Осмото чувство - ключът към Вселената

Теодора Стефанова - „Осмото чувство - ключът към Вселената“

Сред известните личности, на които съм правила консултация, са Виторио Сгарби, Федерика Паникучи, журналистът Тиберо Тимпери, шоу звездата Кармен Русо, Стефано Цеки, Симона Вентура и много, много други. С годините се научих да не реагирам с раздразнение, когато някой човек е скептичен към мен, защото това е нормалната реакция на хората. Една вечер по време на поредното предаване Виторио Сгарби ме прекъсна, когато навлизах в личния му свят. След това в гримьорната ме настига и пожела да продължим разговора си. От там, където ме бе прекъснал. Предсказах му, че ще срещне жената на живота си. Разбира се, съвсем скоро обратната връзка не закъсня и научих, че всичко се е случило точно така, както бяхме говорили. Вечерите на безкрайни предавания и интервюта продължаваха. Светлини, гримьорни, дълги коридори, кулиси. След всяко изключване на камерата тълпи от хора се стичаха към гримьорните и имаха десетки въпроси. Дори и да чувствах умора, винаги се стараех да отговарям на всеки един човек. Когато мисията на едно човешко същество е да помага на другите, то работно време и удобни моменти няма. Съществува само изборът да се направи всичко възможно и да се протегне ръка.
Все пак в мен все още живееше онази безгрижна Теодора, която пази в сърцето си всички мили и щастливи спомени, таи съкровени мечти и блянове. Неописуемо бе щастието, когато усещах, че някоя моя мечта е на път да се превърне в реалност. Настъпи моментът, в който американска журналистка, гостуваща в Италия, бе поискала телефонния ми номер от Маурицио Констанцо. Предложението за гостуване в американско предаване не закъсня. Приех с вълнение и нескрита радост. Ставаше дума за „Джени Джон Шоу“ и бе посветено на НЛО. Разказвах за съдбата си и за срещата с Унилсън. Приеха ме топло и сериозно. Присъстващите онемяха, когато направих консултация. През следващите години бях поканена да участвам още два пъти.
През 1997 година се озовах сред светлините и прожекторите на Лос Анджелис, Ню Йорк, Атланта. Имах честта да взема участие в предаването на Лари Кинг. Направих му консултация, той ме слушаше внимателно. Изправи се, доближи се до мен и ми каза, че много съм го впечатлила. След всяко предаване животът ми се променяше все повече и повече. Самата аз не бих повярвала, че един ден ще правя консултация на звезди като Робърт де Ниро и Шон Конъри. Аз и моя приятелка италианка, журналистка, бяхме поканени на кинофестивала във Венеция. Тя ме представи на Робърт де Ниро и Шон Конъри и на перфектен английски им разказа за мен. Те проявиха интерес и аз направих и на двамата консултация. Реакцията им беше стъписване и учудване. Много мило ми благодариха. Ще станеш известна, Теодора. Ще се прочуеш в целия свят. Ще стигнеш до Америка. Хората ще те обичат. Непрестанно чувах думите на скъпата ми леля Ванга.
Времето минаваше бързо и неусетно. Всеки ден се срещах с нови и вълнуващи хора. Срещах оголените и чисти души на знаменитостите. В очите им виждах всички страхове и страдания, през които преминават.
Днес, когато поглеждам назад, виждам всички трудности, които са се изправяли пред мен. В Италия чистих къщи и имах тежки мигове, но късметът и кармата ме срещнаха с големи личности като Берлускони, който до ден днешен ме поздравява с внимание и има любезно и топло отношение към мен. Имала съм честта да бъда на маса с едни от най-големите футболисти и треньори. Винаги съм била фен на „Милан“ и в началото, когато започвах да комуникирам с тях, бях малко стресната и не смеех да ги заговоря. Няма да забравя и мига, в който, по време на предаване с Маурицио, имах честта да се срещна с една истински ключова фигура във футбола. Човек, благодарение на когото пет години бях част от предаването на Алдо Бискарди. Бях част от екип с професионални журналисти, спортисти, треньори, директори. С годините минавах през какви ли не предавания. Била съм в Рим, работила съм, гостувала съм, имала съм собствена рубрика. Двайсет и пет години от живота си аз съм във футболните предавания, редом до знаменити и големи мъже. Често са гледали на мен с ирония и сарказъм. Отне ми много време да извоювам мястото си. Винаги съм била щастлива с тази професия, защото ме кара да се усмихвам, да се чувствам лека и удовлетворена. С колегите правим невероятно шоу. Превръщаме коментарното студио в ожесточен спор. Всеки изказва мнението си на висок глас, шегуваме се и превръщаме ефира в една малка творческа лудница, която е забавна за зрителите.