Навсякъде по света 400-годишнината от смъртта на Шекспир е повод за нови тълкувания и поредни преводи на Великия бард. Сонетите на Шекспир си остават един от върховете на сонетната традиция, и то не само в Англия. Те са паметник, едно от чудесата на литературното наследство на човечеството. Сто петдесетте и четири сонета на Уилям Шекспир не са престанали от четири века насам да омагьосват читателите и да вълнуват критиката както със своята красота, върховен израз на поетическото елизабетинско изкуство, така и със своята загадъчност. Присъщо на съвършеното творение в музиката, както и в поезията е, че позволява безкрайно число прочити и преводи.
Слeд първия превод на Владимир Свинтила, станал особено популярен, след изискания и ярко физиономичен превод на Валери Петров, след останалия без отзвук превод на Борис Мархолев и превода на известната англицистка Евгения Панчева, Кирил Кадийски демонстрира качествено нов подход при претворяването на оригинала. Той пристъпва към Шекспировия сонетен опус, след като е превел почти всички големи майстори на сонета: от Франческо Петрарка през Пиер дьо Ронсар и Жоашен дю Беле до символистите и някои съвременни поети. Докато предходните преводи един след друг еволюират към все по-голяма точност, Кирил Кадийски тръгва от точността и се движи по посока на истинската поетичност. На базата на абсолютната вярност на оригинала той твори поезия, която да е адекватна на Шекспировото светоусещане, немислимо извън контекста на неговата епоха. Шекспир е поет пар екселанс, но представите, изградени за него през вековете, постепенно изместват акцента към известно разкрасяване и заглаждане на характеристиките на оригинала.
Под привидната грубост на шекспировата поезия се крие неподправена поетичност. Достойнство на този нов превод на Сонетите е, че той възстановява първичната красота на оригинала. За него проф. Людмил Димитров в послеслова към изданието казва: „Преводът на Сонетите на Шекспир е най-отговорният преводачески проект, най-високото художествено стъпало и безспорно постижение на Кадийски. Сам автор на оригинални експериментални сонети в личното си творчество, преводачът демонстрира виртуозна стихотворна техника и в подстъпа си към 154-делния корпус се ръководи от най-новите открития в шекспирознанието. Така, за разлика от известните досега подходи към Сонетите, тук Кадийски предприема не толкова превод-преизговаряне, колкото превод-пресътворяване на заложения в тях нееднозначен и многопластов смисъл, който достига до читателя с хармоничното звучене и органичността на българския език“.
Шекспир е гениален поет и драматург, всепризнат като най-значимия творец в англоезичната литература. Роден е през 1564 г. в Стратфорд на Ейвън, Англия. Точната дата на раждането му не е известна, но се предполага, че е 23 април.
Автор е на 38 пиеси, 154 сонета и 2 поеми. Все още се водят спорове относно периодизацията на творчеството му. Сред най-популярните трагедии на Шекспир са „Ромео и Жулиета“, „Макбет“, „Крал Лир“, „Хамлет“ и „Отело“; комедийният му талант се разгръща в пиеси като „Както ви харесва“, „Сън в лятна нощ“, „Мяра за мяра“, „Дванайсета нощ“ и „Укротяване на опърничавата“; създател е на забележителни исторически драми и трагикомедии като „Ричард III“ и „Зимна приказка“.
Между 1593 и 1599 година Шекспир пише 154 сонета, публикувани за пръв път през 1609 година. Заради изкуството да улавя и пресъздава по неповторим начин и най-фините аспекти на човешките взаимоотношения, мнозина го смятат за ненадминат талант, а английският Ренесанс често се определя като „шекспиров период“.
Шекспир е уважаван поет и драматург още приживе, но славата му достига зенита си през XIX век. Романтиците приветстват всеобхватната му дарба, а викторианците се прекланят пред него с благоговение, което Джордж Бърнард Шоу нарича „бардопоклонство“.
През XX век произведенията на Шекспир обуславят появата на редица нови течения в театъра и изкуствознанието. Днес неговите прочути сонети и поеми са преведени на всички важни съвременни езици, а пиесите му непрестанно се изучават, анализират и поставят в цял свят.
Shakespeare - Sonnets
Шекспир - „Сонети“
55
Ни гробници, ни златни монументи
ще надживеят мойте стихове
и ще сияеш млад и вдъхновен ти
над сметища от мъртви векове.
Войни ще сринат мрамор и гранит
и Арес много кърви ще пролее,
и всеки надпис ще мълчи изтрит,
но споменът за теб ще оцелее.
И ти над смърт и гибелни вражди
ще продължиш, достоен за възхвала,
потомството и теб ще награди
със слава, вековете надживяла.
И ти ще чуеш – в моите творби –
как Втората тръба ще протръби.
