Гари Щейнгарт и абсурдите на съвременността

Гари Щейнгарт е роден в Ленинград през 1972 г., попада в САЩ седем години по-късно, където завършва средното и висшето си образование. Рожденото му име е Игор. Произлиза от еврейско семейство, но това не пречи да го описва като „типично съветско“. Има четири книги зад гърба си, които по комизъм и ексцентричност могат да се съревновават единствено помежду си. Сега Гари живее в Манхатън, преподава в Колумбийския университет и в "Принстън".

Той е първият американски писател, носител на наградата „Удхаус“ за хумористична литература, през 2011 година. Дебютният му роман носи логичното заглавие „Наръчник на руската дебютантка“ и печели наградата „Стивън Крейн“ за белетристика, както и Националната еврейска награда за фантастичен сюжет. Обявен е за „забележителна книга“ от "Ню Йорк Таймс", "най-добра книга на годината" от "Уошингтън Поуст" и "Ентъртейнмънт Уийкли" и „един от най-добрите дебюти на годината“ от "Гардиан".

„Супертъжна истинска любовна история“ (2010) e третата му книга, в която Гари остава верен на безпокойството си. Авторът се тревожи за бъдещето, за провала на демокрацията, за деградацията на ценностите и езика, за необратимия марш на техниката, която изпи радостта от живото съприкосновение. Зад паравана на една екстравагантна любовна история, Щейнгарт ни пренася в Ню Йорк на бъдещето, където животът се ръководи от новите световни суперсили в търговията и медиите. Доларът е обвързан с китайския юан, а един средностатистически притеснен човек, висок 1,75 м, с леко тревожен индекс на телесната маса (и с нисък рейтинг на персонален сексапил), е влюбен в младата корейка Юнис Парк. Като повечето клиенти на своя работодател – отдел „Следчовешки услуги“ на гигантска корпорация, Лени Абрамов иска да живее вечно. И все пак – копнежът му по Юнис и нейните „алабастрови нозе“ е по-жилав от всичко.

Казват, че добрата сатира има за цел да успокои унизените и да унизи самодоволните. Когато прочетете „Супертъжна истинска любовна история“, ще изпитате и двете едновременно.  И това ако не е майсторство! В този смисъл през 2011 г. Крис Кокс от "Гардиан" написа: „Смесвайки остра сатира и вълнуващи описания на любовни връзки между самотници, дяволски умният трети поред роман на Гари Щейнгарт оставя читателя в недоумение дали тъпата болка в стомаха му е следствие от смеха, или си е чиста тъга“.

 „Абсурдистан“ (2006) е по-възрастна от „Супертъжна истинска любовна история“, макар българската публика да се запозна с нея по-късно. Заглавието се нарежда сред 10-те най-добри книги на годината в класацията на "Ню Йорк Таймс" и е определено от списание "Тайм" и вестниците "Уошингтън Поуст", "Сан Франсиско Кроникъл" и "Чикаго Трибюн" като най-добра книга на годината. Престижното литературно списание „Гранта“ избира автора за най-добър млад американски писател.

И този роман, както и „Супертъжна истинска любовна история“ по-късно, е посрещнат с положителни отзиви от критиката, макар да е далеч по-хлевоуст и безпардонен. И тук читателят ще се сблъска с непонятна любов, с абсурдите на американската и източната действителност, с кръшно остроумие и шеметна игра със словото (няма Санкт Петербург, има Санкт Ленинсбург), с изобилие от гротескни ситуации и халюцинации.

Още в началните страници се срещаме с твърде младия и извънгабаритен Миша Вайнберг (тежи 325 паунда), син на руски олигарх (той пък е на 1238 място по богатство), луд по критичните дози алкохол, храна и психотерапия, почитател и некадърен изпълнител на рап и фен на едно момиче в Южен Бронкс. Миша копнее да се събере с нея в Ню Йорк, за целта американските власти трябва да му дадат виза. Но това се оказва невъзможно, понеже бащата на Миша е застрелял известен бизнесмен в Оклахома... Провидението все пак го спасява - той среща представител на невзрачния, но богат на петрол народ на Абсурдсвани, съветска репубика (измислена), наричана още Абсурдистан. Корумпиран служител в консулството ще му продаде белгийски паспорт. После ще избухне конфликт между две етнически групи – сево и свани, а местен вожд ще издигне злочестия Миша за министър на мултикултурните работи...

Ефектът от „Абсурдистан“ напомня експлозия. Текстът прелива от неприлични изрази, типизации, спекулации, политически некоректни упражнения на тема расов и етнически детерминизъм. Но на кого му дреме от този факт. Подлютен с обилно количество сарказъм, романът на Щейнгарт показва какви сурови, ирационални страсти и предубеждения продължават да движат този свят.

И тези мерзавци управляваха страната ни. За да оцелееш в техния свят, са ти необходими много лица – виновник, жертва, мълчалив свидетел... Аз можех да бъда от всичко по малко.

Ето откъс от една рецензия, която много точно напипва пулса на „Абсурдистан“ и оправдава неговата вербална (и емоционална) разюзданост:

„Защо хвалят този роман ли? Нека цитирам самия него - на случаен принцип. Просто разкопчайте ризата и оставете гърдите му да излязат на показ. Подобно на борец, който винаги побеждава, този роман е толкова нескромно жив, така натрапчиво сигурен в своето варварско съвършенство, че ако е човек, ще е достатъчно просто да диша, да се изпотява и да стои изправен, за да печели популярност... Щейнгарт е майстор на панорамните платна, за които ползва само три тона – измъчено сиво, отчаяно кафяво и златно на повърхността. Когато ги смеси, се получават страхотни моменти, които не може да бъдат репродуцирани, може просто да се цитират. „Абсурдистан“ все пак не е книга с фокус върху социалната проблематика и геополитическите противоречия. Тя е яхнала тези теми частично и успява дотолкова, доколкото Хъкълбери Фин успява да управлява сала си.“ – Ню Йорк Таймс, Уолтър Кърн

Критиката сравнява творчеството на Щейнгарт със стилистиката на Джоузеф Хелър. И все пак езикът на Щейнгарт е толкова сочен, непокорен и жив, че няма как да не му се възхитиш. Днес книгите на Гари са преведени на повече от 20 езика и шестват без задръжки из Бразилия, Китай, Хърватска, Дания, Франция, Германия, Чехия, Холандия, Индонезия, Израел, Япония, Италия, Корея, Полша, Румъния, Русия, Словения, Испания, Тайван, Турция, Обединеното кралство... Вече и в България.