Полуневинната провокация на г-н Макюън

Действието се развива през 1955 г. и се уповава на слабо известен исторически факт. Наивният двайсет и пет годишен английски радиоинженер Ленард Марнъм се оказва въвлечен в строго секретна англо-американска операция в съветския сектор на Берлин, наречена „Голд“. Той става член на секретен елит, на онези пет или десет хиляди души, които „придават целеустременост“ на града. Оказва се, че всички комуникации между източноевропейските столици стигат до Берлин и обратно. Задачата на Ленард е да проникне до тях и да монтира подслушвателни устройства. И той се заема безкритично с нея, нещо повече – изпитва гордост, че участва в проекта.

Липсата на опит го кара да се чувства неловко в отношенията си. Той непрестанно редактира изказванията си и механично повтаря коментарите на другите, за да демонстрира самоувереност. В осеяния от развалини Берлин Ленард завързва невротично приятелство със своя американски супервайзър – енергичен мъж, на име Боб Глас. Същевременно влиза в съюз с един озлобен англичанин, който заговорничи срещу американците. И освен че изгубва своята политическа невинност, с помощта на Мария, разведена и пет години по-възрастна от него германка, той се прощава и със сексуалното си целомъдрие. (В края на краищата жените на Берлин са „най-жизнените, най-жилавите и самостоятелни жени в целия свят“.) Така нашият протагонист се озовава едновременно в два тайни свята – на шпионажа и на любовта, чието сечение ще превърне живота му в кошмар...

В зловещия сюжет на Иън Макюън фикцията е привидна, защото невинни няма. Невинността граничи непосредствено с глупостта и аморалността и се оказва далеч по-опасна от постигнатата зрялост. Но какво значи да си зрял в свят, който се носи по течението? Свят, в който мъжете се тупат в гърдите, вместо да се свиват от ужас: „На висок глас, така че всички да ги чуят, се хвалеха с кървавите си дела. Mit Meinen blosen Handen! С тия две голи ръце!“.

Пресъздавайки техническите трудности в работата по прокопаване на тунела и атмосферата, която съпровожда операцията, авторът потапя читателя в годините на Студената война – време на подмолни действия, параноя и безумни национални стереотипи. И ако Берлин е изведен като символ на представата за модерния свят като екзистенциална пустош - резултат от войната, превърнала го в пионка на „велики” интереси, то Ленард е въплъщение на неохотата на модерния човек да носи отговорност за деянията си. Всъщност Макюън критикува и удобното невежество. Онова осъзнато, малодушно и евтино дистанциране от гражданския ни дълг (маскирано като незаинтересуваност и скептицизъм), което овластява арогантните.

Заредена с напрежение и язвителна ирония, тази книга наистина не е за хора със слаби сърца. Някои редове предизвикват погнуса, но разказвачът вече така здраво те е впримчил, че няма измъкване. С други думи, „Невинният” е поредното фино издялано произведение на един от колосите на съвременния роман – четиво, богато на сюжетни извивки и проникновени наблюдения върху човешката уязвимост, постигнати с лекота. „Тайм“ с основание определи романа като намигване към творчеството на гениалния сатирик Ивлин Уо. Сексуалната инициация на Ленард е толкова жизнерадостна, естествена и безобидна, колкото отблъскващо е моралното му разложение. Накрая мистър Макюън все пак пропуска нотка сантименталност и тя се усеща като струя свеж въздух. Сякаш изгубено котенце се е завърнало тогава, когато вече не го очакваш.