Той я пита защо. Защо й трябваше да го целува, та да разнебитва душата му. Тя му отговаря с „не знам”. Защото някои неща не търпят обяснения. (Нуждае ли се от обяснение модерното изкуство?) И той изпада в особено състояние. Толкова особено, че започва да проумява смисъла на прочутата „картина” на Малевич – бял квадрат на бял фон. Само дето нашият квадрат е раним, има сърце и умее да плаче.
В очите на колегите си шведът Маркюс е герой на Бекет. Тих, винаги любезен, с деликатни жестове, „дискретен като точка и запетая в роман от осемстотин страници”. Натали му е шефка. Колкото крехка на вид, толкова енергична и пряма. При това красива, красива по онзи начин, който изисква многоточие след многоточие... Надуши ли Натали, сърцето на Маркюс пощурява. (Като неин подчинен, той й докладва за преписки разни, на дневен ред е преписка 114.)
Няколко години след смъртта на Франсоа, тялото на Натали копнее за ласки. Защото ритъмът на тялото е асинхронен на душевния. Тялото взема еднолични, ирационални решения и не отговаря за последствията. Точно като любовната мъка – тя сама решава кога да отшуми. Пък и Чоран го е формулирал брилянтно:
Във всяко желание се борят монах и касапин.
След драматичната целувка Маркюс се опитва да пребори нерешителността, затлачила волята му. И да „върне жеста” на Натали. Но не храни илюзии, че Съединените щати ще поканят Лихтенщайн на обяд. Впрочем авторът е прав - развоят на повечето срещи може да се сведе до въпроса за точния момент.
„Деликатност” е филигранно четиво и става само за обичане. Неслучайно има в актива си 10 литературни отличия, освен ако междувременно списъкът не е пораснал. Зареден с нежна ирония, топлота и финес, този роман е прозирен като очите на Натали, които отразяват всичките й настроения. Същевременно на всяка крачка изненадва – било с палава фраза или с неочаквана мисъл (профучала в ума на Маркюс). Изглежда, истинската любов и истинската скръб си приличат – и в двата случая се чувстваш изкоренен и пометен от непосредствения живот. С всички истински истории е така. Особено когато са се „отлюспили” от кристалите на нечие въображение.
Накратко, ако те интересува какво гласи преписка 114, значи, ще обикнеш „Деликатност”. Интерлюдиите в романа са не по-малко любопитни от сантименталното приключение на Маркюс и Натали.
* Сайтът www.colibri.bg е оптимизиран за всякакви
утройства и предлага лесно и достъпно информация
на компютър, лaптоп, таблет или смартфон. 
