Един полулош магьосник покори света

В съвременна Англия Бели и Черни магьосници тайно съжителстват с хората. Антагонизмът на доброто и злото е стар като света и клетият Натан е негова жертва. За едните е полудобър, за другите полулош. Всички го преследват, третирайки го като нечистокръвен, като някаква аномалия, защото е плод на забранената връзка между Бяла вещица и Черен вещер. Баща му, Маркус, е най-влиятелният и безмилостен Черен магьосник в света, а майка му е от „знатен род“, но си отива рано... Натан е отгледан от баба си, която е задължена всяка година да го води на преглед при Съвета. Там изследват физическото и емоционалното му състояние, защото се страхуват да не развие преждевременно способности на Черен вещер. По време на тези прегледи Съветниците редовно го питат дали обича баща си и той всеки път лъже, че го мрази, защото знае, че в противен случай ще го убият. Натан е принуден да живее в клетка и крои план да избяга от похитителите си, преди да навърши шестнайсет. Това означава да намери баща си и да се сдобие с трите дара - могъществото, което ще го освободи посредством специален ритуал. Ала как да издири Маркус, когато е под непрестанното наблюдение на Силия и не може да се довери никому – нито на семейството си, нито на Аналис – момичето, в което се влюбва? 

И какво чакаш? Нещо. Каквото и да е. Грешка. Сгоден миг. Пропуск. Най-дребната грешчица на Бялата вещица от ада. И тя греши. И още как. И ако тази грешка не ти помогне, ще чакаш следващата и по-следващата, и още по-следващата. Докато не успееш. Докато не си свободен. 

Сали Грийн е разделила своите свръхестествени герои на бели и черни условно - целта й е да напомни на читателя, че „няма нищо, добро или лошо, което да не е направено такова от нашето мислене“. Натан знае, че и най-малкият знак за симпатия към Черните се смята за предателство. По заповед на Съвета Ловците преследват всички Черни и ако ги заловят живи, ги подлагат на Възмездие. Ако някой Бял помогне на Черен, го екзекутират. Затова той трябва да доказва постоянно, на всички, че е Бял, че е верен на Белите, че мислите му са чисто Бели... Но надежда за обич и вяра в доброто не губи. Защото най-сигурният начин да разбереш дали можеш да вярваш на някого е, като му се довериш. 

Наистина имам една тайна. Толкова мрачна, безнадеждна и абсурдна, че не бих могъл да я споделя с никого. Повтарям си я всяка вечер, щом си легна. Баща ми изобщо не е лош, а могъщ и силен. И ме обича. Държи на мен. Иска да ме отгледа като свой син, да ми предаде уменията си, да ми покаже света. Но Белите го преследват постоянно, не му дават възможност да ме потърси. Не го оставят на мира. Той обаче ги напада само в краен случай, когато животът му е под заплаха. Твърде опасно е да рискува да ме вземе при себе си. Иска да бъда на сигурно място и затова трябва да раста далеч от него. Въпреки това, когато настъпи подходящ момент, баща ми ще се появи, ще ми даде трите дара и ще отпия от кръвта му, кръвта на нашите предци. Лежа под завивката и си представям как той идва някоя нощ и заедно отлитаме в мрака.

Броени месеци след реализацията на първия й договор за издаване, авторката на „Полулош“, том първи от трилогията „Полуживот“, постигна два световни рекорда на "Гинес" -  за „Най-превеждана книга от дебютиращ автор, преди публикуване“ и „Най-превеждана книга за деца от дебютиращ автор, преди публикуване“. Критиката разпозна симптомите на нова тенденция в тийнжанра. Сравненията с Дж. К. Роулинг имат своите основания и навярно ласкаят Сали Грийн. Дали „Полуживот“ ще направи с вещиците онова, което „Здрач“ направи с вампирите, не е толкова важно. Важното е, че тази книга внушава на подрастващите ценности, които малко тийнромани лансират с такава елегантност, увлекателност и лекота. Освен че е трескав фентъзи разказ за едно оцеляване, което изисква огромна проницателност и енергия от своя протагонист, „Полулош“ е брилянтна алегория за расизма, любовта и съдбата.

Мисля си обаче, че покрай жестокостта и страданията си моите предци са намирали щастие, макар и за кратко. Щом аз мога да съм щастлив, то навярно и те са можели. Поне така се надявам. Надявам се… Защото, ако ми е писано да умра в клетка, искам поне малко да се порадвам  преди това. Представям си Аран, Аналис, как тичам в Уелс, мисля си как всеки дъх трябва да е ценен, да си струва, да е важен.

„Полулош“ вече е преведен на 51 езика! „Уолстрийт Джърнал“ определи Натан като „пленителен антигерой”, а „Ю Ес Ей Тудей“ написа: „Толкова свежо... налице са всички шансове читателите да се връщат пак и пак към този магьоснически свят, който, нека признаем, не е наполовина лош”. Удивена от феноменалния триумф на дебютния си роман, на 9 май авторката обяви, че е завършила ръкописа на „Half Wild“, втората книга от трилогията, и побърза да успокои феновете си, че смята продължението за най-голямото си литературно постижение до този момент.