Успешно добавихте „...“ към вашата поръчка
Възпоминание за манастира
Печатно издание
ISBN
978-619-02-0263-9
Купи
Цена
16.00 лв.
(20.00 лв.)
Поръчай по телефона
Поръчайте между 9:00 и 16:00 часа
в работни дни на телефон 0700 18028

Или оставете телефонен номер
и ние ще се свържем с вас
за приемане на поръчката.
Купи с 1 клик
-20%
Електронно издание
ISBN
978-619-02-0264-6
Купи
Цена
12.00 лв.
(20.00 лв.)
-8лв.
Информация
Рейтинг (8)
Мнения (2)
Публикувай мнение
Печат
Меки корици
Размери
13/20
Тегло
302 гр.
Страници
384
Дата на издаване
27 юли 2018
Превод
Здравка Найденова
Корица
Стефан Касъров

Възпоминание за манастира

„Възпоминание за манастира“ (1982) разкрива яркия белетристичен талант на бъдещия нобелист Жозе Сарамаго (1922-2010) и го налага като най-четения португалски писател. Романът е издаден в стотици хиляди екземпляри, преведен е на десетки езици и се превръща в световен бестселър. През 1984 г. е удостоен с Голямата награда на Португалския ПЕН-клуб. Сравняват го с „Името на розата“ на Умберто Еко и с творчеството на майстора на магическия реализъм Габриел Гарсия Маркес. Фелини вижда в него потенциал за кинематографично претворяване. Той е в основата на операта „Балтазар и Блимунда“ на италианския композитор Азио Корги, поставена през 1990 г. в „Ла Скала“.

Португалия в началото на XVIII век. Крал Жоао V дава обет пред Бога, че ще построи манастир в Мафра, ако кралицата го дари с наследник. Започва невиждан по мащабност градеж, свързан с огромни усилия и жертви, в който участват хиляди поданици от цялата страна. В същото време Балтазар Седем Слънца, еднорък войник, и Блимунда Седем Луни, жена с необикновена дарба, помагат на отец Бартоломеу Гужмао в строежа на летателна машина.

С епична сила на словото Сарамаго пресъздава великолепието на кралския двор, ужаса на Инквизицията и суеверието на народа. Редуват се епизоди, показващи битието и обичаите на обикновените хора, религиозни процесии и аутодафета, важни моменти от живота на кралското семейство… И на този пъстър фон се разгръща чистата и пламенна любов между Балтазар и Блимунда.

„Възпоминание за манастира“ е роман, в който умело се преплитат исторически факти, художествена измислица и елементи на фантастика.

Блестящ… опияняващ роман…
„Ню Йорк Таймс Бук Ривю“

За автора

Жозе Сарамаго е роден през 1922 година в семейството на безземлените и неграмотни селяни Йосиф и Мария. На баща му викали Дивата ряпа, та чиновникът вписал прякора към името на новороденото, Saramago. Първата му служба е на автомонтьор. Първия си роман купува на 19 години. Единственото му дете се ражда през 1947-а, тогава публикува първата си книга – той я нарича „Вдовицата“, но издателят я преименува на „Земя на греха“. След нея в продължение на 20 години чувства, че няма нищо за казване, и не пише. Превежда от френски. Занимава се с литературна критика. После започва отново, със стихотворения.

80-те години на миналия век посвещава на романи, които го прославят: „Възпоминание за манастира“, „Годината на смъртта на Рикарду Рейш“, „История на обсадата на Лисабон“... През 1991-ва португалското правителство отказва да представи неговото „Евангелие по Исуса Христа“ на конкурса за Европейска литературна награда и писателят се мести да живее на испанския остров Лансароте. Това се чете в автобиографията му в страницата на Нобеловата фондация в интернет. Сарамаго фигурира там от 1998-а, като единствен португалски литератор в списъка на наградените редом с Киплинг, Пирандело, Сартр, Неруда и другите – заради това, че „с притчи, изтъкани от въображение, състрадание и ирония, ни дава все нови и нови шансове да уловим убягващата действителност“. „Евангелието по Исуса Христа“ е забележително във всички отношения – от ненадейно живото звучене на своята отдавна завързана завръзка до проникновения превод.

Световноизвестният португалски писател почина на 87-годишна възраст в дома си на о-в Лансароте на Канарските острови през юни 2010 година.

