Успешно добавихте „...“ към вашата поръчка
Лек за депресията
Печатно издание
ISBN
978-619-02-0590-6
Купи
Цена
7.20 лв.
(18.00 лв.)
Поръчай по телефона
Поръчайте между 9:00 и 16:00 часа
в работни дни на телефон 0700 18028

Или оставете телефонен номер
и ние ще се свържем с вас
за приемане на поръчката.
Купи с 1 клик
-60%
Електронно издание
ISBN
978-619-02-0591-3
Купи
Цена
11.00 лв.
(18.00 лв.)
-7лв.
Информация
Рейтинг (9)
Мнения (0)
Публикувай мнение
Печат
Меки корици
Размери
13/20
Страници
336
Дата на издаване
13 март 2020
Превод
Радостин Желев
Корица
Стефан Касъров

Лек за депресията

Американският лекар и популяризатор д-р Стивън С. Иларди е завършил клинична и социална психология, както и математика и икономика, понастоящем преподава в Университета в Канзас, автор е на над 40 професионални разработки и през активната си терапевтична дейност е лекувал депресията на няколкостотин пациенти. В книгата „Лек за депресията. Как да победим депресията без лекарства“ Иларди предлага програма в 6 стъпки, наречена Терапевтична житейска промяна.

Ето какво казва той:

И шестте компонента на програмата ТЖП – омега-3 мастни киселини, ангажиращи ума занимания, физически упражнения, излагане на слънчева светлина, социални контакти и подобрен сън – притежават антидепресивни свойства. Това ни е известно от тоновете публикувани научни изследвания. Но ТЖП е единственият подход, който съчетава тези отделни елементи в цялостен вид – в комплексна програма от типа „стъпка по стъпка“, чието действие е много по-мощно от това на всеки от компонентите ѝ, взет поотделно.

А според психоложката Хариет Лърнър, автор на книги с милионен тираж, тази програма не е само за депресията. Всеки може да я използва за свое благо.

За автора

Американският лекар и популяризатор д-р Стивън С. Иларди е завършил клинична и социална психология, както и математика и икономика, понастоящем преподава в Университета в Канзас, автор е на над 40 професионални разработки и през активната си терапевтична дейност е лекувал депресията на няколкостотин пациенти. В книгата „Лек за депресията. Как да победим депресията без лекарства“ Иларди предлага програма в 6 стъпки, наречена Терапевтична житейска промяна.

Блог | Стивън С. Иларди
Още заглавия от същия жанр
Откъс

Д-р Стивън С. Иларди - „Лек за депресията“

Епидемията и целебното средство

„Не знам какво ми става. Искам само да затворя очи и никога повече да не се събудя. Имам чувството, че целият ми живот изтича през пръстите, а аз не мога нищо да направя. Всички ми казват, че трябва да „се стегна“. Не съзнават ли колко жестоко е това? Наистина ли смятат, че искам да съм в това състояние? Понякога просто започвам да плача, без дори да знам защо. Хората ме гледат, все едно съм луд, сякаш казват: „Погледнете го, горкичкия. Клетият, направо да го ожалиш...“. Гласът на Фил постепенно заглъхна, той се приведе напред и хвана главата си с ръце. Заби поглед в пода на кабинета и прошепна: „Извинете ме“. И започна да го повтаря, без да спира, като мантра.
Въпреки че познавах доста добре разрушителния ефект на депресията, беше ми много трудно да си представя как е изглеждал Фил само няколко месеца преди това, преди началото на болестта. Съпругата му, която се беше обадила по телефона, за да му запише първия преглед, го беше описала като „самоуверен мъж, който обича да се забавлява“. Беше собственик на успешна фирма, радваше се на здрав брак и обожаваше двете си деца. Жена му ми каза: „Преди, като го погледне човек, би си казал: „Този мъж е успял във всяко едно отношение“. Но въпреки това в онзи момент той се намираше в моя кабинет, поразен от депресия в разцвета на силите си. Само за няколко месеца бе изгубил енергията, паметта, либидото, самоувереността, способността да спи през нощта и концентрацията си. Вече не можеше да си върши добре работата. Беше се откъснал напълно от приятелите и семейството си. А напоследък дори бе изгубил желанието за живот.

