„Тимур и неговите командоси“ представя избрани произведения от публикациите на Вилислав Георгиев във вестник „Сега”.
Това е сборник с разкази и фейлетони, които жонглират блестящо с политически, национални и социокултурни стереотипи, осветявайки тяхната устойчивост и значението им за различни обществени групи. С изобретателен хумор и сатирична острота авторът разказва истории, които могат да ни разсмеят, но и да ни шокират, призовавайки ни към размисъл.
Вилислав Георгиев - „Тимур и неговите командоси“
За ползата от науката
Понеже напоследък доста се спори дали у нас се прави „чиста“ наука, или нещо наукообразно, което обаче никой не иска да купи и за жълти стотинки, реших да проведа собствено разследване. Насочих се към една водеща (според нея самата) институция.
Посрещна ме самият ректор – уважаван мъж с много научни разработки. Бях чувал, че без тях албанската атомна физика нямало да е същата. Покани ме човекът да седна, почерпи ме с кафе и бонбони, а после предложи да ме разведе из владенията си. С радост приех.
Първо посетихме секцията по древна история. Тук заварихме няколко сътрудници, наведени над парче от глинена плочка. Беше ми обяснено, че това е артефакт от самата Атлантида, купен за огромна сума, който, ако бъдел разчетен, щял да хвърли светлина върху най-голямата загадка на историята. Около него спореха няколко души.
– Е, докъде стигнахте? – попита възбудено моят домакин.
– Ами... – изкашля се единият, – почти сме готови. Тук пише: „...И накрая днес царят отсече – ако до довечера не го пуснете този колайдер – отидоха ви главите...“.
Бях впечатлен. Ето какво значи да спасиш човечеството.
После посетихме отдела по лексикография, фразеология, етимология и енология. Стори ми се малко странна комбинацията, но ми обясниха, че последното го включили, понеже звучало подобно, а и много обичали вино.
Та там видях голям лабиринт, в който вълк гонеше агне. През около десет минути хвърляха мрежа върху вълка, връзваха го и един доцент мереше врата му с шублер. Останах леко изумен.
– Не се чудете – обясни домакинът, – проверяваме вярна ли е пословицата „На вълка му е дебел вратът, понеже сам си върши работата“. Искаме да разберем докъде се простира истината и откъде започва народното творчество. Е, как е, колеги, дебелее ли? Измерващият поклати глава.
– Може би процесът изисква повече време – предположи моят домакин – или не осигуряваме необходимата точност на измерването. Поръчайте нов шублер от Япония, по-прецизен. Впрочем и още малко вълци, че като го гледам този – заприличал е на хрътка...
После се обърна към мен и въздъхна:
– Абе казвах им аз да не се захващат с толкова сложен проблем, ама нà – младо-зелено. Да бяха взели „Апетитът идва с яденето“ или „Краставите магарета и през девет земи се подушват“ – и командировки повече, и щяхме да хапнем. Обаче те не – щели да спасяват дивата природа... Да мерят тогава.
Докато вървяхме по коридора, предпазливо изказах опасение, че да – всичко това е хубаво, но сега времената са други, от науката се изисква все пак и някакъв практически резултат, приложим в ежедневието. Домакинът кимна и ме въведе в подразделението, занимаващо се със софтуер. После ми показа една малка програма:
– Ето, това може да се добави към всеки мобилен телефон. Нарича се „Пак се успах“. Значи, въвеждате обичайния си час за събуждане и номера на прекия си началник и ако десет минути след включване на алармата не я деактивирате, автоматично до шефа ви се изпраща есемес: „Много съжалявам, тъщата внезапно се разболя, трябва да я заведа на лекар, няма да се бавя много“. Има и опции за жени – до свекъра, свекървата, има вариант „избухна пожар във входа“, „комшията гони жена си с брадва по стълбището и ме е страх да изляза“ и така нататък. А вие през това време спокойно си закусвате, карате внимателно, без да бързате, не сте заплашен да предизвикате автопроизшествие и така нататък. Предложили сме го вече на водещи производители и чакаме отговор. Излязохме на двора. Слънцето ярко грееше, а един научен сътрудник с брадва съсредоточено чупеше пейките наоколо. Изглежда, съм бил доста учуден, понеже домакинът поясни:
– Колегата е икономист. Знаете ли италиански? „Banca rotta“ – оттам произлиза изразът „банкрут“. В момента той изследва последиците от финансовата криза, та се налагат и някои експерименти. Не се тревожете, ще ги сменим после.