Още за Жозе Сарамаго
Още заглавия от същия жанр
Откъс

Жозе Сарамаго - „Възпоминание за манастира“

Дон Жоао, петият носител на това име в списъка на португалските крале, ще отиде тази нощ в покоите на своята жена, дона Мария Ана Жозефа, която преди около две години пристигна от Австрия, за да дари с инфанти португалската корона, но и до днес все още не е заченала. В двора и извън него вече се шушука, че утробата на кралицата вероятно е суха – подмятане, пазено грижливо от издайнически уши и уста и споделяно само между най-близки хора. Дума да не става вината да е у краля, първо, защото безплодието не е беда на мъжете, а на жените, та нали затова ги парясват толкова често, и второ, материално доказателство, ако изобщо такова е нужно, е наличието в кралството на множество незаконородени от кралско семе и това е само началото. Пък и кой моли до изнемога небето за син, кралят ли? Не, кралицата, и също по две причини. Първата от тях е, че един крал, при това португалски, не моли за нещо, което само той има власт да даде, а втората, че жената, бидейки по природа приемащ съд, естествено, трябва да се моли както по време на редовните служби, така и насаме. Но нито постоянството на краля, който освен при каноническа възбрана или физиологична пречка два пъти седмично изпълнява твърдо своя кралски и съпружески дълг, нито търпението и покорството на кралицата, дето освен на молитви се обрича и на пълна неподвижност, щом съпругът се оттегли от нея и от ложето, за да не смути оплодяващата среща на общите им секрети – нейните оскъдни по липса на насърчение, време и поради най-християнско нравствено въздържание, а на суверена обилни, както и се полага за мъж, ненавършил още двайсет и две години, – нищо не изду до днес корема на дона Мария Ана. Но Бог е велик!
Велика почти колкото Бога е и римската базилика „Свети Петър“, която кралят строи сега. При този строеж няма изкопи, нито основи, негова опора е повърхността на масата и съвсем не е нужно тя да е кой знае колко солидна за товара, дето носи – миниатюра на базиликата, състояща се от сглобяеми според старата система „мъжки“ и „женски“ елементи, изваждани почтително от четирима дежурни царедворци. Сандъкът, откъдето ги вземат, ухае на тамян, а пурпурното кадифе, в което са завити поотделно, за да не се издраскат лицата на статуите в ръбовете на колоните, припламва на светлината на грамадните факли. Строежът е напреднал. Всички стени вече са здраво закрепени, виждат се изправените колони под корниза, обточен с латински букви, възвестяващи името и сана на Павел V Боргезе и които кралят отдавна е престанал да чете, макар че очите му все съзерцават поредния номер на този папа заради съвпадението с неговия собствен. За крал скромността би била недостатък. Той подрежда в отворите при горната част на корниза фигурите на пророците и светците и на всяка от тях царедворецът се покланя, когато отдръпва скъпоценните дипли на кадифето и поднася статуетката на дланта си – пророк, проснат по корем, светец с краката нагоре, но никой не обръща внимание на тази неволна непочтителност, още повече че кралят незабавно възстановява реда и тържествеността, подобаващи на свещените неща, изправя и поставя по местата им бдящите личности. Онова, което те виждат от висотата на корниза, не е площад „Свети Петър“, а кралят на Португалия и прислужващите му царедворци. Виждат пода на балкона с решетките, който гледа към вътрешността на кралския параклис, а утре в часа на първата служба, ако междувременно не са се завърнали при кадифето в сандъка, ще видят краля набожно да следи светата литургия, придружен от своята свита, но в нея вече няма да бъдат днешните благородници, защото седмицата свършва и други постъпват на служба. Под балкона има друг, и той закрит с решетки, но без въпросния строеж. Наподобява параклис или постница и от него кралицата отделно присъства на службата, но дори това свято място не ѝ помага да зачене. Сега остава само да се постави куполът на Микеланджело, каменната грамада, която тук е копие. Поради прекомерните си размери той се пази в отделен сандък и тъй като с него завършва строежът, полагането му е особено тържествено, тоест всички помагат на краля, а „мъжките“ и „женските“ елементи влизат с пукот в съответните сглобки и базиликата е готова. Ако мощният ек, който изпълва цялата църква, е успял да стигне през залите и дългите коридори до спалнята или покоите, където кралицата чака, то нека знае тя, че съпругът ѝ тръгва натам.
Да чака. Засега кралят все още се приготвя за нощта. Придворните го събличат, обличат го в подходяща за случая и в духа на модата одежда, предавайки дрехите от ръка на ръка толкова почтително, сякаш са мощи на светици, напуснали този свят като девици, и всичко това става в присъствието на други прислужници и пажове – този отваря чекмеджето, онзи отдръпва завесата, един повдига светлината, друг наглася силата ѝ, двама стоят, без да мърдат, още двама правят същото, още толкова не се знае какво правят, нито защо са там. Накрая с общи усилия кралят е готов, един от благородниците оправя последната гънка, друг – бродираната яка, само миг и дон Жоао V ще се запъти към спалнята на кралицата. Стомната очаква извора.
