Премиера със заключени врати - 1 октомври 2010 г. американско-британската адаптация „Let Me in“ по романа на Йон Айвиде Линдквист

След като дебютният роман на Йон Айвиде Линдквист „Покани ме да вляза“ обсеби Швеция и впоследствие целия свят, филмовата адаптация не закъсня – стоманенохладната шведска версия на Томас Алфредсон „Let the Right One In“ излезе през 2008 г. и се превърна веднага в блокбастър. Две години по-късно шумът и хроничният интерес към обезпокоителната история за вампири провокираха светкавичен „империята-отвръща-на-удара“ американско-английски римейк и на 1 октомври 2010 г. бе премиерата на „Let Me In“ на Мат Рийвс.

Романът на Линдквист не е просто част от модата на вампирските истории, чийто мощен поп културен прилив започва със „Здрач“ сагата и хипнотизира емо-готик аудиторията. Текстът дори избягва чистия вид на хорър жанра, приближавайки се до трилъра, а вампиризмът е по-скоро средство, чрез което да се оголи вратът на доста травматични социални проблеми. „Капсулираното“ общество на Блакеберг, предградие на Стокхолм, родно място на автора и сцена на действие за главните герои, е покрито с отворени рани – педофилия, проституция, детска престъпност, изнудване, наркотици. Линдквист улавя във фабулата си, която свръхестествено вижда в мрака на света, целия регистър на покварата, потенциално заплашваща първото поколение на милениума. Разбира се, ужасът не е графичен, а изтънчен и стилизиран, по скандинавски хладен и дистанциран: шведската филмова версия, с чезнещите към ахроматичност убити цветове, подчертава премерения, лабораторен стил на историята – история, която не разчита на първичен шок и представлява по-скоро фина покана за отчужден, съдебномедицински анализ на злото, чийто пръст е вече на сантиметър от звънеца на входната врата.

Реваншът на Холивуд е показателен за комерсиалния успех на „Покани ме да вляза“, но това по никакъв начин не компрометира естетическата и концептуалната дълбочина на творбата. Правата върху текста за англоезичната версия са взети още по време на филмовия фестивал в Трибека (2008), където оригиналът е удостоен с голямата награда, Founders Award for Best Narrative Feature. Намеренията на екипа са по американски да подсили хорър моментите и да направи филм, подходящ за по-широка аудитория (според продуцентите шведският оригинал е прекалено елитарен като изразни средства и внушения). От друга страна, макар действието да се развива в началото на 80-те, предградията на Стокхолм се сменят с малко градче в Ню Мексико – с цел пълно потапяне на сюжета в американски контекст. Дали „Let Me In“ ще е по-скоро нова адаптация на книгата, или римейк на първия филм, не е ясно; режисьорът Мат Рийвс твърди, че това ще бъде уникална авторска версия, тъй като самият той има лични мотиви да заснеме историята на 12-годишния Оскар и неговата приятелка Ели, намирайки прилики със собственото си детство. При всички положения си заслужава да се види целулоидната битка „Америка vs. Европа“ на арената на един брилянтен текст – битка, която предполага поне няколко капки кръв върху снега.