Подобно на голяма част от пациентите, които лекувам, преди да дойде при мен, Фил вече приемаше антидепресанти от няколко месеца. За съжаление, лекарствата не му бяха помогнали кой знае колко – нещо, което се случва по-често, отколкото повечето хора осъзнават.
Въпреки че в някои случаи медикаментите безспорно помагат, те се оказват полезни за по-малко от половината пациенти с депресия, които опитват да се лекуват с тях. (А мнозина, така или иначе, се отказват от лекарствения прием поради тежки странични ефекти като сексуална дисфункция или напълняване.) Въпреки бързото нарастване на употребата на антидепресанти през последните години честотата на депресията в САЩ не е намаляла: тя се е увеличила. По последни данни от научни изследвания всеки четвърти американец – над седемдесет милиона души – в някакъв момент от живота си ще изпълни критериите за тежка депресия. Честотата на депресията нараства застрашително от няколко десетилетия. Днес се среща, грубо казано, десет пъти повече, отколкото преди две поколения. Как е възможно съвременните хора да са толкова уязвими от депресията? Каква промяна е настъпила?
Очевидно не става дума за генетика, тъй като геномът на хората не може да се промени толкова бързо. Причината трябва да се крие в нещо друго. И това друго нещо, убеден съм, е начинът на живот. Помислете върху следните факти:
● В американското общество има само една група хора, които не са засегнати от съвременната епидемия от депресия: амишите. Честотата на депресията сред амишите, чиито общности продължават ревностно да се придържат към начина на живот през осемнайсети век, е драстично пониска, отколкото сред останалото население на страната.
● В развиващите се страни (в т. нар. трети свят) честотата на депресията в рамките на цял живот често пъти съставлява само малка част от тази на Запад. Само че в онези държави, в които хората преминават от по-традиционен към по-американизиран начин на живот, разпространението на депресията започва да нараства.
● През последните години честотата на депресията расте неумолимо във всяка от т.нар. индустриално развити страни (като Великобритания, Германия, Австралия, Нова Зеландия и Южна Корея). Така че не е изолирано американско явление.
● Западни изследователи са проучвали групи от хора в съвременния свят, чийто начин на живот включва лов и събирачество на плодове и ядивни растения – например племето калули в планините на Папуа-Нова Гвинея, – за наличие на психични заболявания. Забележителният извод, до който достигат, е, че клиничната депресия почти не се среща сред тези групи, чийто начин на живот е близък до този на нашите далечни предци. Въпреки че животът им е много труден – напълно са лишени от материалните удобства или напредъка на медицината, които ние приемаме за даденост, – те са „имунизирани“ срещу бича на депресията, който разрушава живота на много хора пред очите ни. (Може би най-показателен в това отношение е примерът на антрополога Едуард Шифълин, който живял сред племето калули в продължение на почти десетилетие и внимателно разпитал над две хиляди мъже, жени и деца относно начина, по който преживяват скръбта и депресията; той открил един-единствен човек, който се доближавал до пълните диагностични критерии за депресията като заболяване.)
Тези кроскултурни изследвания показват съвсем ясно следното: колкото по-„модерен“ начин на живот води дадено общество, толкова по-голяма е честотата на депресията в него. Може да ви се стори изненадващо, но обяснението е просто: човешкото тяло не е било създадено за съвременната постиндустриална среда. Допреди около дванайсет хиляди години, когато хората изобретили земеделието и започнали да опитомяват животни, всички жители на Земята се препитавали с лов и събиране на различни храни. Хората са живели като ловци събирачи през по-голямата част от човешката история.
А нашите гени продължават да отразяват това историческо развитие: те са се изменили съвсем малко от времето на предците ни ловци събирачи. Гените ни са все така прекрасно настроени към околната среда от древността и все още продължават да изграждат – на практика – тела на хора от каменната ера. За жалост, когато човешко тяло от каменната ера се сблъска със съвременната околна среда, последиците върху здравето могат да бъдат катастрофални.
Да разгледаме стремително нарастващата епидемия от затлъстяване. Цели 65 % от възрастното американско население страдат от наднормено тегло с клинични последствия. Защо? Защото нашият апетит все още е настроен спрямо особеностите на човека от каменната ера. Предците ни ловци събирачи са разполагали с променливо и вариращо според сезона количество и вид храна, като във всеки момент ги е дебнела опасността, че може да останат гладни за ден-два или за по-продължително време. Затова е съвсем логично, че са имали желание за повече сладко, скорбяла и мазнини – източниците на най-много калории – и са се тъпчели с тях всеки път, когато са имали достъп до тези рядко срещани, богати на различни съставки храни.
Мозъците ни все още са програмирани по този начин. И ние също буквално не можем да устоим на импулса да се натъпчем с висококалорийни храни. Когато ни се дояде парче чийзкейк например (сладко, скорбяла и мазнини: „три в едно“), нашите мозъци на хора от каменната ера радостно регистрират съхраняването на толкова много калории за черни дни – независимо от факта колко енергия може да сме скътали до този момент под формата на запаси от мазнини.
Обаче през последните няколко десетилетия за първи път в човешката история висококалорийните храни станаха достъпни по всяко време. И тъй като мозъкът не е бил създаден да регулира апетита при наличие на такова постоянно изобилие, дневната консумация на калории е достигнала невъобразимо високи стойности. Виждаме храната и мозъците ни просто „не могат да я откажат“. А по-лошото е, че тази хранителна вакханалия съвпада с рязкото намаляване на броя калории, които хората изразходват всеки ден, тъй като съвременни удобства като автомобила, електрическите уреди и телевизията постепенно са ни превърнали в нация от залепени за дивана хора. Резултатът? Съвременна епидемия, която може да се обясни напълно с неотдавнашните промени в начина на живот.
Но нека да насочим вниманието си отново към амишите, прословути със съпротивата си към промените в начина на живот през последните две столетия. Каква е честотата на затлъстяване при тях? Наскоро едно проучване показа, че е едва 4 %. Що се отнася до ловците събирачи в съвременния свят, при тях процентът на затлъстяване е приблизително нулев.
Възможно ли е обаче съвременната епидемия от депресия наистина да бъде обяснена с промените в начина на живот на хората, подобно на затлъстяването? Съществува цяла камара научни доказателства, че това е възможно, като не става дума само за кроскултурни изследвания. Както ще видим след малко, от тези данни следват сериозни изводи, които могат да променят завинаги нашето разбиране за депресията и начина, по който тя се лекува.

