Кирил Кадийски е роден през 1947 г. в Кюстендил. Завършва руска филология през 1971 г. Работи в литературната редакция на Радио София, а по-късно в издателство „Народна култура“. Издател - „Нов Златорог“ (от 1990). Поет и есеист, член на българския П.Е.Н.-клуб, член-кореспондент на френската академия „Маларме“, член-учредител на движението "CAP A L'EST" на поетите-франкофони (Братислава, Словакия). Кирил Кадийски е автор на книгите: „Небесни концерти“ (1979), „Ездач на мраморни коне“ (1983), „Пясъчно време" (1987), „Перо от феникс и други стихотворения“ (1991), „О кой“ (1994), „Поезия“ (1995), „Вечеря в Емаус“ (2000), „Смъртта на бялата лястовица и тринайсет нови сонета“ (2001), “Green” (2002), „Черепът на Йорик и други стихотворения" (2004). Превежда от френски - Вийон, Молиер, Бодлер, Верлен, Маларме, Рембо, Аполинер, Сандрар, и руски - Тютчев, Бунин, Блок, Волошин, Пастернак. Автор е на единствената книга с палиндроми в българската литература „Още нещо“ и на поетическата антология „От Вийон до Виан“. Негови книги са издавани във Франция (9 поетични книги), Испания, Гърция, Сърбия, Румъния. Стиховете му са превеждани на английски, немски, италиански, полски, словашки, унгарски, руски, белоруски, украински, турски, македонски. Кирил Кадийски е носител на редица престижни награди, сред които са: „Иван Франко“ - Украйна, „Голямата европейска награда за поезия“ - Румъния, „Макс Жакоб“ - Франция.
Николай Панайотов е роден в София на 1 февруари 1956 г. Завършва Художествената академия, от 1982 г. е преподавател по стенопис в Художествената академия. Изработва мозайки, фрески, гоблени в архитектурна среда. През 1990 г., в деня, в който СДС загуби първите свободни избор, един голям френски бизнесмен попаднал на изложбата му на „Шипка“ 6 и купил половината от произведенията му. На другата година той сам организирал изложба на Николай Панайотов в галерията „Ян Сикс“ в Париж. Художникът се озовава на една от най-луксозните парижки улици, след като френското министерство на културата срещу минимален наем му предоставя жилище-ателие в центъра на Париж. Той става близък приятел с Дора Валие, известна като задълбочен познавач на модерното изкуство, а големият френски писател Ален Боске пише възторжени отзиви за работите му.