Успешно добавихте „...“ към вашата поръчка
Трите тела
Печатно издание
ISBN
978-619-02-0608-8
Купи
Цена
17.50 лв.
(25.00 лв.)
Поръчай по телефона
Поръчайте между 9:00 и 16:00 часа
в работни дни на телефон 0887 602 218

Или оставете телефонен номер
и ние ще се свържем с вас
за приемане на поръчката.
Купи с 1 клик
-30%
Електронно издание
ISBN
978-619-02-0609-5
Купи
Цена
15.00 лв.
(25.00 лв.)
-10лв.
Информация
Рейтинг (103)
Мнения (30)
Публикувай мнение
Печат
Меки корици
Размери
13/20
Тегло
415 гр.
Страници
432
Дата на издаване
08 май 2020
Превод
Стефан Русинов
Корица
Виктория Стайкова

Трите тела

В началото на XXI век поредица от необясними физични явления карат много учени да се усъмнят в самите основи на науката, а някои от тях – да отнемат живота си. В опит да разнищят мистерията разработчикът на наноматериали Уан Мяо и циничният, но ефикасен полицай Да Шъ попадат на странна компютърна игра на име „Трите тела“, която показва живота на непозната планета в звездна система с непредсказуеми природни закони. Всичко това е свързано с дейността на тайна радиоастрономическа станция през мрачните години на Културната революция, когато низвергнатата астрофизичка Йе Уън-дзие попада в центъра на събитие, което ще изправи човечеството пред най-голямото изпитание в историята му.

За автора

Китайският писател фантаст Лиу Цъсин (р. 1963 г.) израства във времената на Културната революция, описвани от мнозина негови съвременници като „епоха без книги“, завършва хидроинженерство и работи по специалността си, преди да започне да пише през осемдесетте години на миналия век, повлиян от твърдата научна фантастика на Артър Кларк, но и от реализма на Лев Толстой. Рекордьор по получени награди „Галактика“, които отбелязват най-доброто в китайската фантастика, той придобива световна известност през 2015 г., когато става първият азиатски лауреат на „Хюго“, най-престижната награда за научнофантастична литература, присъдена му за първата част от трилогията – „Трите тела“. През 2018 г. е удостоен с наградата „Артър Кларк“ за въображение в служба на обществото, която от основаването си през 2012 г. е връчвана на писателите Урсула Ле Гуин, Лари Нивън, Маргарет Атууд, Ким Стенли Робинсън и Джордж Мартин..

Откъс

Лиу Цъсин - „Трите тела“, първи том от трилогията „Земното минало“

БЕЗУМНАТА ЕПОХА Китай, 1967 г.