Д-р Стивън С. Иларди - „Лек за депресията“

Епидемията и целебното средство

„Не знам какво ми става. Искам само да затворя очи и никога повече да не се събудя. Имам чувството, че целият ми живот изтича през пръстите, а аз не мога нищо да направя. Всички ми казват, че трябва да „се стегна“. Не съзнават ли колко жестоко е това? Наистина ли смятат, че искам да съм в това състояние? Понякога просто започвам да плача, без дори да знам защо. Хората ме гледат, все едно съм луд, сякаш казват: „Погледнете го, горкичкия. Клетият, направо да го ожалиш...“. Гласът на Фил постепенно заглъхна, той се приведе напред и хвана главата си с ръце. Заби поглед в пода на кабинета и прошепна: „Извинете ме“. И започна да го повтаря, без да спира, като мантра.
Въпреки че познавах доста добре разрушителния ефект на депресията, беше ми много трудно да си представя как е изглеждал Фил само няколко месеца преди това, преди началото на болестта. Съпругата му, която се беше обадила по телефона, за да му запише първия преглед, го беше описала като „самоуверен мъж, който обича да се забавлява“. Беше собственик на успешна фирма, радваше се на здрав брак и обожаваше двете си деца. Жена му ми каза: „Преди, като го погледне човек, би си казал: „Този мъж е успял във всяко едно отношение“. Но въпреки това в онзи момент той се намираше в моя кабинет, поразен от депресия в разцвета на силите си. Само за няколко месеца бе изгубил енергията, паметта, либидото, самоувереността, способността да спи през нощта и концентрацията си. Вече не можеше да си върши добре работата. Беше се откъснал напълно от приятелите и семейството си. А напоследък дори бе изгубил желанието за живот.

