Успешно добавихте „...“ към вашата поръчка
За бавното живеене и насладата от живота
Печатно издание
ISBN
978-619-02-0637-8
Купи
Цена
14.24 лв.
(16.00 лв.)
Поръчай по телефона
Поръчайте между 9:00 и 16:00 часа
в работни дни на телефон 0700 18028

Или оставете телефонен номер
и ние ще се свържем с вас
за приемане на поръчката.
Купи с 1 клик
-11%
Електронно издание
ISBN
978-619-02-0638-5
Купи
Цена
8.00 лв.
(16.00 лв.)
-8лв.
Информация
Рейтинг (48)
Мнения (6)
Публикувай мнение
Печат
Меки корици
Размери
165/235
Тегло
399 гр.
Страници
264
Дата на издаване
21 април 2020
Корица
Неда Ангелова

За бавното живеене и насладата от живота

Душата има своя скорост (своя бавност) и литературата е тази, която знае повече за това. Когато разказваме една история, ние всъщност спираме за малко пясъчните часовници, излизаме от текущото време и строим друго, паралелно време. Всеки читател знае, че докато чете, пребивава едновременно в две времена – реално текущото и това на разказа. Да умножаваш времена, е от реда на чудесата, които и физиката не може да обясни. Да забавяш и отлагаш края посредством разказване на истории – също. Спомнете си само Шехерезада, която с всяка разказана история отлага ден след ден смъртта.
Георги Господинов 

Бавно. Събудете се бавно, оставете живота да потече във вените ви заедно с глътките чай или кафе. Прояснете мислите си, помислете за деня, за любим човек и любимо място. Отпийте от емоцията. Излезте и свършете нещо добро, накарайте някого да се усмихне, причинете щастие. Направете деня си. Вечерта идва, а с нея и спокойствието на нощта. Животът е ваш. Намерете и се насладете на красотата в него, създайте я, ако не ви стига. Прегърнете и целунете близък, обичайте. И прочетете няколко страници. Бавно и с удоволствие.
Светлозар Желев

За автора

Казвам се Светлозар Желев и съм пристрастèн. Пристрастèн съм към книгите, музиката, приятелите, пътуването, към промяната, различността, пресичането на граници, към красотата, жените, удоволствията, емпатията, човечността, добротата, справедливостта, към истината, прямотата, искреността, обичта, към прегръдките, целувката, докосването, към лекотата на битието, мечтите, уважението, към историята, фантастиката, реалността, ежедневните малки радости, към погледа на човек, който ме обича и цени, към ръката на приятел, подадена в нужда, към зимата, пролетта, есента и лятото, към спомените от миналото и възможното бъдеще, към морето, към островите, към фаровете, към планините, към луната и слънцето, към звездите и облаците, към синьото и черното, към откривателството, към мъдростта в думите, към бавното живеене и бързата реализация, към всеки нов ден и всяка споделена нощ, към живота и смъртта.

Не съм спирал да чета вече 42 години. Преди 22 книгите станаха и моя професия, първо като книжар, а после като редактор и издател. Бил съм и радиоводещ, телевизионен водещ и редактор на предаване за книги по БНТ, главен редактор на GRANTA, редактор на секция „Литература“ в „АРТизанин“, директор съм на Националния център за книгата и Литературен клуб „Перото“ в НДК, преподавам в СУ.

Чета всеки ден.

Още книги от автора
Още заглавия от същия жанр
Откъс

Светлозар Желев - „За бавното живеене и насладата от живота“

„Трудно е да бъдеш бог“, или какво да спрем, какво да махнем от живота си, за да започнем да живеем по-бавно

