В тази книжка ще намерите първия разказ за малкия Никола, написан от Госини и илюстриран от Семпе. Но не е само това: любимият ни малчуган ще отиде с татко си да гледа телевизия при двойкаджията Клотер, ще пазарува с майка си в съвсем нова бакалница, ще прави цирк с приятелчетата си, да не говорим за невероятно смешния разказ, когато в училищния двор се състоят схватки по джудо!
„Роден съм на 14 август 1926 г. в Париж и тутакси се залових да раста. Следващият ден беше 15 август и си останахме у дома.” Семейството му емигрира в Аржентина, където той завършва средното си образование във Френския колеж на Буенос Айрес: „В училище бях истински калпазанин. Но тъй като се учех по-скоро добре, не ме изключваха.” Кариерата си започва в Ню Йорк.
Когато се връща във Франция в началото на петдесетте, изпод перото му се раждат цяла поредица легендарни герои; Госини замисля приключенията на малкия Николá заедно с Жан-Жак Семпе, като изобретява детски език, който става причина малкият палавник да се прочуе по света. След това Госини създава Астерикс заедно с Албер Юдерзо. Успехът на малкия гал е феноменален. Приключенията на Астерикс, преведени на 107 езика и диалекта, са сред най-четените произведения по света. Редом с това плодовитият автор осъществява „Лъки Люк” (Lucky Luke) заедно с Морис, „Изногуд” (Iznogoud) с Табари, „Откачалките” (Les Dingodossiers) с Готлиб и т.н.
Начело на вестник „Пилот”, предизвиква истинска революция в комикса, като го издига до ранга на „девето изкуство”.
В киното Госини създава студиата „Идефикс” заедно с Юдерзо и Дарго. Осъществява няколко шедьовъра на анимацията – „Астерикс и Клеопатра” „Дванайсетте подвига на Астерикс”, „Дейзи Таун” и „Братя Далтон”. Посмъртно му е присъдена награда „Сезар” за цялостното му кинематографично творчество.
На 5 ноември 1977 г. Рьоне Госини умира на 51-годишна възраст. Ерже* заявява: „Тентен се прекланя пред Астерикс.” Неговите герои са го надживели и много от изразите му са преминали във всекидневната ни реч: „бягам по-бързо от сянката си”, „на краставичар краставици да продаваш”, „намирам цаката на някого”, „тия смахнати римляни”…
Гениален сценарист, в приключенията на малкия Николá, дяволито момченце, което върши пакости с подкупваща наивност, Госини достига върха на своя талант. Това го кара да каже: „Изпитвам особена нежност към този герой.”
„Когато бях малък, пакостите в училище бяха единственото ми развлечение”. Семпе е роден на 17 август 1932 г. в Бордо. По-скоро слаб ученик, изключен за лошо поведение от „Колеж модерн” в Бордо, той сменя различни професии: момче за всичко при един търговец на вино, ръководител в детски летен лагер, помощник в кантора.
Осемнайсетгодишен, отбива преждевременно военната си служба и заминава за Париж. Обикаля редакциите и през 1951 г. продава първата си рисунка на вестник „Сюд-Уест”. Срещата му с Госини съвпада с началото на светкавична кариера като „вестникарски карикатурист”. С малкия Никола създава незабравима галерия от портрети на ужасни хлапета, населяващи въображението ни до ден днешен. Успоредно с приключенията на малкия ученик дебютира в „Пари Мач” през 1956 г. и сътрудничи на множество списания. Първият му албум с карикатури се появява през 1962 г. – „Няма нищо просто”. Следват трийсетина други, шедьоври на хумора, великолепно отразяващи умилено-ироничното му възприятие за нашите и на света недъзи.
Създател на Марселен Кайу, на Раул Табюрен, както и на господин Ламбер, неговият талант на наблюдател, съчетан с невероятен усет за комичното, го правят един от най-големите френски карикатуристи от последните четирийсет години.
