Загадката на омагьосаната крипта

ЕДУАРДО МЕНДОСА
ЗАГАДКАТА НА ОМАГЬОСАНАТА КРИПТА

Тъкмо когато гледах прехласнат барселонската гмеж, – бях прекарал далеч от нея цели пет години – бях свален с точен ритник пред фонтан “Каналетас”, от чиито хлорирани води побързах да отпия. Сега ще направя интимно отклонение, за да кажа, че след като се видях на свобода, господар на действията си, първото чувство, което изпитах, бе радост. След това отклонение вече мога да добавя, че в същия миг у мен нахлуха всякакъв род страхове, тъй като нямах нито приятели, нито пари, нито покрив над главата си, нито дрехи, освен опърпаните и мърляви дрипи на гърба си, а ми предстоеше мисия, за която предчувствах, че ще е изпълнена с опасности и напрежение.
Като за начало реших, че трябва да хапна нещо, защото денят преваляше, а не бях слагал и залък в уста от закуска. Порових в кошчетата за боклук и в окопаната пръст около дърветата и без много труд открих две почти цели филии с франкфурт по средата, по-точно “сандвич”, както разбрах от етикета, че му викат по модерному, захвърлен там очевидно от някой прекалено сит минувач, и лакомо го нагънах, макар да бе възкисел на вкус и с разлигавено съдържание. Събрал нови сили, заслизах по “Рамблас”, любувайки се пътем на живописната търговия с евтини джунджурии, която се въртеше направо на земята, докато се стъмни, а ако се съдеше по гаснещата небесна светлина, нощта щеше съвсем скоро да настъпи.”

„Когато стигнах до входа на имението, аз се озовах пред непредвидено препятствие: малобройно множество, колкото и да звучи парадоксално, се бе насъбрало пред плета и чакаше нещо. Сред тълпата разпознах младите прислужници, които бях разпитвал предишната вечер и тяхното присъствие ме наведе на мисълта, че сватбата, която по мои изчисления трябваше да бъде след няколко дни, явно щеше да се състои предварително. Отмъкнах от близката будка някакво списание, за да крия зад него лицето си, и се запромъквах сред хората, докато отчаяно се мъчех да измисля как да се вмъкна в колата на младоженците, защото, ако представата ми за подобни тържествени събития не ме лъжеше, булката щеше да се качи в нея заедно с баща си. И макар начинанието да ми изглеждаше едва ли не неосъществимо, все пак се налагаше да опитам, ако не исках новобрачните да заминат под носа ми на меден месец в Майорка или където там ходят богаташите в подобни случаи, което щеше да затрудни, но не и да сложи кръст на самоотвержените ми усилия.
Чакането продължи доста, та ми се удаде да прелистя списанието. Стигнах до заключението, че в днешно време младежите се впускаха да пишат за политика, за изкуство и на социални теми, докато дъртаците леят пламенни мисли в полето на безсрамната еротика. Някаква землячка на Илза, на име Биргита, с леко отпуснат за ранния етап от развитието й бюст, сама се опипваше, “навлизайки в орфическите тайнства на напъпващите си форми”. Тласъкът на тълпата ми попречи да прочета това, което без съмнение бяха фантазиите на някой пришпорен от нуждата нерез. Подадох очи и съответната част от главата си над списанието и видях как се отваря вратата на вила Пираплана и как от вътре излизат двама полицаи в сиви униформи. Подскочих от уплаха, но мигом се сетих, че не моето присъствие ги бе довело тук, тъй като те застанаха на стража край стълбището, сякаш очакваха важен кортеж. Допуснах, че на сватбата ще присъстват някой местен велможа и тъкмо се канех да извикам “Да живее младоженката!”, зърнах зад полицаите неколцина санитари, които бутаха легло с колела като от велосипед, и една медицинска сестра, понесла в ръка бутилка с нещо гранатово червено, свързана с маркуче за тялото върху  носилката. Лекар в болнична престилка и още неколцина души вървяха край подвижното легло.”

