Труман Капоти и дебютният, полуавтобиографичен „Други гласове, други стаи“

„Други гласове, други стаи“ е първият роман на Труман Капоти, публикуван през 1948 г., когато авторът е само на 23 години. Късият разказ „Мириам“ (1945) привлича вниманието на издателя от Random House Бенет Сърф и той, макар и прибързано, поръчва на Труман да напише роман, като сключва с него незабавен договор и му дава аванс от $ 1500. Резултатът надскача всички инвестирани очаквания – „Други гласове, други стаи“ се задържа в бестселър листата на „Ню Йорк Таймс“ цели 9 седмици, продадени са над 26 хиляди копия, творбата се превръща на мига в класически триумф.

На гърба на корицата се намира фотография на младия и „уязвим“ Труман Капоти, която съставлява огромна част от вече легендарната суматоха около романа. Снимката, от 1947 г., е на фотографа Харолд Халма и представлява излегнало се на диван младо момче, пределно стандартно облечено в риза и елек, което настойчиво, според някои агресивно, гледа в окото на обектива. Общественият потрес я заклеймява като софт порнографска, с прекалено силно сексуално внушение – сякаш младото момче кръвожадно задължава зрителя воайор да се възползва от безпомощността и невинността му. Очевидно парадоксалната, перфектно издържана в привидната си баналност симбиоза между девствена непорочност и добре изразена сексуална зрелост шокира. Според американски журналист „Труман е твърдял, че фотоапаратът го е хванал неподготвен, но истината е, че той нарочно е позирал и е напълно отговорен както за снимката, така и за рекламата й“. Скоро след като романът е разпространен в нюйоркските книжарници, с огромната фотография, разлепена по витрините им, под която пише „Това е Труман Капоти“, Харолд Халма случайно дочува разговор между две жени, с който писателят се шегува години наред. Едната рекла: „Казвам ти: той е просто млад!“, а другата отвърнала: „А аз ти казвам: ако не беше млад, щеше да е опасен!“. Анди Уорхол, тогава 20-годишен, е обсебен от тази снимка и започва да изпраща фен писма на Труман, декларирайки възхитата си.

Близо 20 години след публикуването на романа, в интервю за списание „Харпърс Базар“ Капоти казва за него, че е бил „интуитивен опит да прогони демоните си“. В „Други гласове, други стаи“, образец за готически роман на Американския юг, са залегнали няколко основни теми – търсенето на изгубения баща и на липсващата фигура на авторитета, отчуждението, половото съзряване на едно момче, както и приемането на факта на неговата хомосексуалност – които подчертават автобиографичния характер на творбата. Детството на самия Труман е белязано от мъчителен развод на родителите му, продължителни отсъствия на майка му, както и чести миграции... До момента, когато остава за по-дълго в Мънроувил, Алабама, където среща първата си истинска приятелка – Харпър Лий. Тя ще му послужи за прототип на Айдабел в „Други гласове, други стаи“ и ще му върне жеста, като изгради върху неговия образ героя Дил в своя най-голям литературен успех „Да убиеш присмехулник“ (1960). Капоти също така казва за дебюта си, че е „поетична експлозия на изключително потисната емоционалност“, намеквайки за трудния за всяко хомосексуално момче процес, наречен coming out, когато то приема себе си. След това писателят не крие своята сексуална ориентация и посвещава творбата на първата си любов – професорът по литература Нютън Арвин, известен с биографията на Херман Мелвил от 1951 година.

Безкрайно различен от последвалите го шедьоври „Закуска в „Тифани“, „Арфата на тревите“ и „Хладнокръвно“ – и като стил, и като теми –  романът на Труман Капоти „Други гласове, други стаи“ е част от историята на литературата, бляскав, скандален дебют, за какъвто писателят винаги се е подготвял. Самият Капоти остава, с публичния си образ, един провокатор до края на живота си. Може би част от истината за желанията, за чиито последствия никога не можем да бъдем готови, за сладостта на невинността, която, веднъж изгубена, е завинаги изгубена, за невидимите травми от детството, населяващи целия живот на човека, е изписана върху страниците му.