Но ето че влиза дон Нунo да Куня, епископът инквизитор, и води със себе си възрастен францисканец. От появата им до предаването на посланието се занизват сложни поклони, извивки, пристъпване, спиране и отстъпване, такъв е ритуалът на влизането в досег с краля, но всичко това ние ще приемем, че е сторено и описано, тъй като епископът бърза, а и заради вдъхновения трепет, обхванал монаха. Дон Жоао V и инквизиторът се отдръпват настрана и инквизиторът казва, На този монах, брат Антонио де Сао Жозе, разказах за мъката на Ваше Величество, задето кралицата, нашата господарка, не ви дарява с деца, и го помолих да се застъпи за вас пред Бога, та да ви даде потомство, а той ми отговори, че Ваше Величество ще има деца, стига да пожелае, и тогава го запитах какво иска да каже с тези толкова заплетени слова, тъй като се знае, че деца Ваше Величество желае, и той ми отговори, и то доста ясно, че ако дадете обет да издигнете манастир в градчето Мафра, Бог ще ви дари с наследници. И като изрече това, дон Нуно млъкна и кимна на арабидчанина да се приближи.
Запита кралят, Истина ли е това, което току-що ми каза Негово Високопреосвещенство, че ако дам обет да издигна манастир в Мафра, ще имам деца, и монахът отговори, Истина е, господарю, обаче само ако манастирът е францискански, а кралят отново запита, Откъде знаете, а брат Антонио каза, Знам, но как научих не знам, аз съм само устата, чрез която говори истината, на вярата не ѝ остава нищо друго, освен да откликне, постройте, Ваше Величество, манастира и скоро ще имате потомство, не го стройте и Бог ще решава. Махна кралят с ръка на арабидчанина да се оттегли, а след това запита дон Нуно да Куня, Добродетелен ли е този монах, и епископът  отговори, По-добродетелен от него в ордена няма. Тогава дон Жоао, петият носител на това име в списъка на португалските крале, получил уверение, че може да се обвърже с обета, издигна глас, за да го чуят ясно всички присъстващи и да го научат на другия ден градът и кралството, Давам кралската си дума, че ще заповядам да се построи манастир на францисканците в градчето Мафра, ако кралицата ме дари с дете в срок до една година, смятано от днес, и всички казаха, Бог да чуе Ваше Величество, и никой не знаеше кой ще бъде подложен на изпитание, дали сам Бог, дали добродетелността на брат Антонио, дали мъжествеността на краля или най-сетне плодовитостта на кралицата.
Дона Мария Ана разговаря със своята главна португалска придворна дама, маркизата Де Уняо. Вече са обсъдили благочестивите дела през изтеклия ден, направеното посещение в манастира „Непорочното зачатие“ на Ордена на босите кармелитки в Кардайш и деветдневната служба в чест на свети Франциск Ксаверий, която ще започне утре в църквата „Свети Рок“ – обичаен разговор между кралица и маркиза, многословен и в същото време сълзлив, когато произнасят имена на светци, скръбен, стане ли дума за мъченици или за особени покаяния на монаси и монахини, били те просто умъртвяване на плътта с пост или тайно бичуване с власеница. Но кралят вече е пратил вест и идва с пламнал дух, насърчен от мистичното съчетание на плътския дълг и обета, който даде на Бога с посредничеството на брат Антонио де Сао Жозе. Заедно с краля влизат двама царедворци, които го освобождават от излишните дрехи, маркизата пък, подпомогната от друга, не по-малко високопоставена придворна дама, графиня, пристигнала от Австрия, съблича кралицата, нали е жена. Спалнята прилича на същинска заседателна зала, техни величества си разменят поклони, церемониалът няма край, найсетне придворните се оттеглят през една врата, дамите през друга и остават в преддверията – придворните ще изчакат края на мисията, за да придружат краля до неговите покои, принадлежали на майка му, кралицата, по време на управлението на баща му, а дамите ще влязат да завият дона Мария под пухения юрган, който тя е донесла от Австрия и без него не може да спи ни зиме, ни лете. А тъкмо заради този юрган, под който е задушно дори през студения февруари, дон Жоао V не прекарва цялата нощ при кралицата, е, да, в началото оставаше, но тогава новостта надделяваше над неудобството, а то съвсем не беше малко – да чувства как се къпе в своята и чуждата пот заедно с кралицата, завита презглава, сред миризми и секрети. Дона Мария Ана не идва от топла страна и не понася климата на Португалия. Тя цялата се покрива с огромния предебел юрган и остава така, свита като къртица, която е срещнала по пътя си камък и се чуди от коя страна да продължи да копае своята галерия.
Кралицата и кралят са облечени в дълги нощници, които се влачат по пода, нощницата на краля е избродирана само по края, а бродерията на кралицата е повече от педя, за да не се види дори връхчето на крачето ѝ, нито палецът, нито някой друг пръст, от всички известни безсрамия може би това е най-дръзкото. Дон Жоао V води дона Мария Ана към леглото, води я за ръка, както на бал кавалерът води своята дама, и преди да изкачат стъпалцата, всеки от своята страна, коленичат и казват необходимите предпазни молитви, за да не умрат без изповед в момента на плътския акт и за да даде този нов опит плодове, а в това отношение дон Жоао V има двойно основание да се надява: упованието му в Бога и в неговата собствена сила, затова с удвоена вяра моли самия Бог за потомство. Що се отнася до дона Мария Ана, естествено е да се предполага, че и тя се моли за същата милост, освен ако случайно има особени съображения, които я освобождават от това задължение, но те са тайна на изповедта…