Вече втори ден „Червено обединение“ обсаждаше щаба на „28 април“. Знамената им се вееха бясно като пламъци, лакоми за още дърва. Командирът на нападателите беше притеснен, но не от отбранителите в сградата – тези над двеста души бяха много по-слаби от бойците в неговото „Червено обединение“, основано в самото начало на Културната революция през 1966 г. и преживяло Великата инспекция и Великото свързване на Мао Дзъдун. Не, командирът се плашеше от двайсетината железни печки, натъпкани с мощни експлозиви и свързани с електрически детонатор. Макар и да не ги виждаше, той усещаше магнетичното им присъствие. Само с едно щракване двете групировки можеха да полетят във въздуха, а младоците от „28 април“ бяха повече от способни на такова деяние. В сравнение с първото поколение червеногвардейци, узрели насред перипетиите, новите бунтовници бяха като вълци върху жарава – от обезумели по-обезумели.
На покрива изникна тъничка фигура – красиво момиче, което развя голямо знаме с емблемата на „28 април“. Появата ѝ предизвика безразборни залпове от всякакви оръжия: стари американски карабини, японски винтовки тип 38, чешки картечници, както и чисто нови стандартни пушки и картечни пистолети, откраднати от армията след публикацията на августовската статия в списание „Червено знаме“. Като се добавеха копията, сабите и тям подобни хладни оръжия, се получаваше нещо като сгъстена история на модерното време.
Бойците от „28 април“ и преди бяха разигравали тази игра на покрива – някой ще развее знаме, друг ще надуе тръба, трети ще разпръсне листовки… И винаги се прибираха невредими между валящите куршуми, спечелвайки си голяма слава сред другарите си. Момичето явно беше убедено, че ще извади същия късмет. Развяваше знамето, а с него и горящата си младост, с която щеше да изпепели врага. Кръвта ѝ кипеше, готова още утре да роди съвършен нов свят… Момичето се опиваше от тази яркочервена фантазия, докато един куршум не продупчи гърдите ѝ. Петнайсетгодишното ѝ тяло беше толкова крехко, че куршумът премина през него и отхвърча почти със същата скорост. Ефирната червеногвардейка полетя надолу сякаш по-бавно и от знамето, зарея се във въздуха като птиче, неохотно да се раздели със синевата.
„Червено обединение“ ликуваше. Няколко души се втурнаха към сградата, отмахнаха знамето от момичето, вдигнаха тъничкия труп като военен трофей и го запокитиха към желязната порта на двора. Повечето от металните прътове бяха свалени оттам още в началото на битката, за да ги използват като копия, но два бяха останали и тъкмо на тях се наниза момичето. Мекото ѝ тяло се огъна, сякаш животът се завърна в него. Гвардейците се отдръпнаха няколко крачки назад и се прицелиха като в тренировъчна мишена. Трупът ѝ поемаше куршумите като капчици дъжд, съвършено безчувствено, единствено ръцете ѝ, провиснали като ластуни, от време на време се поклащаха, сякаш за да избръскат дъждовните капки. И така чак докато не остана само половината от младата ѝ глава, само едно красиво око, все така втренчено в небосклона на 1967 г., без никаква болка в него, само възторг и копнеж, вкаменили се завинаги в погледа ѝ. Всъщност в сравнение с много други хора тя извади късмет – поне загина с великолепното въодушевление на човек, пожертвал се за своя идеал.
_ _ _
Горещи точки на терор имаше из целия град. Като безброй едновременно действащи процесори, те свързваха 10 безредиците на Културната революция в цяла система. Безумието заливаше града като невидимо наводнение, което проникваше и в най-тесните ъгълчета и процепи.
На площадка в един от най-известните университети вече втори час се провеждаше обществено порицание с участието на няколко хиляди души. В епоха, когато никнеха най-различни клики, всяко място се превръщаше в бойно поле за всевъзможни противодействащи сили. В учебните заведения избухваха конфликти между червеногвардейски организации, революционни работни групи и работнически и военни пропагандни отряди; същевременно от вътрешността на всяка клика постоянно се отделяха нови, които се застъпваха за своите собствени прослойки и програми, при това с все по-голямо ожесточение. Въпреки това в случая подложените на обществено порицание „реакционни научни авторитети“ бяха безспорни мишени за поразяване, така че им се налагаше да понасят едновременни удари от всички страни.