„Почти бях заспал, когато на вратата се почука. За щастие на нея имаше резе и аз бях имал благоразумието да го пусна преди да си легна, така че посетителят, който и да беше той и каквито и да бяха намеренията му, се бе видял принуден да похлопа преди да влезе. Попитах кой е, като предположих, че ще да е някой обратен, дошъл с намерението да ми прави конкретно предложение, по всяка вероятност свързано с пари, но ми отговори не съвсем непознат глас, който казваше:
- Пусни ме да вляза, аз съм приятелят на сбърканата ти сестра. Открехнах вратата и видях, че наистина чука шведът-левент, когото преди няколко часа бях видял в компанията на сестра ми, макар че мощното му чене не беше обрамчено вече от предишната руса брада, ако изобщо беше имал брада – както споменах, аз съм твърде наблюдателен, но подобни подробности понякога ми убягват, – а дрехите му бяха малко пораздърпани.
- С какво мога да ви услужа? – запитах.
- Искам да вляза – обади се шведът с треперлив глас.
Поколебах се няколко секунди, но накрая му сторих път да мине, понеже ставаше дума за клиент на сестра ми, по-точно за нейния приятел, според собственото му определение, а на мен не ми изнасяше ни най-малко да си развалям отношенията с нея. Реших, че може би желае да обсъдим някой семеен въпрос и е сметнал, че аз, като мъж, съм по-подходящ събеседник за това. Тази вече отживяла деликатност и нещо във вида на шведа ми подсказваха, че пред мен стои свестен човек, впечатление, което не се наруши,  дори когато той измъкна пистолет от вътрешния си джоб и го насочи към мен, докато присядаше на леглото. Аз обаче имам страх от оръжията, иначе престъпната ми кариера едва ли щеше да бъде толкова кратка, и му го казах:
- Виждам, господине, – подех бавно аз, като ръкомахах енергично и се стремях да изговарям правилно думите, та езиковата бариера да не попречи на взаимното ни разбирателство, – че нещо ви кара да се съмнявате в мен било то поради естественото недоверие, което буди видът ми, било заради някой от онези слухове, които злите езици са толкова склонни да разпространяват. Държа обаче да ви уверя, че за моя чест, за чест на сестра ми, sister, и на святата ни майчица, Господ да я дари с вечен покой, няма защо да се боите от мен. Аз съм достатъчно проницателен и макар да ви познавам само бегло, веднага забелязах, че сте човек с принципи, образован, порядъчен и от добро семейство и че по всяка вероятност житейските превратности са ви насочили към бурно съществуване, към търсене на по-широки хоризонти и дори на забрава.
По всичко личеше, че моята непринуденост не бе сломила ината му. Той продължаваше да седи на леглото, вперил очи в мен с безизразно изражение, потънал очевидно в неизвестно какви болезнени спомени, неописуеми видения и тъжни помисли.
- Може би сте решили, – продължих аз, за да отклоня съзнанието му от евентуална зла умисъл, която можеше да ме превърне в изкупителна жертва, – че между моята sisterиme съществува нещо повече от роднинска връзка. За жалост не разполагам с достоверни, нито с каквито и да било други документи, в подкрепа на последното. Имам предвид на роднинската ни връзка, което автоматично би отхвърлило всяко злонамерено предположение. Не бих могъл да приведа като доказателство за общия ни произход дори физическата ни прилика, след като кака е толкова красива, beautiful, а аз, клетият, същинска фъшкия, ала такива работи се случват често, защото природата раздава даровете си произволно, и би било твърде несправедливо аз да плащам за това, че съм изтеглил по-неблагоприятен жребий, не мислите ли?
Явно не мислеше, защото продължаваше да седи невъзмутимо. Вместо коментар, си бе свалил връхната дреха – сигурно топлеше много – и бе останал по фланелка, излагайки на показ херкулесовия релеф на тялото и мишците си – не бих се учудил, ако между напращелите му мускули бе изникнала като по чудо Богородицата от Монтсерат. Предположих, че е пристрастéн към развиването на физиката и е любител на методите за самостоятелно телесно укрепване, за което си купува гири, пружини, гуми и колелца, с цел да прави гимнастически упражнения в спалнята си, затова реших да проуча с ласкателство тази черта от неговата личност, която отдадох на душевна неуравновесеност, страх от жените или може би неутвърдена мъжественост.
- Няма нищо по-недостойно, приятелю мой, от това да си го изкарате на човек като мен: аз не упражнявам никакъв спорт, не пазя диети, не близвам грейпфрут, понеже не го обичам, и дори не пуша. О, вие, Тарзан на моретата, скандинавски титан, достоен следовник на знаменития Чарлс Атлас, за когото, предвид младостта ви, едва ли сте чували, ала на времето, с прикляканията си като същински тигър, той будеше голяма завист у слаботелесните, които днес са вече развалини.
Докато редях тези успокоителни слова, аз обхождах с очи стаята, търсейки някой тъп предмет, с който да го фрасна по черепа, ако доводите ми не успееха да разсеят очебийната му враждебност, и когато надникнах под леглото, за да видя има ли цукало, което да използвам вместо боздуган, – в тоя мизерен хотел обаче и цукало нямаше – забелязах, че между краката му се оформя тъмна локва и в първия миг си помислих, че неволно се е изпуснал.
- Или може би след като ни видяхте заедно, – продължих аз, защото бях забелязал, че докато му говоря, той не понечва да премине в атака, – сте си извадили погрешното заключение, че аз съм сводникът на вашата, позволете ми да я нарека така, любима Кандида, love, – вмъквах по някоя и друга английска дума в речта си, за да улесня процеса на разбиране, който при него като да бе леко забавен, – но ви моля да повярвате на думата ми, единствената гаранция за нас, бедните, – че това е грешка, mistake, и че Кандида никога не е била зависима от подобна осъдителна институция: тя цял живот си е живяла свободно, с една-единствена патерица – доктор Суграниес, ако ми позволите това внезапно хрумнало ми сравнение, тъй като сестра ми никога не е стъпвала в медицинско заведение, защото изпитва отвращение към дръжката на лъжицата, която лекарите имат обичая да пъхат в устата на всекиго, за да видят дявол знае какво, а по този начин науката е спестила и на нея, и на нейните клиенти безброй неприятности. Позволете ми също така да добавя, че по време на твърде кратката си, заради безкрайната й младост, кариера, Кандида, mesister, не е имала нито веднъж и най-малък симптом на гонорея, трипер, сифилис или друга позната разновидност на тази тъй наречена френска болест, french bad, и ако случайно сте лелеяли мечтата да узаконите пред Бога и пред хората връзката си, която, предполагам, е вече факт в сърцата ви, искам да ви уверя, че изборът ви е изключително сполучлив и че можете да разчитате не само на съгласието ми, но и на братската ми благословия.
С най-прекрасната си усмивка на уста, аз пристъпих към него с отворени обятия, досущ като папа, и понеже шведът не даваше вид, че има нещо против подобна сърдечност, едва доближил достатъчно до него, забих яко коляно в срамните му части – изпитана в случайностите практика, – което обаче не му направи ни най-малко впечатление. Той си седеше с широко отворени очи, макар и вече не вперени в мене, а в безкрая, а от устата му се стичаше зеленикава лига. От тези детайли и от факта, че не дишаше, стигнах до заключението, че сигурно е мъртъв. По-старателният преглед ми помогна да установя, че събралата се в краката му локва е от кръв и че крачолите на кадифените му панталони бяха напоена именно с тази жизнено необходима течност…”