Жозе Сарамаго - „Възпоминание за манастира“

Дон Жоао, петият носител на това име в списъка на португалските крале, ще отиде тази нощ в покоите на своята жена, дона Мария Ана Жозефа, която преди около две години пристигна от Австрия, за да дари с инфанти португалската корона, но и до днес все още не е заченала. В двора и извън него вече се шушука, че утробата на кралицата вероятно е суха – подмятане, пазено грижливо от издайнически уши и уста и споделяно само между най-близки хора. Дума да не става вината да е у краля, първо, защото безплодието не е беда на мъжете, а на жените, та нали затова ги парясват толкова често, и второ, материално доказателство, ако изобщо такова е нужно, е наличието в кралството на множество незаконородени от кралско семе и това е само началото. Пък и кой моли до изнемога небето за син, кралят ли? Не, кралицата, и също по две причини. Първата от тях е, че един крал, при това португалски, не моли за нещо, което само той има власт да даде, а втората, че жената, бидейки по природа приемащ съд, естествено, трябва да се моли както по време на редовните служби, така и насаме. Но нито постоянството на краля, който освен при каноническа възбрана или физиологична пречка два пъти седмично изпълнява твърдо своя кралски и съпружески дълг, нито търпението и покорството на кралицата, дето освен на молитви се обрича и на пълна неподвижност, щом съпругът се оттегли от нея и от ложето, за да не смути оплодяващата среща на общите им секрети – нейните оскъдни по липса на насърчение, време и поради най-християнско нравствено въздържание, а на суверена обилни, както и се полага за мъж, ненавършил още двайсет и две години, – нищо не изду до днес корема на дона Мария Ана. Но Бог е велик!
Велика почти колкото Бога е и римската базилика „Свети Петър“, която кралят строи сега. При този строеж няма изкопи, нито основи, негова опора е повърхността на масата и съвсем не е нужно тя да е кой знае колко солидна за товара, дето носи – миниатюра на базиликата, състояща се от сглобяеми според старата система „мъжки“ и „женски“ елементи, изваждани почтително от четирима дежурни царедворци. Сандъкът, откъдето ги вземат, ухае на тамян, а пурпурното кадифе, в което са завити поотделно, за да не се издраскат лицата на статуите в ръбовете на колоните, припламва на светлината на грамадните факли. Строежът е напреднал. Всички стени вече са здраво закрепени, виждат се изправените колони под корниза, обточен с латински букви, възвестяващи името и сана на Павел V Боргезе и които кралят отдавна е престанал да чете, макар че очите му все съзерцават поредния номер на този папа заради съвпадението с неговия собствен. За крал скромността би била недостатък. Той подрежда в отворите при горната част на корниза фигурите на пророците и светците и на всяка от тях царедворецът се покланя, когато отдръпва скъпоценните дипли на кадифето и поднася статуетката на дланта си – пророк, проснат по корем, светец с краката нагоре, но никой не обръща внимание на тази неволна непочтителност, още повече че кралят незабавно възстановява реда и тържествеността, подобаващи на свещените неща, изправя и поставя по местата им бдящите личности. Онова, което те виждат от висотата на корниза, не е площад „Свети Петър“, а кралят на Португалия и прислужващите му царедворци. Виждат пода на балкона с решетките, който гледа към вътрешността на кралския параклис, а утре в часа на първата служба, ако междувременно не са се завърнали при кадифето в сандъка, ще видят краля набожно да следи светата литургия, придружен от своята свита, но в нея вече няма да бъдат днешните благородници, защото седмицата свършва и други постъпват на служба. Под балкона има друг, и той закрит с решетки, но без въпросния строеж. Наподобява параклис или постница и от него кралицата отделно присъства на службата, но дори това свято място не ѝ помага да зачене. Сега остава само да се постави куполът на Микеланджело, каменната грамада, която тук е копие. Поради прекомерните си размери той се пази в отделен сандък и тъй като с него завършва строежът, полагането му е особено тържествено, тоест всички помагат на краля, а „мъжките“ и „женските“ елементи влизат с пукот в съответните сглобки и базиликата е готова. Ако мощният ек, който изпълва цялата църква, е успял да стигне през залите и дългите коридори до спалнята или покоите, където кралицата чака, то нека знае тя, че съпругът ѝ тръгва натам.
Да чака. Засега кралят все още се приготвя за нощта. Придворните го събличат, обличат го в подходяща за случая и в духа на модата одежда, предавайки дрехите от ръка на ръка толкова почтително, сякаш са мощи на светици, напуснали този свят като девици, и всичко това става в присъствието на други прислужници и пажове – този отваря чекмеджето, онзи отдръпва завесата, един повдига светлината, друг наглася силата ѝ, двама стоят, без да мърдат, още двама правят същото, още толкова не се знае какво правят, нито защо са там. Накрая с общи усилия кралят е готов, един от благородниците оправя последната гънка, друг – бродираната яка, само миг и дон Жоао V ще се запъти към спалнята на кралицата. Стомната очаква извора.