Отговора всеки може да си го даде сам – всичко, което не ни харесва, всички лоши емоции от неща, които правим по задължение, да спрем да се срещаме с хора, които не харесваме, или да ограничим контактите с тях дотолкова, доколкото го изискват работата ни или животът. Всичко се дължи на това колко много неща си причиняваме, преследвайки нещо. Дали в работата и амбициите си, дали в това да достигнем или съблазним някого, защото смятаме, че е важно или интересно, или, че ще повдигне социалния ни статус. Или просто защото той е непоклатим и ние трябва да го имаме. В търсене на нови преживявания, в задъхано преследване на новото, на това, което не познаваме, в опити да бъдем навсякъде и да направим всичко ние започваме да губим най-важните си ценности и почва под краката си. Забравяме най-важните неща, най-смислените си постижения – хората и нещата, които са ни приятели и близки, и всичко, което сме постигнали до момента. В преследване на дивото губим всичко. Знаете как хората казват, че имат много малко истински приятели, а не съм чувал никой да се пита: „А какво правя аз за тях, какво съм готов да дам, да пожертвам, за да ги задържа?“. Защото в едно приятелство, също както и в любовта, и в работата, сме длъжни винаги и постоянно да се доказваме, да жертваме част от нас, да правим компромиси и да избираме. Изборът е нещото, което много често пропускаме да отбележим в отношенията с другите. Да направя ли нещо, или да не направя? Да пожертвам ли времето си, вниманието си, нещо материално за приятел? Всеки ще каже: „Ама, разбира се, веднага!“. Хайде, помислете си пак и си дайте сами на себе си отговор колко пъти не сте го правили. Защото хората сме егоисти. Готови сме да пожертваме всичко, заслепени в нещо без перспектива, без смисъл и без продължително удоволствие. Разхищаваме емоциите си, себе си, отношението си към близки и приятели в напразни опити да спечелим някого, който в този момент сме счели за ценен, за „трофей“. Такова разхищение и вечно движение, търсене, но не в смисъла на търсенето на интелекта, а като неизпитването на удоволствие от това, което имаме, пустотата и незадоволеността, които ни дават усещането за спрялост, когато нещата са спокойни и всичко е наред. И се хвърляме презглава в авантюри, които изпиват жизнените ни сили. Понякога това е любов – всички знаем експлозията, която причинява любовта в цялото ни същество, тътена на адреналина, върховете на щастието и бушуващите ендорфини, които тя носи. Разумът няма място тук. Той е безсилен. Друг път това е опит да съблазним някой човек – заради социално положение, престиж в обществото, заради уважението и завистта на останалите или просто ей така, за да си докажем, че можем. И после, като го постигнем, пустотата отново отваря своята паст и ние изпадаме в безтегловността на абсолютната празнота, опустошени и незадоволени, защото отново в бързане да постигнем целта сме пропуснали да се наслаждаваме на мига и в момента на достигането ѝ ние сме я загубили, без тя да ни е донесла нищо. Не знам защо си го причиняваме, сигурно защото влеченията и желанията ни са животински, а оценката, обяснението и вината са човешки и те убиват всичко смислено и красиво след това. Тази вечна вътрешна борба унищожава щастието и ни оставя обезсмислени. Животът е винаги другаде.
Но нека се опитаме да живеем живота тук и сега. Искам да ви накарам да се замислим и да си дадем сметка за истински ценните и важни неща за нас – тези, които обичаме, които ни зареждат, които сме постигнали по пътя си дотук. Искам да ви накарам да се замислим и да си дадем сметка за истински ценните и важни хора за нас – тези, които си струват. Нека да се стараем да си причиняваме удоволствие и да причиняваме удоволствие – колкото може повече. Това ще ни донесе чувството за пълнота, завършеност и съвършенство и насладата от мига. Трябва да намерим трите ни най-любими неща, които ни зареждат, които обичаме и имаме нужда от тях. Моите са четенето на книги, срещите с приятели и пътуванията.
Опитвам се всеки ден да отделям време за тях, да мисля за следващото пътуване, да планирам, да посветя поне няколко минути в търсене на забележителности, дестинации, маршрути, възможности и т.н.
Няколкото минути за четене са закон за мен. Най-често са няколко часа. Оттам най-лесно можем да се зареждаме – страниците пътуване в един друг свят, в една друга вселена, с други животи и опит, красотата и спокойствието, които носят книгите, са възможната жизнена атомна централа на нашето ежедневие. Това е най-лесното, най-бързото и най-успешното бягство. Правете го в градския транспорт, на работа за по няколко минути, в обедната почивка, вкъщи – винаги когато имате малкото необходимо време да почетете нещо, и разбира се, преди лягане задължително. Хапчето за сън, каквото са няколкото страници, гарантира чудесни сънища. Или безсънна нощ, ако книгата е много добра, но тогава, повярвайте ми, удоволствието и спокойствието на сутринта, въпреки умората и недоспиването, ще са суперсветли.
Отделяйте и колкото може повече време за близките и приятелите си. Аз не мога, без да споделям живота си с хората, които обичам – миговете на щастие, на болка, на тъга и радост, на успех и падение, в търсене на съвет или морална подкрепа, за решаване на проблем или просто за да поговорим на едно питие. Тези моменти свалят напрежението от нас и ни връщат живота. Прочистват синапсите ни и заздравяват живота ни. Правете го колкото може по-често, всеки ден, поне за по малко. Дори и по телефона, и по скайп, и във фейсбук. Когато отвориш живота си за другите, тогава той е изпълнен и цял. Споделянето е нещото, което ни прави завършени и съвършено цялостни.