Тръгнах си със смесени чувства. Все пак стараеха се хората, работеха. Само това с колайдера никак не ми хареса, но пък може и преводът да не е съвсем точен, нали?
Да се надяваме.
ГМО
Всичко това вероятно нямаше да се случи, ако бай Петко бе купил за оградата си бетонни колове; обаче те му се видяха прекалено скъпи, а точно тогава минаха едни цигани с каруца и му предложиха тръби почти на цената на скрап.
Той се зарадва, накара ги да разтоварят в двора, плати, добави шише кайсиева и сделката стана. Той обаче не знаеше, че тръбите са извадени от близката уранова мина – уж отдавна запечатана. Но бай Петко дори не беше виждал гайгеров брояч през живота си, та просто сипа една ракия и на себе си.
На следващия ден той заби тръбите, боядиса ги, опъна мрежа и дворът сякаш светна. Което остана от оградата, отиде за подсилване на кочината и за кайсиите – те имат нужда от много желязо.
Някои комшии твърдяха, че тръбите леко светели в тъмното, но понеже кръчмата беше точно от другата страна на улицата, това бе нещо обичайно. И НЛО бяха виждали, зависи от дозата.
Бай Петко започна да изпитва неясна тревога едва когато порасна Гошко, прасето. В един момент квиченето му се промени и започна леко да напомня песните на Азис. Бай Петко реши, че просто така му се е сторило, но когато кръчмарят дойде и го помоли да оставя кочината отворена, понеже иначе не се чувало добре и клиентите се сърдели, нашият човек сериозно се замисли. Но понеже не се занимаваше с генно инженерство (и не знаеше, че коловете са радиоактивни), просто махна с ръка и поиска по една бутилка коняк седмично, понеже се почувства малко нещо като импресарио на прасето. Кръчмарят прие, договориха се, а през това време бай Петко подритваше един случайно появил се таралеж, за да не види другият осемте му крака. Когато оня си замина, бай Петко се наведе, взе в ръце животинчето и изтръпна – вместо с бодли то бе покрито с мека козина като пудел.
Гошко пееше все по-добре и разширяваше репертоара си.
Бай Петко го слушаше, радваше се и веднъж дори не се сдържа и възкликна: „Бе то като славей, бе, мамка му и прасе!“.
– Абе какво да ти кажа – чу изведнъж глас зад себе си, – чалгаджия къща не храни. Много е силна конкуренцията там.
Бай Петко рязко се обърна и видя, че кучето му го гледа в очите.
– Що не ме пратиш мене да изкарам едно право, а? – продължи Шаро. – Пък и като чувам какви кучки имало там... – и се облиза.
– Я да си влизаш в колибата – ядоса се бай Петко, – юрист такъв! А MBA не щеш ли? Кучето се обиди и се скри, а стопанинът му изкара една безсънна нощ.
На сутринта го събуди шум – Пешо, котаракът, седеше на едно дърво и фучеше, а няколко злобни мишки го лаеха отдолу. Бай Петко се наведе, взе един камък и го хвърли по тях. Мишките се уплашиха и избягаха с тежък тропот.
След около седмица вече цялото село знаеше, че в двора на бай Петко е пълно с генномодифицирани организми. От града пристигна автобус с демонстранти, те си направиха базов лагер в кръчмата и започнаха протести пред двора. Нашият човек обаче не беше вчерашен – вместо да се крие като депутат, излезе с една дамаджана кайсиева и ги почерпи. Но понеже ракията също беше правена от генномодифицирани плодове, когато я изпиха, протестиращите първо се разплакаха, после почнаха да танцуват, а накрая се качиха на автобуса си и с викове „Правете любов, а не война“ си заминаха. Впоследствие двама смениха пола си.
А бай Петко си е много добре даже – Гошко записва вече трети албум, Шаро завърши право и го включиха в поземлената комисия (друг юрист в нея нямаше), на таралежите им пораснаха по още пет-шест крака, но пък козината им стана като коприна и една фирма, производител на шампоани, ги изкупи всичките.