В сравнение с останалите „злосторници“ реакционните учени си имаха своите специфики. Когато започнаха гоненията, много от тях проявиха непреклонност, заради което периодът беше белязан от най-висока смъртност сред интелектуалците – за четиресет дни в столицата бяха пребити до смърт над 1700 души, а още повече избраха по-краткия път за бягство от безумието – Лао Шъ, У Хан, Дзиен Бо-дзан, Фу Лей, Джао Дзиу-джан, Йе И-цюн, Уън Дзие, Хай Мо и други уважавани навремето интелектуалци сами приключиха достойния си живот. Оцелелите от този период бяха подлагани на непрестанно насилие, докато постепенно не претръпнаха и това им послужи като ефективна защитна обвивка, която да ги предпази от окончателен психически срив. По време на обществените порицания те често изпадаха в състояние на полусън, от което можеше да ги разбуди само някой страшен крясък и тогава те механично изричаха повтаряните до безкрай самопризнания. Впоследствие някои от тях навлязоха и в трети етап – след продължителната критика ярките политически картини се вливаха в съзнанията им като живак и срутваха постройките в умовете им, изградени от знания и разум. Те започваха да вярват, че наистина са навредили на великото дело, затова ридаеха горко и се каеха далеч по-искрено и дълбоко от необразованите злосторници. За червеногвардейците последните два етапа бяха най-скучни. Само злосторници в първия етап можеха да предоставят на свръхвъзбудените им мозъци необходимия стимул, като червен плащ в ръката на бикоборец. Такива мишени обаче се намираха все по-рядко. Конкретно в този университет по всяка вероятност имаше само един, оставен за последното обществено порицание поради своята особена важност.
Йе Джъ-тай беше останал в първия етап от самото начало на кампанията досега – не призна вина, не се самоуби, не претръпна. Когато се качи на подиума за порицания, изражението на професора по физика отчетливо казваше: „Дайте ми още по-тежък кръст!“.
Червеногвардейците действително му бяха дали нещо по-тежко, но не кръст. Другите злосторници носеха високи конусовидни хартиени шапки с бамбуков скелет, а неговата представляваше заварѐни стоманени пръти, дебели колкото един пръст. Вместо обичайната дървена табела на шията му беше закачена желязната врата на лабораторна пещ, върху която с плътни черни йероглифи беше изписано името му, задраскано с две червени черти. Червеногвардейците, които ескортираха Йе Джътай до подиума, бяха два пъти повече от обикновено, общо шестима, две момчета и четири момичета. Момчетата пристъпваха с уверена походка, досущ като узрели млади болшевики. И двамата бяха четвъртокурсници по теоретична физика, на които Йе Джъ-тай беше преподавал. Момичетата бяха много по-малки – осмокласнички в средното училище към университета, с военни униформи и младежка енергичност, наобиколили Йе Джъ-тай като четири зелени огъня.
Появата на Йе предизвика силно въодушевление сред тълпата. Вълнението беше поотслабнало, но сега лозунгите се подеха с нова сила и се надигнаха като прилив, който погълна всичко.
Червеногвардейците търпеливо изчакаха скандирането да стихне, след което едно от момчетата се обърна към порицавания:
– Йе Джъ-тай, ти разбираш от механика. Би трябвало да виждаш колко мощна е тази велика резултантна сила, срещу която си се опълчил. Упорството ти няма да доведе до нищо освен до смъртта ти! Днес продължаваме по реда от последния път, без да се увличаме в празни приказки. Отговори честно на следния въпрос: от шейсет и втора до шейсет и пета добавял ли си по собствена воля във въвеждащия курс по физика обширно представяне на теорията на относителността?
– Теорията на относителността вече е част от класическата физика – отговори Йе Джъ-тай. – Как може да не присъства във въвеждащия курс?
– Глупости! – сряза го една от червеногвардейките. – Айнщайн е реакционен научен авторитет, продажник, който създаде атомната бомба за американските империалисти! За да изградим истинска революционна наука, трябва да съборим черното знаме на капиталистическата теория!
Йе Джъ-тай замълча. Болките от металната шапка на главата му и металната табела на шията му го смазваха. На такива въпроси нямаше смисъл да се отговаря. Зад него учениците му също свъсиха вежди. Това момиче беше най-интелигентното от четирите, при това явно беше подготвена, защото на идване я беше мярнал да наизустява речта си. Но няколко такива лозунга далеч не бяха достатъчни да се разправят с Йе Джъ-тай, затова гвардейците решиха да извадят новото си оръжие…