Това са моите неща, които ми дават насладата от ежедневието и миговете, въпреки цялата натовареност на деня, работа, срокове, стрес, социална среда, политическа идиотщина, негативизъм и всички други боклуци, които ни затрупват всеки ден. Намерете вашите три и ги преследвайте. Представете си, че живеете в стъклен балон. Пуснете в него това, което обичате. И не позволявайте на другото отвън да го драска. Живейте с удоволствие и наслада, споделяйте живота си, обръщайте внимание на важните и любими на вас неща, причинявайте радост и удоволствие и си ги причинявайте и на вас. Не си причинявайте обаче лоши хора и безсмислени неща. Обърнете внимание на времето. То е важно. И е ваше. Вие можете да правите с него каквото си поискате. Не го хабете, не го разхищавайте, но му се наслаждавайте. Обръщайте му внимание и то ще ви се подчини. И да, времето е най-простото нещо.

Освен тези три най-важни неща в моя живот, които винаги са ме забавяли, които ми дават баланс и сигурност, има едно нещо, което е извън тях, и това е домът. Мястото, в което се чувствам добре, мястото, което споделям с човека, когото обичам. Не съм говорил за него преди, защото за мен то е по подразбиране, дори е единственото и достатъчно условие, казано на езика на математиката, което ни прави щастливи, без него нищо не може да бъде нормално. Този дом е всъщност в самите нас. Той е това, което ни изпълва, което ни дава сигурност, което е нашият живот. Всичко извън неговите стени е само купол, черупка, под която всеки от нас живее в постоянен опит да се върне обратно към зоната си на комфорт и сигурност, навътре в себе си, към дома. Сблъсъкът с външния свят е нещото, което ни вади извън хармонията и баланса, в които всеки един човек трябва да живее и от които всеки един от нас има нужда.
Затова говоря обикновено за трите други неща, тези, които ме връщат обратно след сблъсъка с външния свят, дават ми силата и възможността да мога да продължа напред, да се справям, да постигам, да давам, да търся и да намирам. Книгите, приятелите и пътуването. Мога да говоря всяко едно от тях с часове и през целия си живот всъщност само това съм правил. Живял съм с тях, за тях, били са част от мен и аз съм част от тях. Опитвал съм се да им давам всичко най-добро от себе си. Без тях не бих бил нищо. За тях ще ви разкажа в следващите страници.

Светлозар Желев - „За бавното живеене и насладата от живота“

„Трудно е да бъдеш бог“, или какво да спрем, какво да махнем от живота си, за да започнем да живеем по-бавно