Освен собствените си албуми е илюстрирал „Катрин Сертитюд” от Патрик Модиано, а също и „Историята на господин Зомер” от Патрик Зюскинд.
Семпе е един от малцината френски художници, илюстрирали кориците на престижния „Ню Йоркър”, и днес всяка седмица разсмива хиляди читатели от страниците на „Пари Мач”, „Фигаро Литерер” и други.
Той с въодушевление посреща появата на „Неиздавани истории за малкия Никола” – развълнуван от това събитие, изненадан и развеселен от завръщането на малкия Никола.
Рьоне Госини и Жан-Жак Семпе - „Балонът и други неиздавани истории“
Великденското яйце
Обичам Великден. Тогава много се забавляваме вкъщи.
За татко денят започва с боядисването на яйцата. Той не иска да му помагам – казва, че съм несръчен и явно съм се метнал на мама. Татко започва да боядисва яйцата в трапезарията, обаче всяка година (поне тези, дето ги помня, в смисъл: две) трябва да довършва работата на тавана, понеже все счупва едно или две яйца върху масата в трапезарията, както стана тази година, или върху килима, както стана миналата година, или върху роклята на мама, както стана по-предната година, ама аз тогава бях малък, а мама иска да си отиде при нейната майка и всички плачем.
Когато татко слиза от тавана, яйцата винаги са по-малко, отколкото когато се качва, но пък са хубави! Сини, червени, зелени – разноцветни, също като панталона на татко. Татко е много горд, когато му казвам, че не съм виждал нищо толкова красиво. И мама така му казва: "Можеш да бъдеш горд!". И честно, не се шегува, като му го казва. После татко отива да скрие яйцата в тревата из градината. Тревата е израсла доста и е много трудно да се открият яйцата. Татко обяснява на мама, че толкова дълго не е минавал през тревата с косачката тъкмо за да може великденските яйца да се скрият добре. Стана и малка беля: татко се спречка с едно голямо куче, което беше влязло в градината и много искаше да намери яйцата. Татко победи. Ама аз не бива веднага да почвам да търся яйцата, понеже приятелчетата от квартала идват да ми помагат, пък и да си похапнем след обяда.
Приятелчетата надойдоха все с хубави подаръци: шоколадови яйца, шоколадови кокошки и какви ли не работи, все от шоколад. Мама каза, че само като ги погледнела, я заболявал стомахът. На мен ми става зле чак когато ги изям, ама много ги обичам!
Когато приятелите ми дойдоха, татко ни събра всички в градината и рече:
– Хайде, деца, търсете яйцата!
Аз пък бях подготвил изненада за татко, който иначе не се забавлява с нас!
Казах му:
– Татко, търси и ти с нас! Скрил съм в тревата ръчния ти часовник!
Татко стана целият червен, изгледа ме строго на майтап – има си хас! – и също почна да търси.
Нашият съсед господин Бледюр ни погледна през живия плет и рече на татко:
– Не си ли малко възрастен, та да търсиш яйцата, а?
И се разкикоти. Татко пък още не си беше открил часовника, надигна се и му каза:
– А ти и носа си не можеш намери, за да се изсекнеш, ако не ти кажат, че е по средата на дебелата ти физиономия!
Тогава господин Бледюр заяви, че се хваща на бас, че ще намери някое яйце за по-малко от трийсет секунди. Прескочи плета и спечели, понеже като се озова в нашата градина, смачка едно яйце със скъпата си кожена обувка. Татко много се смя – обувката на господин Бледюр беше станала жълто-синя. Господин Бледюр изгледа строго татко (ама не на майтап) и го бутна. Татко падна и извика, защото беше намерил часовника си и дори малко го посчупи, като седна върху него.
Не успяхме да видим как свърши разправията, понеже мама скоро ни покани за следобедната закуска. Наложи се да се махнем от градината – а там останаха само господин Бледюр и татко, които си крещяха, и голямото куче, което използва случая, за да се върне да търси яйцата, дето не бяхме успели да ги намерим.