Но ето че влиза дон Нунo да Куня, епископът инквизитор, и води със себе си възрастен францисканец. От появата им до предаването на посланието се занизват сложни поклони, извивки, пристъпване, спиране и отстъпване, такъв е ритуалът на влизането в досег с краля, но всичко това ние ще приемем, че е сторено и описано, тъй като епископът бърза, а и заради вдъхновения трепет, обхванал монаха. Дон Жоао V и инквизиторът се отдръпват настрана и инквизиторът казва, На този монах, брат Антонио де Сао Жозе, разказах за мъката на Ваше Величество, задето кралицата, нашата господарка, не ви дарява с деца, и го помолих да се застъпи за вас пред Бога, та да ви даде потомство, а той ми отговори, че Ваше Величество ще има деца, стига да пожелае, и тогава го запитах какво иска да каже с тези толкова заплетени слова, тъй като се знае, че деца Ваше Величество желае, и той ми отговори, и то доста ясно, че ако дадете обет да издигнете манастир в градчето Мафра, Бог ще ви дари с наследници. И като изрече това, дон Нуно млъкна и кимна на арабидчанина да се приближи.
Запита кралят, Истина ли е това, което току-що ми каза Негово Високопреосвещенство, че ако дам обет да издигна манастир в Мафра, ще имам деца, и монахът отговори, Истина е, господарю, обаче само ако манастирът е францискански, а кралят отново запита, Откъде знаете, а брат Антонио каза, Знам, но как научих не знам, аз съм само устата, чрез която говори истината, на вярата не ѝ остава нищо друго, освен да откликне, постройте, Ваше Величество, манастира и скоро ще имате потомство, не го стройте и Бог ще решава. Махна кралят с ръка на арабидчанина да се оттегли, а след това запита дон Нуно да Куня, Добродетелен ли е този монах, и епископът  отговори, По-добродетелен от него в ордена няма. Тогава дон Жоао, петият носител на това име в списъка на португалските крале, получил уверение, че може да се обвърже с обета, издигна глас, за да го чуят ясно всички присъстващи и да го научат на другия ден градът и кралството, Давам кралската си дума, че ще заповядам да се построи манастир на францисканците в градчето Мафра, ако кралицата ме дари с дете в срок до една година, смятано от днес, и всички казаха, Бог да чуе Ваше Величество, и никой не знаеше кой ще бъде подложен на изпитание, дали сам Бог, дали добродетелността на брат Антонио, дали мъжествеността на краля или най-сетне плодовитостта на кралицата.
Дона Мария Ана разговаря със своята главна португалска придворна дама, маркизата Де Уняо. Вече са обсъдили благочестивите дела през изтеклия ден, направеното посещение в манастира „Непорочното зачатие“ на Ордена на босите кармелитки в Кардайш и деветдневната служба в чест на свети Франциск Ксаверий, която ще започне утре в църквата „Свети Рок“ – обичаен разговор между кралица и маркиза, многословен и в същото време сълзлив, когато произнасят имена на светци, скръбен, стане ли дума за мъченици или за особени покаяния на монаси и монахини, били те просто умъртвяване на плътта с пост или тайно бичуване с власеница. Но кралят вече е пратил вест и идва с пламнал дух, насърчен от мистичното съчетание на плътския дълг и обета, който даде на Бога с посредничеството на брат Антонио де Сао Жозе. Заедно с краля влизат двама царедворци, които го освобождават от излишните дрехи, маркизата пък, подпомогната от друга, не по-малко високопоставена придворна дама, графиня, пристигнала от Австрия, съблича кралицата, нали е жена. Спалнята прилича на същинска заседателна зала, техни величества си разменят поклони, церемониалът няма край, найсетне придворните се оттеглят през една врата, дамите през друга и остават в преддверията – придворните ще изчакат края на мисията, за да придружат краля до неговите покои, принадлежали на майка му, кралицата, по време на управлението на баща му, а дамите ще влязат да завият дона Мария под пухения юрган, който тя е донесла от Австрия и без него не може да спи ни зиме, ни лете. А тъкмо заради този юрган, под който е задушно дори през студения февруари, дон Жоао V не прекарва цялата нощ при кралицата, е, да, в началото оставаше, но тогава новостта надделяваше над неудобството, а то съвсем не беше малко – да чувства как се къпе в своята и чуждата пот заедно с кралицата, завита презглава, сред миризми и секрети. Дона Мария Ана не идва от топла страна и не понася климата на Португалия. Тя цялата се покрива с огромния предебел юрган и остава така, свита като къртица, която е срещнала по пътя си камък и се чуди от коя страна да продължи да копае своята галерия.
Кралицата и кралят са облечени в дълги нощници, които се влачат по пода, нощницата на краля е избродирана само по края, а бродерията на кралицата е повече от педя, за да не се види дори връхчето на крачето ѝ, нито палецът, нито някой друг пръст, от всички известни безсрамия може би това е най-дръзкото. Дон Жоао V води дона Мария Ана към леглото, води я за ръка, както на бал кавалерът води своята дама, и преди да изкачат стъпалцата, всеки от своята страна, коленичат и казват необходимите предпазни молитви, за да не умрат без изповед в момента на плътския акт и за да даде този нов опит плодове, а в това отношение дон Жоао V има двойно основание да се надява: упованието му в Бога и в неговата собствена сила, затова с удвоена вяра моли самия Бог за потомство. Що се отнася до дона Мария Ана, естествено е да се предполага, че и тя се моли за същата милост, освен ако случайно има особени съображения, които я освобождават от това задължение, но те са тайна на изповедта…

