Поздравления, Бекстрьом, ти уби дракона

Ако не знаеш коя е класическата жертва на убийства в съвременна Швеция, Першон ще ти даде да разбереш: самотен мъж на средна възраст, социално маргинализиран и тежко алкохолизиран тип. Виж, комисар Бекстрьом не се церемони много: „най-обикновен пияница”, би заключил той.

Такъв изглежда и Карл Даниелсон, 68-годишният пенсионер, намерен мъртъв в дома си. Пияница, грандоман и любител на серийни съдебни конфликти, тъкмо той става повод за разследването в „Онзи, който убие дракона”. Случаят е засукан и в него вземат участие: обилна вечеря, домакин и гост (изглежда, двамата са си лика-прилика), син емайлиран капак на чугунена тенджера, дървена дръжка на чук и още много знайни и незнайни обстоятелства, които разпалват любопитството постепенно. Дали най-очебийните открития на полицаите от Солна представляват ключ към развръзката, ще стане ясно по-късно. Междувременно Еверт Бекстрьом няма да те остави да скучаеш.

Лейф Г. В. Першон е писател със скромните 30 години творчески „стаж” зад гърба си. Уважаван криминолог и преподавател в Шведската полицейска академия, той не само сътрудничи на полицаите, разследващи тежки престъпления, но е канен и в много телевизионни предавания за експертен коментар по един или друг случай. Першон е носител на „Стъклен ключ” за най-добър скандинавски детективски роман и трикратен лауреат на наградата на Шведската академия на криминалните автори. „Убийството на Линда“, първата книга от поредицата с най-безпардонния детектив в жанра, спечели награда „Петрона“ 2014 за най-добро скандинавско криминале.

Всъщност „Убийството на Линда“ и „Онзи, който убие дракона” спокойно може да се четат в обратен порядък. Върховото постижение на Першон не е вниманието към детайла, нито документалният реализъм, с който възпроизвежда една или друга ситуация. Голямото му постижение е колоритният образ на антигероя Бекстрьом, един циничен, разплут и примитивен тип, сякаш „сключил пакт с Велзевул”. Колкото груб и егоистичен, толкова суетен и немарлив, Бекстрьом е човек, лишен от чувство за дълг и отговорност. Идва в управлението последен и си тръгва пръв, защото никой не му търси сметка за нищо. В разследванията му помагат добросъвестните Ана Холт и Лиса Матей. И докато колегите му се чудят дали не е безсмъртен, защото арогантното му светоусещане ги вбесява (особено някои от тях), той измисля формули за високоградусово отслабване. За капак и политическата коректност му куца: „Какво, по дяволите, става с шведската полиция? Гейове, лесбийки, чернилки, мазници и обикновени идиоти. Нито един нормален служител докъдето ти поглед стига”.

Першон не ни спестява истината за методите на работа на разследващите полицаи, за деградиралите ценности и изтънелия морал в тези среди. В романите, както и в живота, малодушието и корупционните нагласи вземат връх. А както всички знаем, тези факти не засягат само шведската разследваща и правоохранителна система. И двете книги са пропити с черен хумор и ирония, преливаща в унищожителен сарказъм. Остава да видим какво ще ни сервира Бекстрьом в третата.