Гейл Форман живее в Бруклин, САЩ. Носителка е на поредица литературни награди, а журналистическите й материали са публикувани в издания като „Севънтийн“, „Космополитън“ и „Ел“. Преведен на повече от 30 езика, романът „Да остана ли?“ спечели наградата на NAIBA „Книга на годината“ за 2009 г., номинации и признание от много асоциации и конкурси в Англия и САЩ.
„Къде беше?“ е продължение на покъртителната история, извезана в „Да остана ли?“, този път разказът тече от позицията на Адам.
Светът чака нетърпеливо екранизацията на произведенията през 2013 година.
Книгите
И трите романа на Форман се превърнаха в международни бестселъри.
Нейните творби омагьосват с фината си емоционалност, с универсалността на третираните теми, с необичайната сензитивност на героите и крехкия им вътрешен свят.
В познатия ни вече лиричен стил „Къде беше?“ изследва разрушителната мощ на скръбта, обещанието за нова надежда, пламъка на възродения романс.
Сюжетът на „Къде беше?“
Минали са три години от съкрушителния инцидент. Три години, откакто Миа е напуснала живота на Адам завинаги.
Сега те обитават различни орбити. Тя е изгряваща звезда в Джулиард Скул, а той е любимата плячка на таблоидите благодарение на своята известна приятелка и новия си статус на рок звезда.
Когато Адам попада в задръстване в Ню Йорк, случайността го среща отново с Миа.
Този път разказва Той.
Любопитни факти за авторката
Една от най-любимите й книги е „Да убиеш присмехулник“ от Харпър Лий. В младежките си години обича да чете Кърт Вонегът.
Занимавала се е активно с журналистика - разрешила е много случаи на упражнена несправедливост към млади хора.
Съпругът й е китарист. Харесва Mumford & Sons, счита ги за „перфектен музикален фон за писане“.
Двете й дъщери са родени на тринайсетия ден от месеца, а синът й – в петък, тринайсети.
Влюбена е в пътешествията и... в Ню Йорк. Обича да се разхожда и да абсорбира енергията на града.
Гейл Форман каза
„Винаги съм била страстна почитателка на музиката. Не съм музикант, но много от приятелите ми бяха (включително и онзи, който ми стана съпруг), затова смятам, че този факт наистина послужи като фон за (родения от въображението) град, в който живее Миа, и за музикалния живот, в който участват родителите й и Адам.“
„Не съм специалист по неврология, но музиката вероятно е пряко свързана с онази част на мозъка, която определя емоциите.“
„Първата част на първата глава на „Да остана ли?“ – когато семейството закусва у дома, всички се шегуват и истински се обичат – написах с огромно удоволствие.“
„Не възприемам „Къде беше?“ като продължение на „Да остана ли?“, а просто като следваща моя книга. Може би защото разказът тече от гледната точка на Адам.“
„Пиша любовни истории, от които вътрешно ми прималява.“
„Това е най-щурото и велико нещо в писането – понякога героят ти измисля неща, които на теб самия никога не биха ти хрумнали.“
„Обичам всичките герои по различен начин. Изпитвам дълбока и майчинска обич към Миа и Теди. Адам в много отношения прилича на съпруга ми Ник.“
„Вероятно там, където хората плачат, докато четат романа, аз съм плакала, докато съм го писала.“
„Интересното е, че съм много решителна за големите неща.
Да тръгна да пътешествам по света за цяла година? Добре.
Да осиновя второ дете? Разбира се. Трудно решавам в какъв цвят да боядисам дневната или какво да си поръчам за закуска.“
„И досега „Джейн Еър“ е една от най-романтичните книги за мен – коремът ми се свива, когато я чета.“
„Пишете, пишете, пишете. И пак пишете. И четете. Човек поглъща всичко, което чете, независимо дали го осъзнава.“
Из „Къде беше?“
„Ти беше толкова зает да ме спасяваш, че ме остави съвсем сама.“
„Тогава разбрах, че има разлика между това, да знаеш, че нещо се е случило, макар и да си бил свидетел, и това, да вярваш, че то се е случило.“
„Във висшата математика на чувствата никога не знаеш колко повече ще ти липсва един човек от друг.“
„Ние бяхме обсебени от музиката – всеки по свой начин. Дори някой от нас да не разбираше обсесията на другия, нямаше значение, защото разбираше своята.“
„Ненавиждай ме. Опустоши ме. Унищожи ме. Но ме създай отново. Нали ще ме създадеш отново?“
Световната преса за Гейл Форман и „Къде беше?“
„Форман се придържа към класата на своя бестселър („Да остана ли?“) и създава също толкова, ако не и още по-вълнуващо четиво.“
Пъблишърс Уийкли
„Красива книга с чудесно изпипани персонажи. Не ми достигат думи, за да препоръчам „Къде беше?“. Адам и Миа откраднаха част от сърцето ми.“
Michelle’s “Fluttering Butterflies”
„Къде беше?“ е написан плавно и проникновено, съдържа няколко неочаквани обрати и интересни ретроспекции. Финалът на романа е майсторски, както и всичко останало.“
Кари Олсън
„Ако сте харесали „Да остана ли?“, сте длъжни да прочетете „Къде беше?“ – още един удивителен роман. Форман пише трогателно за любовта и загубата, без фалш, без да подслажда изкуствено историята. Героите ще занимават съзнанието ви дълго след като сте прочели книгата.“
Рали дъ Рийдърс
"Не мога да си представя някой да остане неподвластен на емоцията, да премине безстрастно през този сюжет. Гейл Форман пише вдъхновено и проницателно за тийнейджърското съзнание.“
Фемили Съркъл
* Сайтът www.colibri.bg е оптимизиран за всякакви
утройства и предлага лесно и достъпно информация
на компютър, лaптоп, таблет или смартфон. 
