Представяне на Соня Тодорова в БКИ „Дом Витгенщайн“

Ще започна с кратък цитат от главата „Разни начини да зарадваш сам себе си“, в която авторката ни съветва как да се научим да си угаждаме. „ …В особено специални моменти да се заведеш на ресторант. Ама не просто, за да се наядеш, а така – на ресторант. Един път се оказах на конференция на морето без нито един приятен човек наоколо и без никакво желание да се включа в еснафската обща програма за вечерта и да ям „порция“. А бях гладна. И за първи път в живота си се заведох на вечеря. Беше валяло, ресторантът беше на метри от курорта, но все пак извън него, поради което съвсем приличен и напълно празен. Седнах на мократа тераса, съдържателят ми донесе одеяло, салата и чаша домашно бяло вино, гледах посивялото море, вдишвах вятъра, следях нервния поглед на гларусите и бях щастлива. Напълно.“

Разглеждам тази книга като вид „да се заведа на ресторант“ или без задръжки да се отдам на удоволствие, да близна от насладата, да се опитам публично да правя това, което винаги много съм искала, но все не съм се осмелявала. С други думи – книгата на Соня Тодорова е дръзка крачка в биографията на авторката от стабилната територия на точните науки към подвижните пясъци на нова за авторката територия, а именно територията на литературата.

Соня Тодорова е родена през 1979 г. в София. Завършва Университета по архитектура, строителство и геодезия в София, специалност Геодезия. След това защитава дисертация на тема „Определяне на йоносферата посредством различни космически геодезични техники”в Техническия университет във Виена. От пролетта на 2008 г. се връща отново в София и работи като изпълнителен директор на фирма „Геодата България“. Фирмата е част от международната „Хръдличка Груп“, с централа в Прага.

През зимния семестър на 2009-2010 г. води лекционния курс „Космическа геодезия“ на студентите специалност „Геодезия“ в УАСГ.

Но това забележително начало на научна и бизнес кариера е начупено, набраздено, прорязано от кратки тайни забежки към литературата. Соня пише къси разкази и понеже е един много прилежен и подреден човек – пише и нещо като дневник. Пише и пише, и пише … написаното втасва, набъбва, нараства, събира се критична маса, която просто не може да не се превърне в книга. И Соня я написва, с което зарязва „общата програма на вечерта“ и се завежда на ресторант.

Но по-хубаво от това да се заведеш на ресторант е да те заведат на ресторант. Споделеното удоволствие е винаги по-вълнуващо и по-запомнящо се.

Соня Тодорова постъпва така с нас, с читателите си. Давайки ни възможност да прочетем нейния „Кратък и практичен наръчник по оцеляване на семейства с малки деца и други в София“, тя ни завежда на ресторант, където ни споделя своите малки тайни по самообичане. И така насладата се увеличава по някаква магическа литературна формула. Значи – от една страна Соня си осигурява приятна компания за вечерта – както тази вечер например – а от друга ние получаваме на тепсия написани съвети, за неща, за които винаги ни се е искало да питаме, но все не ни е оставало време или пък не сме знаели към кого точно да се обърнем.

Наръчникът на Соня предоставя упътване по живеене. В най-буквален смисъл: от избирането на жилище, през ремонта и обзавеждането му до подредбата на продуктите в хладилника. Има толкова много детайли, които и Гугъл не знае. Освен ако някой ден някой пиратски не качи книгата, та и Гугъл да научи например, че „колкото по-празен е апартаментът, толкова по-малко неща за чупене има в него“. Уроците по живеене включват и хитринки, които засягат не толкова месторазположението на тялото, а това на душата. Тук ще прочетете за вълнението, когато една жена научава, че бременна, за срещата й с бебето, за това как като кърми да се подпре с възглавница, че да не сдобие с болки в гърба и след това как да се справи със сладките мъки по отглеждането на детето – от слагането на гумени ботуши като въоръжение срещу уличните локви до това как да се преодолее детското тръшкане по всеки един проблем.

На това място не мога да не призная, че завиждам на младите жени, които ще се допитат до справочника на Соня. В моето тийнейджърство единствената книга  по „по така въпросите“ беше „Мъжът и жената интимно“, а за отглеждането на децата разгръщах само вездесъщия д-р Спок. Наръчникът на Соня Тодорова в това отношение е значителна крачка напред в българската справочна литература по тези въпроси, защото описаните процеси са съобразени с типичната българска среда и настройка на сегашното поколение млади родители, т.е. съветите не трябва да се нагаждат към нашенските условия, а те самите са породени от тези условия. Това не са съвети „въобще“, а съвсем детайлни описания, често подкрепени с реални и виртуални адреси. Книгата не е просто справочник – къде, кога и как – защото цялата тази конкретика на всекидневието е облечена в красива литературна дреха, която ту е с формата на страстна публицистика, ту застива отстранено и описва безпристрастно нещата, а понякога става нежно-проникновена. И в нито един момент не се губи  блестящо чувство за хумор, намигването, че дори и такива драматични събития като среща с бивше гадже не бива да се приемат чак толкова сериозно, че да не заспим от вълнение.

Вече няколко пъти споменах, че Соня описва нещата „от – до“, да, животоописанията в Наръчника имат своя вътрешна логика, разделени са времево. Главното разделение обаче е от нанасянето в София до изнасянето от София. Това е свързано и с биографията на авторката, която преди 5 години се връща от Виена в София и въпреки че установява, че „София е мръсна. София е задръстена от паркирани коли и грозни сергии“, с ентусиазъм се отдава на търсенето и на предимствата на „старата дама“. Има успех. Частичен. Частичен, но успех. Привлекателните страни на живота в София открива … на няколко места: например в заведенията, малките бакалнички, възможностите за запълване на празното време… приятелите и музиката.

Но „един ден спираш за малко, оглеждаш се и установяваш, че вече си на трийсет и пет.“ И че не може да пропилееш всичките си останали години след трийсет и пет единствено в оцеляване. Така Соня стига до последното ДО, което по нейните думи е поредната „попътна схватка с Агресивната простащина“. В тази схватка си изначално губещ. Въпреки енергията, ентусиазма, силата на младостта. До това прозрение стига авторката. Вече с гръб до стената тя взима трудното решение да напусне София. Оцеляла от всички битки.

Краят не е песимистичен, ако погледнем тази история от гледна точка на родолюбството. Краят е вкусен. Краят ухае на топла супа, има аромата на патладжани с домати и гали небцето с нежност, която могат да имат само ваниловите кексчета.

Нали ви казах, че Соня Тодорова може да ви заведе на ресторант. Просто приемете поканата й. 

Автор на текста: Жанина Драгостинова