Когато костите говорят, боговете мълчат

Преди време Артуро Перес-Реверте иронизира графоманите така: „Нароиха се хора, които държат да изпишат поне двеста страници за неповторимите чувства, които изпитват, докато се гледат в огледалото”. Е, Долорес Редондо определено не е от тях, макар в едно интервю да признава, че Амая Саласар носи много от собствената й чувствителност. Образът на героинята е назрявал в съзнанието й дълго, преди да се роди на белия лист: „Когато един персонаж има толкова много „кожа”, става плашещо реален, защото в него разпознаваме собствените си болки, надежди и страхове”.

„Невидимият пазител” е хирургическо упражнение, което се цели в основата на нерва, а там боли - там се ражда страхът. Дебютният роман на Редондо е сред най-успешните заглавия на 2013 година и появата на втория и третия том от трилогията за Бастан в Испания се ознаменува като литературно събитие. Името на баската писателка вече се спряга редом с майстори на заплетената фабула като Мануел Васкес Монталбан, Еухенио Фуентес и Тереза Солана.

„Ранните приказки на Братя Грим и Андерсен, в които присъстват страховити създания, повлияха върху моя литературен вкус - споделя къде на шега, къде на сериозно Долорес Редондо. И продължава: - Баба ми разказваше истории със зли духове и същества, които ми се струваха правдоподобни. Когато си на 7 години, това няма как да не стимулира въображението ти. После израстваш в градска среда, но връщайки се по места като Бастан, където природата излъчва необяснима мощ, е нормално в един момент да приемеш, че хората вярват в свръхестественото.”

„Зовът на костите” отново ни пренася в един хипнотичен и брутален свят, обвит в мистерия, и ни среща с Амая Саласар, главен инспектор в отдел „Убийства” на полицията в Навара. Амая  е упорита и смела жена и умее да надушва човешкото зло. Изворът на тази интуиция са психически травми в детството, които младата жена е потискала в течение на много години. Темите за фертилността, семейните роли и майчинството са в основата на социологическите нишки, които пронизват романа. Вече в напреднала бременност, в „Зовът на костите” Амая Саласар тръгва по петите на изключително ловък престъпник. 

Повече от 300 000 читатели, 32 издания и 26 уводни статии популяризираха трилогията отвъд границите на Испания. Цифрите са впечатляващи, но липсва една брънка. И това е последната книга от серията, Offering to the Storm, която развързва загадката, обсебила и публика, и критика.

Третият роман започва със зловещи ритуални убийства. В добре познатия ни вече контекст инспектор Саласар продължава своите разследвания, а те я сблъскват с причудливи същества от баско-наварската митология. Този път на сцената се явява Ингума, демон, който преследва спящи деца, за да открадне последния им дъх. Съмнителната смърт на няколко бебета се преплита с нерешените интриги от първите два романа. Eдно е сигурно: трилогията с главно действащо лице долината на река Бастан има финал, който няма да забравите.