Като хвърчило със скъсана връв

„Събрани разкази” е знакова колекция. Този сборник на практика легитимира Капоти като ювелирен майстор на разказа. От готическия юг до шикозното източно крайбрежие, от селските деца до застаряващите представители на „по-софистицираните” среди, всички незабравими герои и местности, които познаваме чрез творчеството на писателя, са тук, пръснати в истории, колкото елегантни, толкова прочувствени, колкото натрапчиви, толкова състрадателни. Четенето им ще ви разкрие чудодейната дарба на един обожаван особняк, в пълния й разкош. 

Освен всичко друго, „Събрани разкази” е специално издание. По повод навършването на 90 години от рождението на Капоти Модърн Лайбръри предлага на читателите първата пълна колекция с кратката проза на автора. И ако „Хладнокръвно” е художествено-документален шедьовър, четенето на който предполага жарки съпътстващи дискусии, „Събрани разкази” е книга, която всеки трябва да изживее сам. Всеки трябва да вкуси онези ярки резени слънце, изхлузващи се косо през венецианските щори, и да се потопи във вечерите в Алабама и Луизиана, населени с неизтребими спомени и големи празненства, диамантени китари и амулети, объркани жени и смахнати типове, фатални романси и поличби. 

Тук е февруарското видение Мириам – момичето в бяла копринена рокля, нарамило убеждението, че „всички имитации са тъжни”. Тук са призрачните клони на дървото на нощта и заплахата за магьосника, който все някога ще те погне. Тук е и онзи сън, който минава като нишка през останалите, подобно на тайнствен мотив в сложна симфония. Да не забравяме и Дядо Коледа, най-заетият човек на този свят.

Героите на Труман Капоти си представят Господ красив като цветно стъкло, през което грее слънце, толкова ярко, та не разбираш, че се стъмва. И това им носи утеха: да си мислят за тази светлина, която отнася всякакъв страх. Те затова напускат света с топли очи, плуващи в днешния ден.

Ако след като прочетеш тези разкази, някоя декемврийска утрин се озовеш в училищен двор с поглед, зареян нагоре, не се учудвай. Навярно очите ти копнеят за онези две хвърчила със скъсана връв, две лекокрили сърчица, устремени към небесата...