различия в развитието на общата интелигентност: децата от това изследване, произхождащи от заможните семейства и поради това общуващи с родителите си на по-изискан език, се отличават със значително по-високи коефициенти на интелигентност в сравнение с останалите още от тригодишна възраст. Впрочем днес ние знаем, че равнището на устната реч при тригодишните обуславя способността за четене при петгодишните и за разбиране на текстове при осемгодишните.
Първите години изграждат основите на интелигентността и качеството на тези основи зависи от житейската среда. Това е валидно за всички, независимо дали детето произхожда от заможно, или от проблемно семейство. Ако новородено, произхождащо от високопоставено семейство, с родители, наследници на редица поколения хора с особено изискан език, бъде поставено само няколко месеца след раждането си в бедна, груба, служеща си с неправилен синтаксис езикова среда, то напразно ще е имало в рода си цяла плеяда знаменити оратори, защото езикът му неминуемо ще бъде беден: езиковата му интелигентност не ще съумее да създаде друг език освен онзи, който семейната среда ще му предложи. Тя, чисто и просто, не може да създаде сама нещо, което средата не ѝ предлага. Ако новородено, произхождащо от изключително проблемно семейство, бъде поставено още от първите месеци след раждането си в благоприятна човешка среда, то ще развие изискан език и добра способност да общува чрез него. Колкото и предразположени да сме, колкото и добре да е развита невронната ни мрежа, изграждането на нашата интелигентност е изцяло обусловена от заобикалящата ни среда. Пред лицето на тази истина всички ние сме равни. Никой не може да избяга от творческата мощ на житейската среда. Всичко е толкова просто, въодушевяващо и драматично: за новороденото всичко е възможно – и най-доброто, и най-лошото. Мозъчната незрялост издава изключителен потенциал и същевременно изключителна уязвимост.
От гледна точка на образованието обаче това е информация с фундаментално значение: за изграждането на човешката интелигентност генетичната обусловеност не съществува. Онова, което създава неравенството между хората, не са гените, а средата. Затова, ако искаме да намалим образователните неравенства, трябва да пренесем цялото си внимание върху условията на заобикалящата ни среда. Ние очевидно можем да променим жребия на много деца не само като променим начина на преподаване, но и като окажем много положително влияние върху средата, в която се развиват – както домашната, така и училищната. Върху нас лежи огромната отговорност да устроим за нашите деца условия, осигуряващи им духовна и телесна храна и достойни за огромните им заложби. Защото, ако детето, родено в Ньои сюр Сен априори е предразположено да усвои изискан и богат език, който предопределя успеха му в училище, по-голямата част от децата, родени в Женвилие, са априори предразположени да усвоят един беден всекидневен език, който силно ще ограничи възможността им да се изразяват, следователно и разгръщането на пълните им заложби.

Сподели в:
Публикувай мнение за книгата
Печатно издание
Печатно издание
ISBN
978-619-02-0616-3
Купи
Цена
19.58 лв.
(22.00 лв.)

* 11% онлайн отстъпка
Доставка - куриери "Спиди"
Безплатна за поръчки над 50 лв.
-11%
Отстъпка
Доставка
Издателство "Колибри"
1990-2020 © Всички права запазени