Успешно добавихте „...“ към вашата поръчка
Тупаниците на малкия Николà
Печатно издание
ISBN
978-619-150-316-2
Купи
Цена
10.68 лв.
(12.00 лв.)
Поръчай по телефона
Поръчайте между 9:00 и 16:00 часа
в работни дни на телефон 0887 602 218

Или оставете телефонен номер
и ние ще се свържем с вас
за приемане на поръчката.
Купи с 1 клик
-11%
Електронно издание
ISBN
978-619-150-328-5
Купи
Цена
4.80 лв.
(12.00 лв.)
-7.20лв.
Информация
Рейтинг (6)
Мнения (2)
Публикувай мнение
Печат
Меки корици
Размери
145/200
Тегло
190 гр.
Страници
168
Дата на издаване
25 май 2015
Превод
Венелин Пройков

Тупаниците на малкия Николà

Знаем си ги героите на писателя Рьоне Госини и на художника Жан-Жак Семпе – току си разменят по някой тупаник. Така е и в тази книжка. В нея вали сняг, празнува се Великден, родителите на Николà купуват хладилник и голямо огледало за хола. И все стават разни щуротии.

Но така си е с Николà: нали всичко за него е „адски щуро“!

Не пропускайте ведрия хумор, който лъха от страниците на книжката, той със сигурност ще подобри настроението ви!

За автора

„Роден съм на 14 август 1926 г. в Париж и тутакси се залових да раста. Следващият ден беше 15 август и си останахме у дома.” Семейството му емигрира в Аржентина, където той завършва средното си образование във Френския колеж на Буенос Айрес: „В училище бях истински калпазанин. Но тъй като се учех по-скоро добре, не ме изключваха.” Кариерата си започва в Ню Йорк.

Когато се връща във Франция в началото на петдесетте, изпод перото му се раждат цяла поредица легендарни герои; Госини замисля приключенията на малкия Николá заедно с Жан-Жак Семпе, като изобретява детски език, който става причина малкият палавник да се прочуе по света. След това Госини създава Астерикс заедно с Албер Юдерзо. Успехът на малкия гал е феноменален. Приключенията на Астерикс, преведени на 107 езика и диалекта, са сред най-четените произведения по света. Редом с това плодовитият автор осъществява „Лъки Люк” (Lucky Luke) заедно с Морис, „Изногуд” (Iznogoud) с Табари, „Откачалките” (Les Dingodossiers) с Готлиб и т.н.

Начело на вестник „Пилот”, предизвиква истинска революция в комикса, като го издига до ранга на „девето изкуство”.

В киното Госини създава студиата „Идефикс” заедно с Юдерзо и Дарго. Осъществява няколко шедьовъра на анимацията – „Астерикс и Клеопатра” „Дванайсетте подвига на Астерикс”, „Дейзи Таун” и „Братя Далтон”. Посмъртно му е присъдена награда „Сезар” за цялостното му кинематографично творчество.

На 5 ноември 1977 г. Рьоне Госини умира на 51-годишна възраст. Ерже* заявява: „Тентен се прекланя пред Астерикс.” Неговите герои са го надживели и много от изразите му са преминали във всекидневната ни реч: „бягам по-бързо от сянката си”, „на краставичар краставици да продаваш”, „намирам цаката на някого”, „тия смахнати римляни”…

Гениален сценарист, в приключенията на малкия Николá, дяволито момченце, което върши пакости с подкупваща наивност, Госини достига върха на своя талант. Това го кара да каже: „Изпитвам особена нежност към този герой.”

Жан-Жак Семпе

„Когато бях малък, пакостите в училище бяха единственото ми развлечение”. Семпе е роден на 17 август 1932 г. в Бордо. По-скоро слаб ученик, изключен за лошо поведение от „Колеж модерн” в Бордо, той сменя различни професии: момче за всичко при един търговец на вино, ръководител в детски летен лагер, помощник в кантора.

Осемнайсетгодишен, отбива преждевременно военната си служба и заминава за Париж. Обикаля редакциите и през 1951 г. продава първата си рисунка на вестник „Сюд-Уест”. Срещата му с Госини съвпада с началото на светкавична кариера като „вестникарски карикатурист”. С малкия Никола създава незабравима галерия от портрети на ужасни хлапета, населяващи въображението ни до ден днешен. Успоредно с приключенията на малкия ученик дебютира в „Пари Мач” през 1956 г. и сътрудничи на множество списания. Първият му албум с карикатури се появява през 1962 г. – „Няма нищо просто”. Следват трийсетина други, шедьоври на хумора, великолепно отразяващи умилено-ироничното му възприятие за нашите и на света недъзи.