Вкъщи стана голяма веселба! Имаше какао, мама беше приготвила шоколадов сладкиш, а ядохме и подаръците.
На дебелия Алсест, който яде много бързо, му прилоша най-напред. После на всички ни стана зле, освен на Жозеф, който е кльощав, ама може да си яде много, понеже си има номер – има тения, на която ѝ става зле вместо на него.
Мама се обади по телефона на всички майки на моите приятели, за да дойдат да си ги приберат. Майките пристигнаха и всичките гледаха много особено, като дойдоха. Хващаха си синовете за ръцете и разправяха на мама, че може ли така да се разрешава на деца да се тъпчат толкова.
После разбрах защо майките гледаха особено. За да стигнат до къщи, те трябваше да минат през градината, а там татко седеше в тревата със скъсана риза, течеше му кръв от носа и редеше неща, каквито според мама изобщо не не трябвало да чувам.
Мама седна в едно кресло и гледаше, ама сякаш не виждаше нищо. Истината е, че трапезарията изглеждаше малко разхвърляна и тук-там имаше разни петна. Като видя тая работа, татко реши да подобри настроението на мама и ѝ каза, че е измислил страхотна шега. Аз бях много доволен, понеже я знам шегата: татко я повтаря всяка година. Ето каква е: татко си има приятел, който се казва господин Камбани. Всеки път по Великден татко му звъни, за да го пита дали ще ходи до Рим, за да го ударят, а аз си умирам от смях.
Този път обаче нещата не минаха гладко, понеже господин Камбани май наистина щял идния ден да пътува за Рим заедно с жена си. Тогава мама се разплака, каза, че тя никога заникъде не пътувала, че само все трябвало да разтребва трапезарията, която впрочем била съсипана.
За да я успокои, татко ѝ обеща да я заведе до Рим за Петдесетница.
Ей, много се забавлявахме тоя Великден! Незабравим ден си беше. Татко също каза: "Тоя ден има да го помня!". Надявам се, че и вие ще се забавлявате като нас и затова ви казвам: "Честито Възкресение!". трябвало да чувам.
Рьоне Госини и Жан-Жак Семпе - „Балонът и други неиздавани истории“
Великденското яйце
Обичам Великден. Тогава много се забавляваме вкъщи.
За татко денят започва с боядисването на яйцата. Той не иска да му помагам – казва, че съм несръчен и явно съм се метнал на мама. Татко започва да боядисва яйцата в трапезарията, обаче всяка година (поне тези, дето ги помня, в смисъл: две) трябва да довършва работата на тавана, понеже все счупва едно или две яйца върху масата в трапезарията, както стана тази година, или върху килима, както стана миналата година, или върху роклята на мама, както стана по-предната година, ама аз тогава бях малък, а мама иска да си отиде при нейната майка и всички плачем.
Когато татко слиза от тавана, яйцата винаги са по-малко, отколкото когато се качва, но пък са хубави! Сини, червени, зелени – разноцветни, също като панталона на татко. Татко е много горд, когато му казвам, че не съм виждал нищо толкова красиво. И мама така му казва: "Можеш да бъдеш горд!". И честно, не се шегува, като му го казва. После татко отива да скрие яйцата в тревата из градината. Тревата е израсла доста и е много трудно да се открият яйцата. Татко обяснява на мама, че толкова дълго не е минавал през тревата с косачката тъкмо за да може великденските яйца да се скрият добре. Стана и малка беля: татко се спречка с едно голямо куче, което беше влязло в градината и много искаше да намери яйцата. Татко победи. Ама аз не бива веднага да почвам да търся яйцата, понеже приятелчетата от квартала идват да ми помагат, пък и да си похапнем след обяда.
Приятелчетата надойдоха все с хубави подаръци: шоколадови яйца, шоколадови кокошки и какви ли не работи, все от шоколад. Мама каза, че само като ги погледнела, я заболявал стомахът. На мен ми става зле чак когато ги изям, ама много ги обичам!
