Запиши се за нашия информационен бюлетин, бъди в крак с културните събития!
Ще получите съобщение за потвърждение!
Нещо се обърка, опитайте да презаредите страницата!
Най-после излезе „Вечерята“ на Херман Кох, един от най-добрите романи, които съм чел през последните години. Когато го прочетох, бях разтърсен. От силата и плътността на стила, от вдъхновението, емоцията и липсата на емоция, от човешкото, красотата, злото и проникването до най-дълбоките пластове на човешката природа. Може ли това да бъде направено в един роман? Може, ако си гениален творец, а аз мисля, че Херман Кох е такъв.
Истината е, че Кох е най-превежданият холандски писател, а големият му пробив в литературния свят се дължи именно на романа „Вечерята“, публикуван за пръв път през 2009 г., впоследствие издаден в 37 държави и преведен на 33 езика, филмиран и адаптиран за театралната сцена. Любопитното е, че сюжетът се уповава на действителен случай. Освен писател, Херман Кох е известен телевизионен продуцент.
Наскоро прочетох „Завесата“ на Милан Кундера, там той цитира Фийлдинг, който казва, че романът е ни повече, ни по-малко от опит да бъде разкрита човешката природа. Именно това за мен е „Вечерята“ – един потресаващ психологически разрез. Бях потресен от анонимността на злото, от това, докъде може да стигнат един родител, един човек, едно дете. От липсата на морални задръжки, от оправданията за злото, което причиняваме. И от онова, на което се оказваме способни в стремежа си да защитим някого, смятайки позицията си за правилна. Да, понякога губим границите на добро и зло и ценностната ни система рухва.
Всичко това Кох обрисува в една иначе лека за четене и светла книга, без фойерверки и агресия, без кървави престъпления и ужасяващи сцени, почти стерилно и без емоции - именно затова разказът въздейства толкова силно. Авторът не съди, а само отбелязва, регистрира промяната в ситуациите, сблъсъка на манталитетите и житейските философии, деградацията и издигането на индивидите.
Историята за обикновената вечеря на две семейства, на двама братя и техните съпруги, много различни едни от други, но и споделящи общ произход, развитието на образите, тяхното противодействие, разговорите, случките, миналото и настоящето се преплитат в уникална житейска ситуация, разгледана в нейната цялост и даваща ни представа за предисторията, натрупванията, наслоенията и въздействията на миналото, което прави тази ситуация реална и жива. Всичко, което се случва, е едновременно логично, но и нелогично, точно както е в реалния живот.
Ние никога не можем да изградим работещ алгоритъм в живота, дали за възпитанието на децата, дали за собственото ни развитие, винаги се появяват фактори, които променят крайния резултат. Можем да ги наречем съдба, шанс, късмет, външно влияние, божий промисъл. И във „Вечерята“ на Херман Кох е така. Животът между кориците на тази книга е истински - силен, жесток, логичен и алогичен, човешки. Прочетете, почувствайте, споделете. „Вечерята“ е силна, експресивна и поглъщаща книга. Хубаво е да потъне човек в живота на тези хора, в мислите им, в чувствата им. И да измине това пътуване заедно с тях.
В началото на ноември Кох ще ни сервира още едно от своите „стряскащи“ блюда. Заглавието е „Вила с басейн“, а критиката побърза да го определи като „шокиращ, отличен наследник“ на „Вечерята“.
За щастие, авторът пристига у нас на 11-13 ноември 2014 г. и ще представи лично двете си произведения, постигнали неимоверен международен успех. Би било интересно да разкаже за онзи действителен случай, който дава тон на романа „Вечерята“.
И още нещо, преводът на Мария Енчева е просто блестящ.