Та това, дето го разправят, че генното модифициране било вредно – бошлаф работа. Зависи кого къде ще го удари.
Вилислав Георгиев - „Тимур и неговите командоси“
За ползата от науката
Понеже напоследък доста се спори дали у нас се прави „чиста“ наука, или нещо наукообразно, което обаче никой не иска да купи и за жълти стотинки, реших да проведа собствено разследване. Насочих се към една водеща (според нея самата) институция.
Посрещна ме самият ректор – уважаван мъж с много научни разработки. Бях чувал, че без тях албанската атомна физика нямало да е същата. Покани ме човекът да седна, почерпи ме с кафе и бонбони, а после предложи да ме разведе из владенията си. С радост приех.
Първо посетихме секцията по древна история. Тук заварихме няколко сътрудници, наведени над парче от глинена плочка. Беше ми обяснено, че това е артефакт от самата Атлантида, купен за огромна сума, който, ако бъдел разчетен, щял да хвърли светлина върху най-голямата загадка на историята. Около него спореха няколко души.
– Е, докъде стигнахте? – попита възбудено моят домакин.
– Ами... – изкашля се единият, – почти сме готови. Тук пише: „...И накрая днес царят отсече – ако до довечера не го пуснете този колайдер – отидоха ви главите...“.
Бях впечатлен. Ето какво значи да спасиш човечеството.
После посетихме отдела по лексикография, фразеология, етимология и енология. Стори ми се малко странна комбинацията, но ми обясниха, че последното го включили, понеже звучало подобно, а и много обичали вино.
Та там видях голям лабиринт, в който вълк гонеше агне. През около десет минути хвърляха мрежа върху вълка, връзваха го и един доцент мереше врата му с шублер. Останах леко изумен.
– Не се чудете – обясни домакинът, – проверяваме вярна ли е пословицата „На вълка му е дебел вратът, понеже сам си върши работата“. Искаме да разберем докъде се простира истината и откъде започва народното творчество. Е, как е, колеги, дебелее ли? Измерващият поклати глава.
– Може би процесът изисква повече време – предположи моят домакин – или не осигуряваме необходимата точност на измерването. Поръчайте нов шублер от Япония, по-прецизен. Впрочем и още малко вълци, че като го гледам този – заприличал е на хрътка...
После се обърна към мен и въздъхна:
– Абе казвах им аз да не се захващат с толкова сложен проблем, ама нà – младо-зелено. Да бяха взели „Апетитът идва с яденето“ или „Краставите магарета и през девет земи се подушват“ – и командировки повече, и щяхме да хапнем. Обаче те не – щели да спасяват дивата природа... Да мерят тогава.
Докато вървяхме по коридора, предпазливо изказах опасение, че да – всичко това е хубаво, но сега времената са други, от науката се изисква все пак и някакъв практически резултат, приложим в ежедневието. Домакинът кимна и ме въведе в подразделението, занимаващо се със софтуер. После ми показа една малка програма:
– Ето, това може да се добави към всеки мобилен телефон. Нарича се „Пак се успах“. Значи, въвеждате обичайния си час за събуждане и номера на прекия си началник и ако десет минути след включване на алармата не я деактивирате, автоматично до шефа ви се изпраща есемес: „Много съжалявам, тъщата внезапно се разболя, трябва да я заведа на лекар, няма да се бавя много“. Има и опции за жени – до свекъра, свекървата, има вариант „избухна пожар във входа“, „комшията гони жена си с брадва по стълбището и ме е страх да изляза“ и така нататък. А вие през това време спокойно си закусвате, карате внимателно, без да бързате, не сте заплашен да предизвикате автопроизшествие и така нататък. Предложили сме го вече на водещи производители и чакаме отговор. Излязохме на двора. Слънцето ярко грееше, а един научен сътрудник с брадва съсредоточено чупеше пейките наоколо. Изглежда, съм бил доста учуден, понеже домакинът поясни:
– Колегата е икономист. Знаете ли италиански? „Banca rotta“ – оттам произлиза изразът „банкрут“. В момента той изследва последиците от финансовата криза, та се налагат и някои експерименти. Не се тревожете, ще ги сменим после.
