Пет дни огън и лед

"Пет дни" е поредно свидетелство за умението на Дъглас Кенеди да конструира сюжети около болезнени социални теми и асбурди на съвременното общество.

Разказът ни въвежда в мислите на Лора, обезсърчена и пряма четиресетгодишна жена. Лора работи като лаборант радиолог в мейнска болница и носи ясното съзнание, че животът може да се промени за един миг, радикално. Скенерът не я щади - сервира й истината за хората, когато са най-уязвими:

Няма правилна стратегия за най-лошото, което животът може да ти поднесе. Върхът на арогантността е да налагаш на някого свой метод как да приеме кошмара, който ти самият не изживяваш.

Дан, съпругът на Лора, остава без работа и го наляга депресия, която допринася за отчуждението помежду им. Времето бездруго е разяло взаимоотношенията им, основани на компромис. Лора има две поотраснали вече деца, Бен и Сали, и една близка приятелка в лицето на Луси.

По време на конференция в Бостън среща Ричард. Словоохотлив търговец на застраховки, пристрастен към синонимите и към мечтата да се влюби в жена, способна да цитира Йейтс. Е, Лора сякаш е точният човек. Но дали моментът е точният? И дали верността има смисъл само докато пламъчето на страстта е живо? За добро или зло, животът невинаги се развива по план.

"Пет дни” напомня, че някои „случайни“ срещи всъщност са плод на хиляди дребни ежедневни решения, които ни водят към определено място в определен момент. Но случайността не прераства в шанс, докато ние самите не й го дадем. А истинските загуби и печалби на младостта стават ясни по-късно в курса на живота.

Едно от многото наивни удоволствия на младостта е, че си казваш, че можеш да промениш всичко в живота си, че възможностите ти са неограничени. А после започваш да планираш как да ги ограничиш...  Истината е, че знаеш твърде малко за гигантските дълбини на живота.

На финала на книгата може и да си поплачете. Изкушаваме се да кажем защо, така както Лора се изкушава да каже на пациентите си „Ще живееш”. Най-добре прочетете този роман, който деликатно внушава, че мъдростта на един е клише за друг и че на най-сложните въпроси в живота отговор няма.