Сподели в:
Публикувай мнение за книгата
Мнения на читатели
Безспорно Сарамаго е един от най-вълнуващите писатели, на които някога съм попадала. Поздравления за избора да издадете точно този роман!

Оценка: +3

Шедьовърът на Сарамаго! Била съм в Мафра и пред мен непрекъснато изникваха картини от епичния му роман. Имам предишно издание на „Възпоминание за манастира“, но непременно ще си купя и това, защото събирам поредицата „Съвременна европейска проза“ на „Колибри“ поради много добрия подбор на автори и произведения.

Оценка: +4

Печатно издание
Печатно издание
ISBN
978-619-02-0263-9
Купи
Цена
16.00 лв.
(20.00 лв.)

* 20% онлайн отстъпка
Доставка - 2 лв. / София, 2.50 лв. / България
Безплатна за поръчки над 30 лв.
-20%
Отстъпка
Доставка
Електронно издание
Електронно издание
ISBN
978-619-02-0264-6
Купи
Цена
12.00 лв.
(20.00 лв.)

* 8 лв. отстъпка от печатното издание
Четете бързо, лесно, евтино и удобно
Виж указания за е-книги
-8лв.
Указания за е-книги
Купи за Kindle
Издателство "Колибри"
1990-2018 © Всички права запазени