Никой не се спасява сам

Любовта е храм,
любовта е висш закон,
каниш ме да вляза,
a после ме караш да лазя… 

Много тежко се пише за автор, който ти е взел ума. Историите на Мацантини обръщат и най-интимните чувства с хастара навън, изстискват соковете на мисълта, преобръщат представите за собствената сензитивност. Накрая те оставят немощен и жалък като наркоман, който няма избор и иска още много от същото, нищо че то пак ще го разнищи.

Делия и Гаетано са съвременна двойка с модерни проблеми. Смъртоносен пример за съвременна двойка. Тя е бивша анорексичка, настоящ нутриционист, едно привлекателно, болезнено крехко същество, алергично към джинджифила и постоянно люшкано от вълнения. Той е несполучил сценарист с озъбено вдъхновение, професията му е връв от компромиси, отстояване на стандарт на живот. Нея я увлича неопределеността – Делия обича безсюжетните истории, вечното домогване. Счита за арогантно убеждението, че двама души могат истински да се настигнат някога. Гаетано е сантиментален идеалист, драматичните взаимоотношения го плашат. Отвъд личния свят анормалното го забавлява - пада си по психеделично фентъзи и всяка година си подарява „Книгата на Гинес”. А, и все се тъпче с джинджифил като за последно.

Делия и Гаетано имат две деца – Нико и Козмо. Понякога им крещят само защото момчетата са живи. За разлика от тях:

Принадлежаха към поколението на сурогатите, на римейка. Всичко вече бе опитано, само трябваше да се копира без особен плам. Стари бяха и раните, и намацаните лица на емо-та-та. Кое беше ново? Сушито за къщи, Хелоуин, фейсбук. Мечтите на всички, които познаваха, се свеждаха до това да организират събития. Да се задъхват в един безкраен празник върху развалините от всичко. Нарамили егоизма като чанта с дълга дръжка. Но това беше техният свят и трябваше да вървят през него заедно с децата си. Да изпънат антени, за да дебнат за положителен сигнал.

В началото страстта ги е завладявала на най-необичайни места. На Гаетано Делия винаги му е липсвала по един-единствен начин - липсвали са му те, двамата. И в продължение на много време се е опитвал да бъде мъж, да я закриля. След 10 години споделяне на мечти, пот, дом и деца сега са разделени. Запознаваме се с тях на чаша вино през една лятна вечер в римски ресторант. Около целта на срещата им няма въпросителни, свързана е с децата. Тази среща прилича на пристъп, на неволен сблъсък с едно минало, което упорства, не иска да свърши. Двамата се ненавиждат точно защото някога са се спасили – всеки другия. После идват безсмислените рани, дребните упреци започват да нагарчат, травмите от детството напомнят, че са жилави. И тази трудна вечеря е просто още един епизод от вечния сериал „В какво се превърна, какво направи с живота ми?”.

Кулминацията на романа е на съседната маса - в лицето на ведра възрастна двойка. Делия и Гаетано още не знаят колко важна може да се окаже тя за тях. Не знаем как да живеем заедно, това е всичко, заключава авторката. Толкова често се разминаваме, преди изобщо да сме се докоснали. А хората стават само това, което вече са. На онзи старец от съседната маса може да му се вярва - никой не се спасява сам.

Преди този роман Мацантини написа „Чуй ме” с оригинално заглавие „Не мърдай” и „Да дойдеш на света” – покъртително силни, изповедни книги, които я наложиха като автор със собствен, едновременно лиричен и суров стил. И обраха купища награди, включително „Стрега“ и „Кампиело“. Двете заглавия са филмирани под режисурата на Серджо Кастелито (съпруг на писателката), а актьорският състав е безапелационен. „Никой не се спасява сам” печели авторитетното отличие „Флаяно“ и вече е преведен на десетки езици. Екранизацията отново е дирижирана от вещата палка на Кастелито.

За щастие на заклетите фенове на Маргарет Мацантини, пръснати по цял свят, въображението й не търпи покой. През 2011 година излезе романът „Утринно море“ (носител на наградите „Павезе“ и „Матеоти“), а най-новата й творба се нарича „Блясък“. Едно е сигурно – и като романист, и като човек с ясна гражданска позиция Маргарет Мацантини не умее да остава в сянка.