Подобно на голяма част от пациентите, които лекувам, преди да дойде при мен, Фил вече приемаше антидепресанти от няколко месеца. За съжаление, лекарствата не му бяха помогнали кой знае колко – нещо, което се случва по-често, отколкото повечето хора осъзнават.
Въпреки че в някои случаи медикаментите безспорно помагат, те се оказват полезни за по-малко от половината пациенти с депресия, които опитват да се лекуват с тях. (А мнозина, така или иначе, се отказват от лекарствения прием поради тежки странични ефекти като сексуална дисфункция или напълняване.) Въпреки бързото нарастване на употребата на антидепресанти през последните години честотата на депресията в САЩ не е намаляла: тя се е увеличила. По последни данни от научни изследвания всеки четвърти американец – над седемдесет милиона души – в някакъв момент от живота си ще изпълни критериите за тежка депресия. Честотата на депресията нараства застрашително от няколко десетилетия. Днес се среща, грубо казано, десет пъти повече, отколкото преди две поколения. Как е възможно съвременните хора да са толкова уязвими от депресията? Каква промяна е настъпила?
Очевидно не става дума за генетика, тъй като геномът на хората не може да се промени толкова бързо. Причината трябва да се крие в нещо друго. И това друго нещо, убеден съм, е начинът на живот. Помислете върху следните факти:
● В американското общество има само една група хора, които не са засегнати от съвременната епидемия от депресия: амишите. Честотата на депресията сред амишите, чиито общности продължават ревностно да се придържат към начина на живот през осемнайсети век, е драстично пониска, отколкото сред останалото население на страната.
● В развиващите се страни (в т. нар. трети свят) честотата на депресията в рамките на цял живот често пъти съставлява само малка част от тази на Запад. Само че в онези държави, в които хората преминават от по-традиционен към по-американизиран начин на живот, разпространението на депресията започва да нараства.
● През последните години честотата на депресията расте неумолимо във всяка от т.нар. индустриално развити страни (като Великобритания, Германия, Австралия, Нова Зеландия и Южна Корея). Така че не е изолирано американско явление.
● Западни изследователи са проучвали групи от хора в съвременния свят, чийто начин на живот включва лов и събирачество на плодове и ядивни растения – например племето калули в планините на Папуа-Нова Гвинея, – за наличие на психични заболявания. Забележителният извод, до който достигат, е, че клиничната депресия почти не се среща сред тези групи, чийто начин на живот е близък до този на нашите далечни предци. Въпреки че животът им е много труден – напълно са лишени от материалните удобства или напредъка на медицината, които ние приемаме за даденост, – те са „имунизирани“ срещу бича на депресията, който разрушава живота на много хора пред очите ни. (Може би най-показателен в това отношение е примерът на антрополога Едуард Шифълин, който живял сред племето калули в продължение на почти десетилетие и внимателно разпитал над две хиляди мъже, жени и деца относно начина, по който преживяват скръбта и депресията; той открил един-единствен човек, който се доближавал до пълните диагностични критерии за депресията като заболяване.)
Тези кроскултурни изследвания показват съвсем ясно следното: колкото по-„модерен“ начин на живот води дадено общество, толкова по-голяма е честотата на депресията в него. Може да ви се стори изненадващо, но обяснението е просто: човешкото тяло не е било създадено за съвременната постиндустриална среда. Допреди около дванайсет хиляди години, когато хората изобретили земеделието и започнали да опитомяват животни, всички жители на Земята се препитавали с лов и събиране на различни храни. Хората са живели като ловци събирачи през по-голямата част от човешката история.