66
Да бях умрял! До гуша ми дойде
с достойнство да се перчи лицемерът,
богатият от бедни да краде,
нищожества с почтени да се мерят,
да е в бардак девическата чест
и ученият, унизен, да проси,
и ситият под маска на злочест,
и много често болен здрав да носи,
и доблестният – в хорските крака,
и правият да си криви душата,
и словото с намордник все така,
и правдата – слугиня на лъжата.
Изчезнал бих, но как така в калта
сама да изоставя любовта?
91
Един е ловък, друг се слави с род,
с богатски дом и скъпи дрехи – трети;
с коне, соколи, хрътки... Цял живот
усърдно трупат злато и предмети.
Тук всеки с нещо свое е богат
и все с това богатство се гордее,
но най-богатият на тоя свят
съм аз – и знам залогът откъде е.
Защото имам теб! Какво е лов,
пред теб какво са род, успехи, злато:
имане като твоята любов
за другите край мен е непознато.
Но само изоставиш ли ме – пак
ще съм си аз – последният голтак.
130
Очите ѝ, уви, не са звeзди,
устата ѝ – и те не са корали,
не са две преспи смуглите гърди,
косите ѝ са телени спирали;
с червено-белите дамаски рози
не ще сравниш и нейните страни,
ухае тя, но мирис като този
не би могъл с балсам да се сравни;
обичам да я слушам, но не мога
да кажа: дивен ангелски хорал,
не тича като нимфа босонога,
че често гази в уличната кал;
но тя ли лесно ще отстъпи, тя ли,
на дамите, измамени с възхвали.
144
Два духа – ангел с къдрици от свила
и зла горгона с лик позеленял –
за мен се бият... И от скръб и жал
в гърдите ми душата се е свила.
Горгоната – за да ме тикне в ада –
уверена, че ангелът ми слаб,
примамва го – разголена и млада –
да го замъкне в зейналия трап.
Успяла ли е в ада да го вкара,
и аз не съм напълно убеден,
но тъй като ги няма и край мен,
все мисля си, че вече са в тартара.
Съмнения гризат ме, но ще знам,
когато тя прогони го от там.
Shakespeare - Sonnets
Шекспир - „Сонети“
55
Ни гробници, ни златни монументи
ще надживеят мойте стихове
и ще сияеш млад и вдъхновен ти
над сметища от мъртви векове.
Войни ще сринат мрамор и гранит
и Арес много кърви ще пролее,
и всеки надпис ще мълчи изтрит,
но споменът за теб ще оцелее.
И ти над смърт и гибелни вражди
ще продължиш, достоен за възхвала,
потомството и теб ще награди
със слава, вековете надживяла.
И ти ще чуеш – в моите творби –
как Втората тръба ще протръби.
66
Да бях умрял! До гуша ми дойде
с достойнство да се перчи лицемерът,
богатият от бедни да краде,
нищожества с почтени да се мерят,
да е в бардак девическата чест
и ученият, унизен, да проси,
и ситият под маска на злочест,
и много често болен здрав да носи,
и доблестният – в хорските крака,
и правият да си криви душата,
и словото с намордник все така,
и правдата – слугиня на лъжата.
Изчезнал бих, но как така в калта
сама да изоставя любовта?
91
Един е ловък, друг се слави с род,
с богатски дом и скъпи дрехи – трети;
с коне, соколи, хрътки... Цял живот
усърдно трупат злато и предмети.
Тук всеки с нещо свое е богат
и все с това богатство се гордее,
но най-богатият на тоя свят
съм аз – и знам залогът откъде е.
Защото имам теб! Какво е лов,
пред теб какво са род, успехи, злато:
имане като твоята любов
за другите край мен е непознато.
Но само изоставиш ли ме – пак
ще съм си аз – последният голтак.
130
Очите ѝ, уви, не са звeзди,
устата ѝ – и те не са корали,
не са две преспи смуглите гърди,
косите ѝ са телени спирали;
с червено-белите дамаски рози
не ще сравниш и нейните страни,
ухае тя, но мирис като този
не би могъл с балсам да се сравни;
обичам да я слушам, но не мога
да кажа: дивен ангелски хорал,
не тича като нимфа босонога,
че често гази в уличната кал;
но тя ли лесно ще отстъпи, тя ли,
на дамите, измамени с възхвали.
144
Два духа – ангел с къдрици от свила
и зла горгона с лик позеленял –
за мен се бият... И от скръб и жал
в гърдите ми душата се е свила.
Горгоната – за да ме тикне в ада –
уверена, че ангелът ми слаб,
примамва го – разголена и млада –
да го замъкне в зейналия трап.
Успяла ли е в ада да го вкара,
и аз не съм напълно убеден,
но тъй като ги няма и край мен,
все мисля си, че вече са в тартара.
Съмнения гризат ме, но ще знам,
когато тя прогони го от там.
Оценка: -1 +2
Оценка: -1 +5
Оценка: -3 +2
* Сайтът www.colibri.bg е оптимизиран за всякакви
утройства и предлага лесно и достъпно информация
на компютър, лaптоп, таблет или смартфон. 