Отговора всеки може да си го даде сам – всичко, което не ни харесва, всички лоши емоции от неща, които правим по задължение, да спрем да се срещаме с хора, които не харесваме, или да ограничим контактите с тях дотолкова, доколкото го изискват работата ни или животът. Всичко се дължи на това колко много неща си причиняваме, преследвайки нещо. Дали в работата и амбициите си, дали в това да достигнем или съблазним някого, защото смятаме, че е важно или интересно, или, че ще повдигне социалния ни статус. Или просто защото той е непоклатим и ние трябва да го имаме. В търсене на нови преживявания, в задъхано преследване на новото, на това, което не познаваме, в опити да бъдем навсякъде и да направим всичко ние започваме да губим най-важните си ценности и почва под краката си. Забравяме най-важните неща, най-смислените си постижения – хората и нещата, които са ни приятели и близки, и всичко, което сме постигнали до момента. В преследване на дивото губим всичко. Знаете как хората казват, че имат много малко истински приятели, а не съм чувал никой да се пита: „А какво правя аз за тях, какво съм готов да дам, да пожертвам, за да ги задържа?“. Защото в едно приятелство, също както и в любовта, и в работата, сме длъжни винаги и постоянно да се доказваме, да жертваме част от нас, да правим компромиси и да избираме. Изборът е нещото, което много често пропускаме да отбележим в отношенията с другите. Да направя ли нещо, или да не направя? Да пожертвам ли времето си, вниманието си, нещо материално за приятел? Всеки ще каже: „Ама, разбира се, веднага!“. Хайде, помислете си пак и си дайте сами на себе си отговор колко пъти не сте го правили. Защото хората сме егоисти. Готови сме да пожертваме всичко, заслепени в нещо без перспектива, без смисъл и без продължително удоволствие. Разхищаваме емоциите си, себе си, отношението си към близки и приятели в напразни опити да спечелим някого, който в този момент сме счели за ценен, за „трофей“. Такова разхищение и вечно движение, търсене, но не в смисъла на търсенето на интелекта, а като неизпитването на удоволствие от това, което имаме, пустотата и незадоволеността, които ни дават усещането за спрялост, когато нещата са спокойни и всичко е наред. И се хвърляме презглава в авантюри, които изпиват жизнените ни сили. Понякога това е любов – всички знаем експлозията, която причинява любовта в цялото ни същество, тътена на адреналина, върховете на щастието и бушуващите ендорфини, които тя носи. Разумът няма място тук. Той е безсилен. Друг път това е опит да съблазним някой човек – заради социално положение, престиж в обществото, заради уважението и завистта на останалите или просто ей така, за да си докажем, че можем. И после, като го постигнем, пустотата отново отваря своята паст и ние изпадаме в безтегловността на абсолютната празнота, опустошени и незадоволени, защото отново в бързане да постигнем целта сме пропуснали да се наслаждаваме на мига и в момента на достигането ѝ ние сме я загубили, без тя да ни е донесла нищо. Не знам защо си го причиняваме, сигурно защото влеченията и желанията ни са животински, а оценката, обяснението и вината са човешки и те убиват всичко смислено и красиво след това. Тази вечна вътрешна борба унищожава щастието и ни оставя обезсмислени. Животът е винаги другаде.
Но нека се опитаме да живеем живота тук и сега. Искам да ви накарам да се замислим и да си дадем сметка за истински ценните и важни неща за нас – тези, които обичаме, които ни зареждат, които сме постигнали по пътя си дотук. Искам да ви накарам да се замислим и да си дадем сметка за истински ценните и важни хора за нас – тези, които си струват. Нека да се стараем да си причиняваме удоволствие и да причиняваме удоволствие – колкото може повече. Това ще ни донесе чувството за пълнота, завършеност и съвършенство и насладата от мига. Трябва да намерим трите ни най-любими неща, които ни зареждат, които обичаме и имаме нужда от тях. Моите са четенето на книги, срещите с приятели и пътуванията.
Опитвам се всеки ден да отделям време за тях, да мисля за следващото пътуване, да планирам, да посветя поне няколко минути в търсене на забележителности, дестинации, маршрути, възможности и т.н.
Няколкото минути за четене са закон за мен. Най-често са няколко часа. Оттам най-лесно можем да се зареждаме – страниците пътуване в един друг свят, в една друга вселена, с други животи и опит, красотата и спокойствието, които носят книгите, са възможната жизнена атомна централа на нашето ежедневие. Това е най-лесното, най-бързото и най-успешното бягство. Правете го в градския транспорт, на работа за по няколко минути, в обедната почивка, вкъщи – винаги когато имате малкото необходимо време да почетете нещо, и разбира се, преди лягане задължително. Хапчето за сън, каквото са няколкото страници, гарантира чудесни сънища. Или безсънна нощ, ако книгата е много добра, но тогава, повярвайте ми, удоволствието и спокойствието на сутринта, въпреки умората и недоспиването, ще са суперсветли.
Отделяйте и колкото може повече време за близките и приятелите си. Аз не мога, без да споделям живота си с хората, които обичам – миговете на щастие, на болка, на тъга и радост, на успех и падение, в търсене на съвет или морална подкрепа, за решаване на проблем или просто за да поговорим на едно питие. Тези моменти свалят напрежението от нас и ни връщат живота. Прочистват синапсите ни и заздравяват живота ни. Правете го колкото може по-често, всеки ден, поне за по малко. Дори и по телефона, и по скайп, и във фейсбук. Когато отвориш живота си за другите, тогава той е изпълнен и цял. Споделянето е нещото, което ни прави завършени и съвършено цялостни.