Създател на Марселен Кайу, на Раул Табюрен, както и на господин Ламбер, неговият талант на наблюдател, съчетан с невероятен усет за комичното, го правят един от най-големите френски карикатуристи от последните четирийсет години.

Освен собствените си албуми е илюстрирал „Катрин Сертитюд” от Патрик Модиано, а също и „Историята на господин Зомер” от Патрик Зюскинд.

Семпе е един от малцината френски художници, илюстрирали кориците на престижния „Ню Йоркър”, и днес всяка седмица разсмива хиляди читатели от страниците на „Пари Мач”, „Фигаро Литерер” и други.

Той с въодушевление посреща появата на „Неиздавани истории за малкия Никола” – развълнуван от това събитие, изненадан и развеселен от завръщането на малкия Никола.

Още заглавия от същия жанр
Откъс

Рьоне Госини и Жан-Жак Семпе  - „Тупаниците на малкия Никола̀“

От много време под умивалника в кухнята тече вода и мама, както и татко, са звънили по няколко пъти по телефона на водопроводчика, а водопроводчикът отговаря, че ще намине веднага щом има възможност, обаче не наминава. Мама рече на татко да се опита той да оправи повредата, ама татко отказа, защото не бил водопроводчик и се страхувал да не се изложи, а мама се съгласи с него. Все пак татко се опита да оправи повредата, но само дето си удари пръста. Затова мама, докато чака водопроводчика, връзва един парцал на тръбата под умивалника, слага отдолу кофа и когато кофата се напълни, я изпразва в умивалника – обаче трябва да го прави все по-често.
В събота следобед, когато си тръгнах от училище, бях много доволен, най-вече защото и без това си е щуро човек да си тръгва от училище в събота следобед – нали следващият ден е неделя.
Освен това татко и мама бяха поканили господин и госпожа Малбен на чай вкъщи. Господин Малбен работи в службата на татко и двамата са големи приятели – татко често ни разправя какви щури номера си погаждат в службата. Аз обичам да имаме гости за следобедната закуска, защото мама приготвя сума ти вкусни неща.
Когато се прибрах у дома – а аз тичах по пътя, – господин и госпожа Малбен още не бяха дошли; мама подреждаше масата за чая – имаше ягодов сладкиш, – пък татко ми рече:
– Като се позвъни, ще ме оставиш аз да отворя, ще си направя майтап с Малбен.
– Ама какъв? Какъв майтап? – заразпитвах аз.
– Ще си облека шлифера – кикотеше се татко – и като отворя, ще кажа на Малбен и на жена му: „Вие ли сте? Ама че изненада! Не ви очаквах днес! Трябваше да дойдете идната събота... Ех, че неприятно! Нали виждате, каня се да излизам“.
Аз се разкикотих и заплясках с ръце. Страхотни работи му хрумват на татко. Така се забавляваме с него, нямате си представа. Мама беше в трапезарията, усмихна се и рече:
– Две деца си имам, ама не знам кое е по-вдетинено от двете!
После на вратата се позвъни. Татко бързо си сложи шлифера, който беше оставил върху креслото, а аз бях толкова възбуден, че се смеех и подскачах по килима. След това татко отвори вратата, като се стараеше да изглежда сериозен – а отвън чакаше водопроводчикът.
– Аз съм водопроводчикът – каза водопроводчикът. – Нали тука имате теч?
– Да – отвърна татко, който здравата се беше учудил. – Не ви очаквах днес.
– Виждам – рече водопроводчикът. – Облечен сте за излизане. Ако искате, мога да се върна друг ден.
– Не, не, не – отвърна татко. – Не излизам, напротив, чакам едни хора.
– Брей, брей – каза водопроводчикът, загледан в шлифера на татко, – този ваш теч трябва да е доста силен, а?
Татко покани водопроводчика, свали шлифера си и му каза, че течът е в кухнята. После на вратата се позвъни.
– Извинете ме – рече татко.
– Моля – каза водопроводчикът.
Татко отвори вратата и този път бяха господин Малбен и госпожа Малбен. Господин Малбен си беше лепнал под носа едни големи мустаци, кикотеше се и извика:
– Поврага, тука ли требе да стоварим въглищата?