Когато приятелите ми дойдоха, татко ни събра всички в градината и рече:
– Хайде, деца, търсете яйцата!
Аз пък бях подготвил изненада за татко, който иначе не се забавлява с нас!
Казах му:
– Татко, търси и ти с нас! Скрил съм в тревата ръчния ти часовник!
Татко стана целият червен, изгледа ме строго на майтап – има си хас! – и също почна да търси.
Нашият съсед господин Бледюр ни погледна през живия плет и рече на татко:
– Не си ли малко възрастен, та да търсиш яйцата, а?
И се разкикоти. Татко пък още не си беше открил часовника, надигна се и му каза:
– А ти и носа си не можеш намери, за да се изсекнеш, ако не ти кажат, че е по средата на дебелата ти физиономия!
Тогава господин Бледюр заяви, че се хваща на бас, че ще намери някое яйце за по-малко от трийсет секунди. Прескочи плета и спечели, понеже като се озова в нашата градина, смачка едно яйце със скъпата си кожена обувка. Татко много се смя – обувката на господин Бледюр беше станала жълто-синя. Господин Бледюр изгледа строго татко (ама не на майтап) и го бутна. Татко падна и извика, защото беше намерил часовника си и дори малко го посчупи, като седна върху него.
Не успяхме да видим как свърши разправията, понеже мама скоро ни покани за следобедната закуска. Наложи се да се махнем от градината – а там останаха само господин Бледюр и татко, които си крещяха, и голямото куче, което използва случая, за да се върне да търси яйцата, дето не бяхме успели да ги намерим.
Вкъщи стана голяма веселба! Имаше какао, мама беше приготвила шоколадов сладкиш, а ядохме и подаръците.
На дебелия Алсест, който яде много бързо, му прилоша най-напред. После на всички ни стана зле, освен на Жозеф, който е кльощав, ама може да си яде много, понеже си има номер – има тения, на която ѝ става зле вместо на него.
Мама се обади по телефона на всички майки на моите приятели, за да дойдат да си ги приберат. Майките пристигнаха и всичките гледаха много особено, като дойдоха. Хващаха си синовете за ръцете и разправяха на мама, че може ли така да се разрешава на деца да се тъпчат толкова.
После разбрах защо майките гледаха особено. За да стигнат до къщи, те трябваше да минат през градината, а там татко седеше в тревата със скъсана риза, течеше му кръв от носа и редеше неща, каквито според мама изобщо не не трябвало да чувам.
Мама седна в едно кресло и гледаше, ама сякаш не виждаше нищо. Истината е, че трапезарията изглеждаше малко разхвърляна и тук-там имаше разни петна. Като видя тая работа, татко реши да подобри настроението на мама и ѝ каза, че е измислил страхотна шега. Аз бях много доволен, понеже я знам шегата: татко я повтаря всяка година. Ето каква е: татко си има приятел, който се казва господин Камбани. Всеки път по Великден татко му звъни, за да го пита дали ще ходи до Рим, за да го ударят, а аз си умирам от смях.
Този път обаче нещата не минаха гладко, понеже господин Камбани май наистина щял идния ден да пътува за Рим заедно с жена си. Тогава мама се разплака, каза, че тя никога заникъде не пътувала, че само все трябвало да разтребва трапезарията, която впрочем била съсипана.
За да я успокои, татко ѝ обеща да я заведе до Рим за Петдесетница.
Ей, много се забавлявахме тоя Великден! Незабравим ден си беше. Татко също каза: "Тоя ден има да го помня!". Надявам се, че и вие ще се забавлявате като нас и затова ви казвам: "Честито Възкресение!". трябвало да чувам.
Оценка: +1
Оценка: +1
* Сайтът www.colibri.bg е оптимизиран за всякакви
утройства и предлага лесно и достъпно информация
на компютър, лaптоп, таблет или смартфон. 
