Информация
Рейтинг (7)
Мнения (0)
Публикувай мнение

Скица на един скършен живот

12 септември 2024 г.
Скица на един скършен живот

„Самоубийство, убийство или инцидент? След края на статията човек не знаеше какво да мисли. В нея непрекъснато се говореше за любов. Изказваше се дълбока скръб по повод кончината на Вероник Вербрюген. Не ставаше ясно обаче кой кого обича и кой от кого е обичан.“

Авторката на „Картата на разкаянието“ Натали Сковронек е родена в Брюксел през 1973 г.  Учи литература, след което известно време работи в издателство, преди да посвети седем години от живота си на женската мода. Завръща се към литературата през 2004 г., когато създава поредицата La Plume et le Pinceau за издателство Complexe. На 37-годишна възраст публикува първия си роман Karen et moi (2011), който отвежда читателите в Аушвиц. „Картата на разкаянието“ излиза през 2020 г. и печели Европейската награда за литература. Българското издание е в превод на Красимир Петров.

Главната героиня на тази книга е мъртва през цялото време, но образът ѝ кръжи над страниците безспир, по-жив от всички персонажи, които я оплакват, обсъждат или се опитват да я разберат. Вероник е представена още в самото начало чрез етимологията на името си – според една от версиите то се състои от vera и eikon: верен образ. Може ли обаче истинският облик на един човек да бъде реконструиран след внезапната му смърт въз основа на представите, убежденията и спомените за него? Още повече че Вероник е била известна със своята дискретност? В този случай верен образ е нещо като оксиморон. Представите, които близките на Вероник са си формирали за нея, ще се гонят и наслагват взаимно, ще усилват едни и ще замъгляват други нейни черти, и едва ли някога ще узнаем кой образ е най-близо до истинската ѝ същност. Това обяснява сюрреалистичната корица на българското издание.

Вероник Вербрюген намира смъртта си в Севените при неясни обстоятелства. Новината заема специално място в пресата, защото жертвата е известна издателка. Обзети от скръб са двама мъже: Даниел Майер, нейният съпруг, по професия уважаван офталмолог, и Титюс Сегие, нейният любовник, известен режисьор. Покрусена е и 21-годишната Мина, дъщерята на Вероник, осиновена от Даниел. За последния двайсетте години съвместен живот с Вероник са почти равносилни на идилия. Титюс знае това и се колебае дали да запази мълчание, или да посвети кинематографично любовно писмо до Вероник, като завърши проекта, който са започнали заедно, преди тя да изчезне…

За директорката на малкото независимо издателство „Пон“ се знае малко. По думите на Франческа, нейна дългогодишна приятелка, Вероник е загадъчна личност, чийто професионализъм, способност да изслушва и да проявява отзивчивост, са допринесли издателството да се превърне в институция. Според съпруга ѝ, Даниел, тайната на Вероник се състои в ненаситната ѝ жажда да бъде обичана, на която се дължи и неизменно лъхащата от нея печал: „Изпитваше нужда да получава доказателства за тази обич, да я подлага на изпитания... По този начин се преборваше с разяждащия я отвътре страх да не бъде изоставена.“ Отвъд лустрото и светските изяви Вероник е изтънчена и чувствителна жена, която не е в състояние да направи избор, нараняващ човек, когото обича. Най-малко човека, чиято лоялност към нея е била непоклатима. Измежду майсторите на живописта, към които е пристрастена, особено място заема роденият през 1861 г. фламандски художник Йероен Херст. Тъкмо той ще я „сблъска“ с Титюс Сегие – автор на документални филми за потисканите религиозни малцинства. По време на близостта им, продължила осем години, двамата ще работят над монография, посветена на Херст. С течение на повествованието читателят узнава факти, които го принуждават да влезе в обувките на героинята.

След смъртта на майка си Мина ще издири Титюс, който ще се опита да я утеши: „Човек никога не знае всичко за другия. И може би така е по-добре“. Мина е на друго мнение: „Ако аз не се опитам да разбера родната си майка, кой друг би го направил? Какво друго ще ми остане освен истината за това що за човек е била тя?“. „Понякога онова, което ни кара да страдаме, прикрива друго, по-силно и по-непоносимо страдание“, ще упорства Титюс, макар да съзнава, че няма думи, способни да превържат току-що зейналата рана…

Натали Сковронек е създала мистериозен портрет на една жена, разкъсвана от чувствата си към двама мъже, неспособна да разкъса веригите на очакванията и дълга. Меланхоличен, интроспективен и философски, Картата на разкаянието се занимава с универсалните теми за любовта, привързаността, самотата и загубата. През цялото време изниква въпросът: какво дължим на нашите близки? И какво ни дължат те?

Понякога изборът да се въздържиш от избор и да останеш на кръстопът, е единственият почтен избор. Смъртта на Вероник ще позволи на всеки опечален да гради своя собствена версия на историята. Останал насаме с мълчанието, всеки ще може да каже, че е прав. Така никой никого няма да предаде.

Натали Сковронек ще представи „Картата на разкаянието“ в София на 13 декември, петък, от 15:30 ч., в рамките на Софийския международен литературен фестивал.

Публикувай коментар за статията
Издателство "Колибри"
1990-2025 © Всички права запазени