Лиу Цъсин - „Трите тела“, първи том от трилогията „Земното минало“

БЕЗУМНАТА ЕПОХА Китай, 1967 г.

Вече втори ден „Червено обединение“ обсаждаше щаба на „28 април“. Знамената им се вееха бясно като пламъци, лакоми за още дърва. Командирът на нападателите беше притеснен, но не от отбранителите в сградата – тези над двеста души бяха много по-слаби от бойците в неговото „Червено обединение“, основано в самото начало на Културната революция през 1966 г. и преживяло Великата инспекция и Великото свързване на Мао Дзъдун. Не, командирът се плашеше от двайсетината железни печки, натъпкани с мощни експлозиви и свързани с електрически детонатор. Макар и да не ги виждаше, той усещаше магнетичното им присъствие. Само с едно щракване двете групировки можеха да полетят във въздуха, а младоците от „28 април“ бяха повече от способни на такова деяние. В сравнение с първото поколение червеногвардейци, узрели насред перипетиите, новите бунтовници бяха като вълци върху жарава – от обезумели по-обезумели.
На покрива изникна тъничка фигура – красиво момиче, което развя голямо знаме с емблемата на „28 април“. Появата ѝ предизвика безразборни залпове от всякакви оръжия: стари американски карабини, японски винтовки тип 38, чешки картечници, както и чисто нови стандартни пушки и картечни пистолети, откраднати от армията след публикацията на августовската статия в списание „Червено знаме“. Като се добавеха копията, сабите и тям подобни хладни оръжия, се получаваше нещо като сгъстена история на модерното време.
Бойците от „28 април“ и преди бяха разигравали тази игра на покрива – някой ще развее знаме, друг ще надуе тръба, трети ще разпръсне листовки… И винаги се прибираха невредими между валящите куршуми, спечелвайки си голяма слава сред другарите си. Момичето явно беше убедено, че ще извади същия късмет. Развяваше знамето, а с него и горящата си младост, с която щеше да изпепели врага. Кръвта ѝ кипеше, готова още утре да роди съвършен нов свят… Момичето се опиваше от тази яркочервена фантазия, докато един куршум не продупчи гърдите ѝ. Петнайсетгодишното ѝ тяло беше толкова крехко, че куршумът премина през него и отхвърча почти със същата скорост. Ефирната червеногвардейка полетя надолу сякаш по-бавно и от знамето, зарея се във въздуха като птиче, неохотно да се раздели със синевата.
„Червено обединение“ ликуваше. Няколко души се втурнаха към сградата, отмахнаха знамето от момичето, вдигнаха тъничкия труп като военен трофей и го запокитиха към желязната порта на двора. Повечето от металните прътове бяха свалени оттам още в началото на битката, за да ги използват като копия, но два бяха останали и тъкмо на тях се наниза момичето. Мекото ѝ тяло се огъна, сякаш животът се завърна в него. Гвардейците се отдръпнаха няколко крачки назад и се прицелиха като в тренировъчна мишена. Трупът ѝ поемаше куршумите като капчици дъжд, съвършено безчувствено, единствено ръцете ѝ, провиснали като ластуни, от време на време се поклащаха, сякаш за да избръскат дъждовните капки. И така чак докато не остана само половината от младата ѝ глава, само едно красиво око, все така втренчено в небосклона на 1967 г., без никаква болка в него, само възторг и копнеж, вкаменили се завинаги в погледа ѝ. Всъщност в сравнение с много други хора тя извади късмет – поне загина с великолепното въодушевление на човек, пожертвал се за своя идеал.
_ _ _
Горещи точки на терор имаше из целия град. Като безброй едновременно действащи процесори, те свързваха 10 безредиците на Културната революция в цяла система. Безумието заливаше града като невидимо наводнение, което проникваше и в най-тесните ъгълчета и процепи.
На площадка в един от най-известните университети вече втори час се провеждаше обществено порицание с участието на няколко хиляди души. В епоха, когато никнеха най-различни клики, всяко място се превръщаше в бойно поле за всевъзможни противодействащи сили. В учебните заведения избухваха конфликти между червеногвардейски организации, революционни работни групи и работнически и военни пропагандни отряди; същевременно от вътрешността на всяка клика постоянно се отделяха нови, които се застъпваха за своите собствени прослойки и програми, при това с все по-голямо ожесточение. Въпреки това в случая подложените на обществено порицание „реакционни научни авторитети“ бяха безспорни мишени за поразяване, така че им се налагаше да понасят едновременни удари от всички страни.