Татко покани господин и госпожа Малбен в хола и когато господин Малбен видя водопроводчика, спря да се кикоти и махна мустаците. Татко и мама, господин Малбен, госпожа Малбен и водопроводчикът се ръкуваха, господин и госпожа Малбен ме целунаха, татко посочи водопроводчика и каза:
– Господинът е водопроводчик. Имаме теч.
– А! Чудесно – рече госпожа Малбен.
– Елате, господине – каза мама. – Ще ви покажа.
Тогава ние двамата с водопроводчика последвахме мама в кухнята, мама му показа тръбата под умивалника и заяви:
– Ето тук.
Ние двамата с водопроводчика се наведохме, водопроводчикът погледна тръбата, махна парцала, потърка носа си с пръст и попита:
– Тц-тц-тц! Кой я е правил тази инсталация?
– Така си беше, като се нанесохме – обясни мама. – Допреди месец не сме имали никакви неприятности.
– Тц-тц-тц! – рече водопроводчикът. – Разбира се, доста сте се забавили, докато ме извикате... Само вижте каква са я свършили! Срамота! Не държи, и толкоз, и все същото: пести се на дребно от цената, няма никаква добросъвестност, рано или късно протича, а аз трябва да оправям белята! Ето сега например, госпожо, работя на един строеж, правя водопроводната инсталация. Тъкмо вчера отидох при архитекта и му разправям: „Господин Леврие (това е архитектът), господин Леврие, съгласен съм да спазя цената, но нека още отсега да ви предупредя – не поемам никаква отговорност за
инсталацията. Просто няма да държи!“. Нали ме разбирате?...
– Да, да – каза мама. – Сега ви моля да ме извините, но имаме гости и трябва да отида да се погрижа за...
– Ама моля ви, моля ви – рече водопроводчикът.
Аз останах в кухнята заедно с водопроводчика, който пипаше тръбите и повтаряше по сума ти пъти „тц-тц-тц“. После се обърна, погледна ме и ме попита:
– Как ти е името, малкият?
– Николa – отговорих му аз.
– Е, Николa, май работата с водопроводи ти е интересна, а? – продължи той.
– Да, господине – отвърнах му аз.
– А добре ли се учиш в училище? – попита ме той.
– Ами да – казах аз.
И вярно – бях се класирал шести по граматика този месец. После в кухнята влезе татко.
– Николa – рече ми татко, – недей да безпокоиш господина. Остави го да работи.
– Няма нищо, няма нищо – каза водопроводчикът. – Изобщо не ме безпокои. Ние тука станахме големи приятели, нали, Николa? Пък и аз имам внук почти на неговата възраст. И е хитрец! Тц-тц-тц! Казва се Теодор, като дядо си. Същинско приказно джудженце е той... Ама ние не сме се събрали тука да си говорим за Теодор, нали?
Водопроводчикът се изкикоти и татко също се изкикоти.
– Какво става с теча? – попита татко.
– Ами, както казвах одеве на госпожата – отговори водопроводчикът, – то цялата инсталация трябва да се поднови, това не си е работа. Но пък ако не искате да се охарчвате, мога да ви направя едно малко ремонтче засега. Все ще е по-добре от кофата и парцала, нали тъй?
– Много добре, много добре – заяви татко. – Едно ремонтче, точно така... Колко време ще отнеме?
– О, за два-три часа ще бъде готово – отвърна водопроводчикът.
– Тъй – рече татко. – Ела, Николa, остави господина да работи.
– Ама няма да стане днеска – добави водопроводчикът. – Не съм взел нито инструментите, нито помощника ми с мене. Дойдох да погледна. Ще се върна, примерно... Утре е неделя... В понеделник не работя... Вторник пък съм на строежа... Сряда или четвъртък. Във всеки случай – преди края на седмицата. Засега ще ви спра водата, за да не стане беля... Малкият, не пипай тръбата.
– Николa! – извика татко, който изведнъж май страшно се беше ядосал. – Казах ти да не стоиш тук! Сигурно имаш и домашни! Качи се в стаята си!
– Ама още не съм си изял следобедната закуска, а домашните ще си ги приготвя утре.
– Качвай се веднага! – извика татко.
– Тук сте напълно прав, господине – заяви водопроводчикът. – Човек трябва да бъде строг. И аз съм така с моя, малкия Теодор. Ако не проявиш твърдост с хлапетата, по цял ден ще се мотаят. Тц-тц-тц!