И така започнах аз да се боря с одеалото, когато дочух заплашително ръмжене и усетих през вълната, ако одеалото изобщо беше от такава материя, влажните кучешки муцуни – при шума от моето падане те бяха зарязали заниманието си и бяха дотичали с похвално усърдие. За мой късмет всички нови одеала излъчват някаква особена миризма и то не особено приятна, което попречи на животните да надушат човешкото същество отдолу. Реших да се възползвам от непредвиденото препятствие, стиснах между зъбите си наденицата, която ми се стори прекалено твърда за астрономическата й цена, и тръгнах през тревата на четири крака, мъчейки се да не подавам нито един от крайниците си навън; по този начин, неизменно ескортиран от кучетата, които сигурно си блъскаха главите що за чудо е това, се добрах до стената на колежа. И сега идваше критичния момент – как да се измъкна от прикритието си и да вляза в сградата.
Повдигнах предпазливо единия край на одеалото, метнах наденицата с всичка сила и зверовете се спуснаха след нея. Освободен от тяхното присъствие, аз възстанових отвесното си положение и погледнах извисилата се пред мен стена, за да открия с ужас, че на нея няма нито прозорец, нито пълзящо растение, нито каквото и да било друго, за което да се хвана, та да се покатеря. Четириногите вече се връщаха тичешком, наденицата стърчеше в устата на едното от тях и точно тогава, вече напълно обзет от отчаяние, изведнъж ми хрумна да хвърля покривалото си върху тях. Така псетата се оказаха пленници и ролите, които до преди минути бяхме играли те двете и аз във великия световен театър, се оказаха разменени. Сигурно са започнали да се хапят едно друго, или пък, далеч от чуждите погледи, се бяха отдали на разврат, защото кучетата не си поплюват, дойде ли ред за ала-бала. В това време аз затичах плътно покрай сградата, докато открих тясно прозорче, отворено заради благоприятното време, и се вмъкнах през него с присъщата за паниката пъргавина.
Не знаех къде се намирам, но някакво хъркане ми подсказа, че съм попаднал в спалнята на една от монахините. Извадих от торбата фенерчето, което също така бяхме закупили, и когато понечих да го запаля, разбрах, че стискам наденицата и че в напрежението преди малко бях почерпил кучетата с батерията.