В сравнение с останалите „злосторници“ реакционните учени си имаха своите специфики. Когато започнаха гоненията, много от тях проявиха непреклонност, заради което периодът беше белязан от най-висока смъртност сред интелектуалците – за четиресет дни в столицата бяха пребити до смърт над 1700 души, а още повече избраха по-краткия път за бягство от безумието – Лао Шъ, У Хан, Дзиен Бо-дзан, Фу Лей, Джао Дзиу-джан, Йе И-цюн, Уън Дзие, Хай Мо и други уважавани навремето интелектуалци сами приключиха достойния си живот. Оцелелите от този период бяха подлагани на непрестанно насилие, докато постепенно не претръпнаха и това им послужи като ефективна защитна обвивка, която да ги предпази от окончателен психически срив. По време на обществените порицания те често изпадаха в състояние на полусън, от което можеше да ги разбуди само някой страшен крясък и тогава те механично изричаха повтаряните до безкрай самопризнания. Впоследствие някои от тях навлязоха и в трети етап – след продължителната критика ярките политически картини се вливаха в съзнанията им като живак и срутваха постройките в умовете им, изградени от знания и разум. Те започваха да вярват, че наистина са навредили на великото дело, затова ридаеха горко и се каеха далеч по-искрено и дълбоко от необразованите злосторници. За червеногвардейците последните два етапа бяха най-скучни. Само злосторници в първия етап можеха да предоставят на свръхвъзбудените им мозъци необходимия стимул, като червен плащ в ръката на бикоборец. Такива мишени обаче се намираха все по-рядко. Конкретно в този университет по всяка вероятност имаше само един, оставен за последното обществено порицание поради своята особена важност.
Йе Джъ-тай беше останал в първия етап от самото начало на кампанията досега – не призна вина, не се самоуби, не претръпна. Когато се качи на подиума за порицания, изражението на професора по физика отчетливо казваше: „Дайте ми още по-тежък кръст!“.
Червеногвардейците действително му бяха дали нещо по-тежко, но не кръст. Другите злосторници носеха високи конусовидни хартиени шапки с бамбуков скелет, а неговата представляваше заварѐни стоманени пръти, дебели колкото един пръст. Вместо обичайната дървена табела на шията му беше закачена желязната врата на лабораторна пещ, върху която с плътни черни йероглифи беше изписано името му, задраскано с две червени черти. Червеногвардейците, които ескортираха Йе Джътай до подиума, бяха два пъти повече от обикновено, общо шестима, две момчета и четири момичета. Момчетата пристъпваха с уверена походка, досущ като узрели млади болшевики. И двамата бяха четвъртокурсници по теоретична физика, на които Йе Джъ-тай беше преподавал. Момичетата бяха много по-малки – осмокласнички в средното училище към университета, с военни униформи и младежка енергичност, наобиколили Йе Джъ-тай като четири зелени огъня.
Появата на Йе предизвика силно въодушевление сред тълпата. Вълнението беше поотслабнало, но сега лозунгите се подеха с нова сила и се надигнаха като прилив, който погълна всичко.
Червеногвардейците търпеливо изчакаха скандирането да стихне, след което едно от момчетата се обърна към порицавания:
– Йе Джъ-тай, ти разбираш от механика. Би трябвало да виждаш колко мощна е тази велика резултантна сила, срещу която си се опълчил. Упорството ти няма да доведе до нищо освен до смъртта ти! Днес продължаваме по реда от последния път, без да се увличаме в празни приказки. Отговори честно на следния въпрос: от шейсет и втора до шейсет и пета добавял ли си по собствена воля във въвеждащия курс по физика обширно представяне на теорията на относителността?
– Теорията на относителността вече е част от класическата физика – отговори Йе Джъ-тай. – Как може да не присъства във въвеждащия курс?
– Глупости! – сряза го една от червеногвардейките. – Айнщайн е реакционен научен авторитет, продажник, който създаде атомната бомба за американските империалисти! За да изградим истинска революционна наука, трябва да съборим черното знаме на капиталистическата теория!
Йе Джъ-тай замълча. Болките от металната шапка на главата му и металната табела на шията му го смазваха. На такива въпроси нямаше смисъл да се отговаря. Зад него учениците му също свъсиха вежди. Това момиче беше най-интелигентното от четирите, при това явно беше подготвена, защото на идване я беше мярнал да наизустява речта си. Но няколко такива лозунга далеч не бяха достатъчни да се разправят с Йе Джъ-тай, затова гвардейците решиха да извадят новото си оръжие…