Рьоне Госини и Жан-Жак Семпе  - „Тупаниците на малкия Никола̀“

От много време под умивалника в кухнята тече вода и мама, както и татко, са звънили по няколко пъти по телефона на водопроводчика, а водопроводчикът отговаря, че ще намине веднага щом има възможност, обаче не наминава. Мама рече на татко да се опита той да оправи повредата, ама татко отказа, защото не бил водопроводчик и се страхувал да не се изложи, а мама се съгласи с него. Все пак татко се опита да оправи повредата, но само дето си удари пръста. Затова мама, докато чака водопроводчика, връзва един парцал на тръбата под умивалника, слага отдолу кофа и когато кофата се напълни, я изпразва в умивалника – обаче трябва да го прави все по-често.
В събота следобед, когато си тръгнах от училище, бях много доволен, най-вече защото и без това си е щуро човек да си тръгва от училище в събота следобед – нали следващият ден е неделя.
Освен това татко и мама бяха поканили господин и госпожа Малбен на чай вкъщи. Господин Малбен работи в службата на татко и двамата са големи приятели – татко често ни разправя какви щури номера си погаждат в службата. Аз обичам да имаме гости за следобедната закуска, защото мама приготвя сума ти вкусни неща.
Когато се прибрах у дома – а аз тичах по пътя, – господин и госпожа Малбен още не бяха дошли; мама подреждаше масата за чая – имаше ягодов сладкиш, – пък татко ми рече:
– Като се позвъни, ще ме оставиш аз да отворя, ще си направя майтап с Малбен.
– Ама какъв? Какъв майтап? – заразпитвах аз.
– Ще си облека шлифера – кикотеше се татко – и като отворя, ще кажа на Малбен и на жена му: „Вие ли сте? Ама че изненада! Не ви очаквах днес! Трябваше да дойдете идната събота... Ех, че неприятно! Нали виждате, каня се да излизам“.
Аз се разкикотих и заплясках с ръце. Страхотни работи му хрумват на татко. Така се забавляваме с него, нямате си представа. Мама беше в трапезарията, усмихна се и рече:
– Две деца си имам, ама не знам кое е по-вдетинено от двете!
После на вратата се позвъни. Татко бързо си сложи шлифера, който беше оставил върху креслото, а аз бях толкова възбуден, че се смеех и подскачах по килима. След това татко отвори вратата, като се стараеше да изглежда сериозен – а отвън чакаше водопроводчикът.
– Аз съм водопроводчикът – каза водопроводчикът. – Нали тука имате теч?
– Да – отвърна татко, който здравата се беше учудил. – Не ви очаквах днес.
– Виждам – рече водопроводчикът. – Облечен сте за излизане. Ако искате, мога да се върна друг ден.
– Не, не, не – отвърна татко. – Не излизам, напротив, чакам едни хора.
– Брей, брей – каза водопроводчикът, загледан в шлифера на татко, – този ваш теч трябва да е доста силен, а?
Татко покани водопроводчика, свали шлифера си и му каза, че течът е в кухнята. После на вратата се позвъни.
– Извинете ме – рече татко.
– Моля – каза водопроводчикът.
Татко отвори вратата и този път бяха господин Малбен и госпожа Малбен. Господин Малбен си беше лепнал под носа едни големи мустаци, кикотеше се и извика:
– Поврага, тука ли требе да стоварим въглищата?
Татко покани господин и госпожа Малбен в хола и когато господин Малбен видя водопроводчика, спря да се кикоти и махна мустаците. Татко и мама, господин Малбен, госпожа Малбен и водопроводчикът се ръкуваха, господин и госпожа Малбен ме целунаха, татко посочи водопроводчика и каза:
– Господинът е водопроводчик. Имаме теч.
– А! Чудесно – рече госпожа Малбен.
– Елате, господине – каза мама. – Ще ви покажа.
Тогава ние двамата с водопроводчика последвахме мама в кухнята, мама му показа тръбата под умивалника и заяви:
– Ето тук.
Ние двамата с водопроводчика се наведохме, водопроводчикът погледна тръбата, махна парцала, потърка носа си с пръст и попита:
– Тц-тц-тц! Кой я е правил тази инсталация?
