Марчело Мастрояни - „Спомням си, да, аз си спомням“

Спомням си тишината, която настъпваше в ресторанта „Chez Maxim“, когато Гари Купър се появяваше в бял смокинг.
Марчело Мастрояни

Две от култовите сцени на италианското кино от 60-те са белязани с чара и таланта на Марчело Мастрояни. Първата, разбира се, е нощното къпане във фонтана „Треви“ от „La Dolce Vita“ на Фелини (от чиято премиера през 1960 г. се чества половин век тази година) – бароковият шедьовър на Бернини, лудостта на Фелини и обезоръжаващият сексапил на Анита Екберг и Мастрояни. Втората е финалът на „Вчера, днес и утре“ (1963) на Виторио де Сика – София Лорен прави своя събиращ очите стриптийз, докато Марчело, седнал със свити колене в леглото й, вие от възхита и възбуда. Марчело Мастрояни, на и отвъд екрана на италианското кино в най-мощната му епоха, остава завинаги единственият истински секс символ. Безбройните му афери с велики актриси като Силвана Мангано, Анук Еме, Катрин Деньов и Фей Дънауей създават от него иконичния образ на латинския любовник, par excellence. Любимец на най-пищния римски визионер в киното Федерико Фелини, с вече канонизирани участия в неговите „8 ½“ и „La Dolce Vita“, коронни роли редом до София Лорен в „Брак по италиански“, „Един особен ден“ и „Слънчогледи“, в „Чужденецът“ по Камю на Висконти, в класически ленти на Лилиана Кавани, Лина Вертмюлер, Еторе Скола, Антониони, Никита Михалков, Вим Вендерс, Мастрояни маркира цяла ера в историята на киното с небрежния си гений, с отчаяния романтизъм в погледа, с джентълменската аура, със силата на уязвимостта си и със своя класицизъм. Спомените му, събрани в тази книга, под формата на кратки щрихи, свалени от „запис на гласа му“, са опит да се реконструират мирисът и усещането за онази епоха – спомени за големите срещи в живота му, за плеядата артисти, които са го обкръжавали, спомени за изкуството да си пред камера, за истинската любов, за моментите, когато като типичен италианец е „поздравявал Бог с „Добър ден!“, и разбира се, за търсенето на изгубеното време. Записът е направен от последната му любима Анна Мария Тито в Португалия, по време на снимките на последния му филм „Пътуване към началото на света“. Този запис е използван за документалния филм „Спомням си, да, аз си спомням“, чиято премиера е през 1997 година. Мемоари, които с цялата си разпиляност улавят, по средиземноморски, сладостта на желанието да живееш до дъно.