Сподели в:
Публикувай мнение за книгата
Мнения на читатели
Идеята, че ако приемеш фундаменталната наука за форма на организирана религия можеш да предизвикаш фатален за последователите ? кризис на вярата, лишавайки ги от възможността да упражняват привичните си религиозни практики наистина е оригинална, не съм се сблъсквал с нещо подобно другаде. И в този контекст не е изненада че подходът се проваля при опита да го приложат спрямо учен-практик.
Е няма как, ЩЕ споделя мнение! https://shorturl.at/efktQ
Скоро не бях чела толкова увлекателна фантастика. Препоръчвам я горещо на любителите на жанра. Прочетох и трите части, невероятни са, а третата е най-интересна! Очаквам превода и на български /на третата/, за да си я купя за домашната библиотека.

Оценка: +4

Много исках да си купя електронното издание, но за съжаление сте махнали опцията през PayPal. За мен останалите варианти са неприемливи.

Оценка: +1

Като видях корицата в първия момент си помислих, че това е книга свързана с изкуството и след това видях че е научна фантастика и понеже корицата вече ме грабна реших да си я купя. Прочетох я и наистина не бях чел нищо такова и още съм със смесени чувства за книгата, но по скоро ми хареса и най-вероятно ще си купя и втората! Относно корицата, мисля, че всъщност е доста подходяща и виждам елементи от сюжета, които мога да свържа с корицата, но това е моето виждане. Като цяло това е първата книга на издателство "Колибри", която хващам и определено забележката ми е, че изданието е доста нестабилно и гърба на книгата е предразположен към пречупване и то доста лесно, което беше причина да съм по внимателен със самата книга за да я запазя в прилично състояние, иначе както казах книгата ми допадна, корицата също и ще си купя и втората книга от поредицата!

Оценка: +2

Дано не е с някоя астрономична цена. Все пак са с меки корици. А такива издания би трябвало да са бюджетни

Оценка: +2

Здравейте! Вече имаме дата за втория том: https://www.colibri.bg/knigi/2004/liu-cysin-tymna-gora

Оценка: +1

Здравейте, кога ще издадете втората книга?

Оценка: +2

Бях забравил за книгата, но във facebook видях, че е намалена... След 10 месеца пиша пак. Въпроса беше ироничен тогава, но явно се оказа истина. Трябва да прочетем пак първата като излезе втората. А за третата ще трябва да прочетем първите две... The books in the Remembrance of Earth's Past trilogy are: The Three-Body Problem (??), 2006; English translation by Ken Liu published by Tor Books on November 11, 2014. Also known in Chinese as "??I" The Dark Forest (????), 2008; English translation by Joel Martinsen published by Tor Books on August 11, 2015. Also known in Chinese as "??II" Death's End (????), November 2010; English translation by Ken Liu published by Tor Books on September 20, 2016 (September 19 in digital stores). Also known in Chinese as "??III"
Страхотна книга! Не мога да я оставя! С огромно нетърпение очаквам да излязат и другите две части от поредицата! Но съм съгласна с повечето коментари до сега, че корицата е крайно неподходяща за научна фантастика, както и че самото издание е малко нискокачествено за високата си цена. Печатът на доста страници е разпоен.

Оценка: +1

Признавам, купих тази книга заради корицата, която ме грабна веднага щом я видях. Оказа се една от любимите ми книги някога. Очаквам продължението с огромно нетърпение!

Оценка: +1

Аз пък ще кажа, че ми харесва корицата.

Оценка: +5

Прекрасна книга, нямам търпение да прочета следващите две! На мен лично по-изчистеният вид на българската корица ми допада повече от натруфените рисунки на английското издание.

Оценка: -1 +3

Чакам с нетърпение другите части! Дано да бъдат с по-хубава корица.

Оценка: -1 +4

Чел съм книгата и за мен тя е една от най-страхотните фантастика които съм чел през целия живот. Винаги съм се надявал да я преведат в България и със сигурност бих си я купил, но като видях корицата щях да падна. По ужасна илюстрация никога не съм виждал. Човек като я погледне ще си каже, че купува книга от 80-те години на миналия век. Художничката Виктория Стайкова не е ли виждала как изглеждат английското и китайското издание, корицата им е уникална. В случая по-скоро е виновен този който е одобрил книгата да излезе по този начин. Книгата я препоръчвам на всеки, но се надявам да я преиздадете с наистина страхотна илюстрация на корицата и по възможност с твърди корици. Поздрави.