– Така си беше, като се нанесохме – обясни мама. – Допреди месец не сме имали никакви неприятности.
– Тц-тц-тц! – рече водопроводчикът. – Разбира се, доста сте се забавили, докато ме извикате... Само вижте каква са я свършили! Срамота! Не държи, и толкоз, и все същото: пести се на дребно от цената, няма никаква добросъвестност, рано или късно протича, а аз трябва да оправям белята! Ето сега например, госпожо, работя на един строеж, правя водопроводната инсталация. Тъкмо вчера отидох при архитекта и му разправям: „Господин Леврие (това е архитектът), господин Леврие, съгласен съм да спазя цената, но нека още отсега да ви предупредя – не поемам никаква отговорност за
инсталацията. Просто няма да държи!“. Нали ме разбирате?...
– Да, да – каза мама. – Сега ви моля да ме извините, но имаме гости и трябва да отида да се погрижа за...
– Ама моля ви, моля ви – рече водопроводчикът.
Аз останах в кухнята заедно с водопроводчика, който пипаше тръбите и повтаряше по сума ти пъти „тц-тц-тц“. После се обърна, погледна ме и ме попита:
– Как ти е името, малкият?
– Николa – отговорих му аз.
– Е, Николa, май работата с водопроводи ти е интересна, а? – продължи той.
– Да, господине – отвърнах му аз.
– А добре ли се учиш в училище? – попита ме той.
– Ами да – казах аз.
И вярно – бях се класирал шести по граматика този месец. После в кухнята влезе татко.
– Николa – рече ми татко, – недей да безпокоиш господина. Остави го да работи.
– Няма нищо, няма нищо – каза водопроводчикът. – Изобщо не ме безпокои. Ние тука станахме големи приятели, нали, Николa? Пък и аз имам внук почти на неговата възраст. И е хитрец! Тц-тц-тц! Казва се Теодор, като дядо си. Същинско приказно джудженце е той... Ама ние не сме се събрали тука да си говорим за Теодор, нали?
Водопроводчикът се изкикоти и татко също се изкикоти.
– Какво става с теча? – попита татко.
– Ами, както казвах одеве на госпожата – отговори водопроводчикът, – то цялата инсталация трябва да се поднови, това не си е работа. Но пък ако не искате да се охарчвате, мога да ви направя едно малко ремонтче засега. Все ще е по-добре от кофата и парцала, нали тъй?
– Много добре, много добре – заяви татко. – Едно ремонтче, точно така... Колко време ще отнеме?
– О, за два-три часа ще бъде готово – отвърна водопроводчикът.
– Тъй – рече татко. – Ела, Николa, остави господина да работи.
– Ама няма да стане днеска – добави водопроводчикът. – Не съм взел нито инструментите, нито помощника ми с мене. Дойдох да погледна. Ще се върна, примерно... Утре е неделя... В понеделник не работя... Вторник пък съм на строежа... Сряда или четвъртък. Във всеки случай – преди края на седмицата. Засега ще ви спра водата, за да не стане беля... Малкият, не пипай тръбата.
– Николa! – извика татко, който изведнъж май страшно се беше ядосал. – Казах ти да не стоиш тук! Сигурно имаш и домашни! Качи се в стаята си!
– Ама още не съм си изял следобедната закуска, а домашните ще си ги приготвя утре.
– Качвай се веднага! – извика татко.
– Тук сте напълно прав, господине – заяви водопроводчикът. – Човек трябва да бъде строг. И аз съм така с моя, малкия Теодор. Ако не проявиш твърдост с хлапетата, по цял ден ще се мотаят. Тц-тц-тц!

Сподели в:
Публикувай мнение за книгата
Мнения на читатели
Адски щуро!
Здравейте, Това последната книжка за Малкия Никола ли ще бъде? Поздрави!
Печатно издание
Печатно издание
ISBN
978-619-150-316-2
Купи
Цена
10.68 лв.
(12.00 лв.)

* 11% онлайн отстъпка
Доставка - куриери "Спиди"
Безплатна за поръчки над 80 лв.
-11%
Отстъпка
Доставка
Електронно издание
Електронно издание
ISBN
978-619-150-328-5
Купи
Цена
4.80 лв.
(12.00 лв.)

* 7.20 лв. отстъпка от печатното издание
Четете бързо, лесно, евтино и удобно
Виж указания за е-книги
-7.20лв.
Указания за е-книги
Купи за Kindle
Издателство "Колибри"
1990-2025 © Всички права запазени