А нашите гени продължават да отразяват това историческо развитие: те са се изменили съвсем малко от времето на предците ни ловци събирачи. Гените ни са все така прекрасно настроени към околната среда от древността и все още продължават да изграждат – на практика – тела на хора от каменната ера. За жалост, когато човешко тяло от каменната ера се сблъска със съвременната околна среда, последиците върху здравето могат да бъдат катастрофални.
Да разгледаме стремително нарастващата епидемия от затлъстяване. Цели 65 % от възрастното американско население страдат от наднормено тегло с клинични последствия. Защо? Защото нашият апетит все още е настроен спрямо особеностите на човека от каменната ера. Предците ни ловци събирачи са разполагали с променливо и вариращо според сезона количество и вид храна, като във всеки момент ги е дебнела опасността, че може да останат гладни за ден-два или за по-продължително време. Затова е съвсем логично, че са имали желание за повече сладко, скорбяла и мазнини – източниците на най-много калории – и са се тъпчели с тях всеки път, когато са имали достъп до тези рядко срещани, богати на различни съставки храни.
Мозъците ни все още са програмирани по този начин. И ние също буквално не можем да устоим на импулса да се натъпчем с висококалорийни храни. Когато ни се дояде парче чийзкейк например (сладко, скорбяла и мазнини: „три в едно“), нашите мозъци на хора от каменната ера радостно регистрират съхраняването на толкова много калории за черни дни – независимо от факта колко енергия може да сме скътали до този момент под формата на запаси от мазнини.
Обаче през последните няколко десетилетия за първи път в човешката история висококалорийните храни станаха достъпни по всяко време. И тъй като мозъкът не е бил създаден да регулира апетита при наличие на такова постоянно изобилие, дневната консумация на калории е достигнала невъобразимо високи стойности. Виждаме храната и мозъците ни просто „не могат да я откажат“. А по-лошото е, че тази хранителна вакханалия съвпада с рязкото намаляване на броя калории, които хората изразходват всеки ден, тъй като съвременни удобства като автомобила, електрическите уреди и телевизията постепенно са ни превърнали в нация от залепени за дивана хора. Резултатът? Съвременна епидемия, която може да се обясни напълно с неотдавнашните промени в начина на живот.
Но нека да насочим вниманието си отново към амишите, прословути със съпротивата си към промените в начина на живот през последните две столетия. Каква е честотата на затлъстяване при тях? Наскоро едно проучване показа, че е едва 4 %. Що се отнася до ловците събирачи в съвременния свят, при тях процентът на затлъстяване е приблизително нулев.
Възможно ли е обаче съвременната епидемия от депресия наистина да бъде обяснена с промените в начина на живот на хората, подобно на затлъстяването? Съществува цяла камара научни доказателства, че това е възможно, като не става дума само за кроскултурни изследвания. Както ще видим след малко, от тези данни следват сериозни изводи, които могат да променят завинаги нашето разбиране за депресията и начина, по който тя се лекува.

Сподели в:
Публикувай мнение за книгата
Печатно издание
Печатно издание
ISBN
978-619-02-0590-6
Купи
Цена
7.20 лв.
(18.00 лв.)

* 60% онлайн отстъпка
Доставка - куриери "Спиди"
Безплатна за поръчки над 50 лв.
-60%
Отстъпка
Доставка
Електронно издание
Електронно издание
ISBN
978-619-02-0591-3
Купи
Цена
11.00 лв.
(18.00 лв.)

* 7 лв. отстъпка от печатното издание
Четете бързо, лесно, евтино и удобно
Виж указания за е-книги
-7лв.
Указания за е-книги
Купи за Kindle
Издателство "Колибри"
1990-2020 © Всички права запазени