Оценка: -3 +4

Искам да купя електронен вариант на книгата за дъщерята но незнам дали ще мога да я изпратя на нейният имейл.Тя е в Китай и не може да влиза в български сайтове ,звъня ви по телефоните но никой не вдига.Моля за обратна връзка как да и пратя книгата като вие ги пускате в този сайт за четене?
Много си е хубава книгата.
Лично на мен книгата не ми хареса!
Много съм доволен! Супер издание! Нямам забележки. :-) Очаквам и другите две части. ????????

Оценка: +7

Благодаря, че ми изпратихте нова книга. Очаквам останалите части с нетърпение. Дано не се наложи да чета пак първата преди да излезе втората :).

Оценка: -1 +7

Книгата е прекрасна. Но корицата не струва. Подобна абстракция става за всяка книга и нищо не говори точно за тази. Колибри, художниците ви не четат ли книгите, чиито корици оформят?

Оценка: -9 +8

Благодаря ви че я издадохте, надявам се скоро да пуснете и останалите части, защото подозирам че тази ще я прочета за 3 дни:) Поздрави

Оценка: -1 +7

Здравейте, Благодаря, че обърнахте внимание. Ще пиша на борсата, макар че и така се чете, и за мен беше важно ако е проблем с печата да се отстрани. Надявам се да не се откажете да продължите поредицата. Ел. пощата ми е petst кльомба абв бе ге. Поздрави.

Оценка: -3 +1

Корицата не ми харесва,!

Оценка: -4 +6

Здравейте, Петър Стойчев! Благодарим за хубавите думи! Много съжаляваме за проблема с подвързията, можете да се обърнете към колегите от борсата на borsa@colibri.bg, те ще направят замяна за сметка на издателството. Какъв е вашият имейл адрес? Ще имаме предвид този проблем, благодарим за сигнала!
Аз пък се разочаровах за пореден път от нещо китайско, което подхващам. Не е моята литература това.

Оценка: -4 +2

Наистина за мен уникално добра фантастика. Чакам и другите части. Написах преди за качеството. Тази поредица заслужава твърди корици и качествено изпълнение. Ще купя първата част отново в твърди корици ако излезе. Дано някой обърне внимание, на мейла на издателството, който изпратих никой не е...ва.

Оценка: +5

Книгата на моя живот! Наистина не мога да повярвам колко гениална литература е създал този Лиу Цъсин. Супер фен на жанра съм, но такова нещо не бях чела! Браво! Чакаме и другите части на поредицата!!!!

Оценка: +5

За жалост качеството на печат на книгата е много лошо. След направена поръчка на 11.05 и получена книга на 15.05 започнах веднага да я чета. Стигнах 10-та страница и оставих за около 10 мин. книгата отворена обърната надолу. Бях приятно изненад като я взех, че се е разпаднала. До 17-та страница се бяха разлепили листовете. Продължавайки да я чета виждам, че продължава да има опасност от още разлепване. Отнасям се вече с нея като с антикварна книга... Явно тази печатница, която ползват колибри... Поздрави.

Оценка: -2 +2

Благодаря ви много, че я издавате! Супер сте! Бях чела преди няколко години статия за Лиу Цъсин в Ню Йоркър и ме заинтригува силно. Надявам се поредицата да спечели и българската аудитория!

Оценка: +10

Печатно издание
Печатно издание
ISBN
978-619-02-0608-8
Купи
Цена
17.50 лв.
(25.00 лв.)

* 30% онлайн отстъпка
Доставка - куриери "Спиди"
Безплатна за поръчки над 80 лв.
-30%
Отстъпка
Доставка
Електронно издание
Електронно издание
ISBN
978-619-02-0609-5
Купи
Цена
15.00 лв.
(25.00 лв.)

* 10 лв. отстъпка от печатното издание
Четете бързо, лесно, евтино и удобно
Виж указания за е-книги
-10лв.
Указания за е-книги
Купи за Kindle
Издателство "Колибри"
1990-2024 © Всички права запазени