Тръгнах си със смесени чувства. Все пак стараеха се хората, работеха. Само това с колайдера никак не ми хареса, но пък може и преводът да не е съвсем точен, нали?
Да се надяваме.
ГМО
Всичко това вероятно нямаше да се случи, ако бай Петко бе купил за оградата си бетонни колове; обаче те му се видяха прекалено скъпи, а точно тогава минаха едни цигани с каруца и му предложиха тръби почти на цената на скрап.
Той се зарадва, накара ги да разтоварят в двора, плати, добави шише кайсиева и сделката стана. Той обаче не знаеше, че тръбите са извадени от близката уранова мина – уж отдавна запечатана. Но бай Петко дори не беше виждал гайгеров брояч през живота си, та просто сипа една ракия и на себе си.
На следващия ден той заби тръбите, боядиса ги, опъна мрежа и дворът сякаш светна. Което остана от оградата, отиде за подсилване на кочината и за кайсиите – те имат нужда от много желязо.
Някои комшии твърдяха, че тръбите леко светели в тъмното, но понеже кръчмата беше точно от другата страна на улицата, това бе нещо обичайно. И НЛО бяха виждали, зависи от дозата.
Бай Петко започна да изпитва неясна тревога едва когато порасна Гошко, прасето. В един момент квиченето му се промени и започна леко да напомня песните на Азис. Бай Петко реши, че просто така му се е сторило, но когато кръчмарят дойде и го помоли да оставя кочината отворена, понеже иначе не се чувало добре и клиентите се сърдели, нашият човек сериозно се замисли. Но понеже не се занимаваше с генно инженерство (и не знаеше, че коловете са радиоактивни), просто махна с ръка и поиска по една бутилка коняк седмично, понеже се почувства малко нещо като импресарио на прасето. Кръчмарят прие, договориха се, а през това време бай Петко подритваше един случайно появил се таралеж, за да не види другият осемте му крака. Когато оня си замина, бай Петко се наведе, взе в ръце животинчето и изтръпна – вместо с бодли то бе покрито с мека козина като пудел.
Гошко пееше все по-добре и разширяваше репертоара си.
Бай Петко го слушаше, радваше се и веднъж дори не се сдържа и възкликна: „Бе то като славей, бе, мамка му и прасе!“.
– Абе какво да ти кажа – чу изведнъж глас зад себе си, – чалгаджия къща не храни. Много е силна конкуренцията там.
Бай Петко рязко се обърна и видя, че кучето му го гледа в очите.
– Що не ме пратиш мене да изкарам едно право, а? – продължи Шаро. – Пък и като чувам какви кучки имало там... – и се облиза.
– Я да си влизаш в колибата – ядоса се бай Петко, – юрист такъв! А MBA не щеш ли? Кучето се обиди и се скри, а стопанинът му изкара една безсънна нощ.
На сутринта го събуди шум – Пешо, котаракът, седеше на едно дърво и фучеше, а няколко злобни мишки го лаеха отдолу. Бай Петко се наведе, взе един камък и го хвърли по тях. Мишките се уплашиха и избягаха с тежък тропот.
След около седмица вече цялото село знаеше, че в двора на бай Петко е пълно с генномодифицирани организми. От града пристигна автобус с демонстранти, те си направиха базов лагер в кръчмата и започнаха протести пред двора. Нашият човек обаче не беше вчерашен – вместо да се крие като депутат, излезе с една дамаджана кайсиева и ги почерпи. Но понеже ракията също беше правена от генномодифицирани плодове, когато я изпиха, протестиращите първо се разплакаха, после почнаха да танцуват, а накрая се качиха на автобуса си и с викове „Правете любов, а не война“ си заминаха. Впоследствие двама смениха пола си.
А бай Петко си е много добре даже – Гошко записва вече трети албум, Шаро завърши право и го включиха в поземлената комисия (друг юрист в нея нямаше), на таралежите им пораснаха по още пет-шест крака, но пък козината им стана като коприна и една фирма, производител на шампоани, ги изкупи всичките.
Та това, дето го разправят, че генното модифициране било вредно – бошлаф работа. Зависи кого къде ще го удари.