Това са моите неща, които ми дават насладата от ежедневието и миговете, въпреки цялата натовареност на деня, работа, срокове, стрес, социална среда, политическа идиотщина, негативизъм и всички други боклуци, които ни затрупват всеки ден. Намерете вашите три и ги преследвайте. Представете си, че живеете в стъклен балон. Пуснете в него това, което обичате. И не позволявайте на другото отвън да го драска. Живейте с удоволствие и наслада, споделяйте живота си, обръщайте внимание на важните и любими на вас неща, причинявайте радост и удоволствие и си ги причинявайте и на вас. Не си причинявайте обаче лоши хора и безсмислени неща. Обърнете внимание на времето. То е важно. И е ваше. Вие можете да правите с него каквото си поискате. Не го хабете, не го разхищавайте, но му се наслаждавайте. Обръщайте му внимание и то ще ви се подчини. И да, времето е най-простото нещо.

Освен тези три най-важни неща в моя живот, които винаги са ме забавяли, които ми дават баланс и сигурност, има едно нещо, което е извън тях, и това е домът. Мястото, в което се чувствам добре, мястото, което споделям с човека, когото обичам. Не съм говорил за него преди, защото за мен то е по подразбиране, дори е единственото и достатъчно условие, казано на езика на математиката, което ни прави щастливи, без него нищо не може да бъде нормално. Този дом е всъщност в самите нас. Той е това, което ни изпълва, което ни дава сигурност, което е нашият живот. Всичко извън неговите стени е само купол, черупка, под която всеки от нас живее в постоянен опит да се върне обратно към зоната си на комфорт и сигурност, навътре в себе си, към дома. Сблъсъкът с външния свят е нещото, което ни вади извън хармонията и баланса, в които всеки един човек трябва да живее и от които всеки един от нас има нужда.
Затова говоря обикновено за трите други неща, тези, които ме връщат обратно след сблъсъка с външния свят, дават ми силата и възможността да мога да продължа напред, да се справям, да постигам, да давам, да търся и да намирам. Книгите, приятелите и пътуването. Мога да говоря всяко едно от тях с часове и през целия си живот всъщност само това съм правил. Живял съм с тях, за тях, били са част от мен и аз съм част от тях. Опитвал съм се да им давам всичко най-добро от себе си. Без тях не бих бил нищо. За тях ще ви разкажа в следващите страници.

Сподели в:
Публикувай мнение за книгата
Мнения на читатели
Ямболският шишко си е отвсякъде разочарование. нищо чудно, че Желката го изгониха и от " Сиела", щото е посредственик.

Оценка: -1

За бавното живеене не знам, но знам за бавния ви мозък. На много места прочетох аргументирани данни, че простата Здравка Евтимова няма акъл и дарба за подобни приемливи по съдържание книги, че е явно неграмотна, обаче Вие се я каните в клуб " Перото" да ръси псевдолитературни глупости. Не се ли притеснявате от неудобни въпроси, които могат да зададат на тази евтина лъжкиня?
От промотирането на книгата и нейната корица оставаш с усещането, че ще четеш съдържание на посочените лица. А то основно Желев е цитирал себе си или е публикувал интервюта, които са му вземани. Чувствам се подведена и разочарована.

Оценка: -1

Книгата е Иво Иванов и всички останали, голямо разочарование за мен. Не познавам Светльо Желев, но за начетен човек като него, стилът му е плосък и отегчителен, разбирам концепцията с интервютата, "slow food" цитатите и т.н., но не се е получило.

Оценка: +1

По време на пандемията бях на ръба да изпадна в отчаяние... когато при мен се появи тази книга! Благодаря ви искрено, че я издадохте и препоръчвам на абсолютно всички читатели да се докоснат до магията на бавното и до всички течи приказни автори, които участват в този сборник

Оценка: +4

Е, как да дадем мнение, тя току-що излиза?

Оценка: +2

Печатно издание
Печатно издание
ISBN
978-619-02-0637-8
Купи
Цена
14.24 лв.
(16.00 лв.)

* 11% онлайн отстъпка
Доставка - куриери "Спиди"
Безплатна за поръчки над 50 лв.
-11%
Отстъпка
Доставка
Електронно издание
Електронно издание
ISBN
978-619-02-0638-5
Купи
Цена
8.00 лв.
(16.00 лв.)

* 8 лв. отстъпка от печатното издание
Четете бързо, лесно, евтино и удобно
Виж указания за е-книги
-8лв.
Указания за е-книги
Купи за Kindle
Издателство "Колибри"
1990-2020 © Всички права запазени