Миражът на безопасността

Според „Вашингтон Поуст“ Румаан Алам е създал рядка книга - пророчески трилър и блестяща дестилация на нашата тревожна епоха. Произведение с високи литературни достойнства, което заслужава място сред класиката на дистопичната проза. Това е само началото на мощен критически триумф - „Забравете за света“ е финалист за Националната награда на САЩ за художествена литература за 2020 г., най-добра книга на годината според „Тайм“ „Ел“, „Ескуайър“, „Лайбръри Джърнал“, „Киркус“, „Чикаго Пъблик Лайбръри“, „Ню Йорк Пъблик Лайбръри“, „Буук Пейдж“, „Лос Анджелис Тайм“, „Ню Йоркър“, „Бостън Глоуб“, „USA Today“, AARP, LitHub, Book Marks… И една от любимите книги на Барак Обама за 2021-ва, при все че героите на Алам не се изказват ласкаво за 44-тия президент на САЩ, нито за неговите конкуренти. С такава щедра атестация никак не е трудно за българския читател да пристъпи към романа, чието заглавие съдържа отчаян апел към разума или горчиво примирение с неспособността на човечеството да промени своята траектория – главоломното си спускане към пропастта. Балансирайки комичното и трагичното, реалното и сюрреалистичното, циничното и емпатичното, индивидуалното и колективното, Алам ни предлага една колкото клаустрофобична, толкова будна и просветляваща история. Тя не се фокусира върху бъдещето с цялата му смазваща неизвестност, а разглежда пороците на нашия свят, с които следва да се справим, ако искаме да оцелеем.

„Забравете за света“ (превод: Паулина Мичева) е напрегнат разказ за две семейства, непознати едно за друго, които са принудени да съжителстват под един покрив за неопределено време заради неясна заплаха. Американският писател от бангладешки произход е избрал съвършеното заглавие за книга, която започва с обещание за „утопия“, а само няколко часа по-късно се оттласква възможно най-далеч – на прага на апокалипсис. Или там, където могат да ни отведат най-мрачните ни страхове. Аманда и Клей се отправят към сгушено в гората кътче на Лонг Айлънд за блажена ваканция: почивка от живота в Ню Йорк, качествено време със сина и дъщерята тийнейджъри и други наслади в луксозния дом, който са наели за седмица. Но късно нощно почукване на вратата разваля магията. Рут и Дж. Х. са по-възрастна от тях двойка – оказва се, че това са собствениците на къщата, принудени да се върнат там въпреки неприличния час. Внезапно прекъсване на тока в града е причинило всеобща паника. Причините са неизвестни. А в уединения район, където се намира къщата, щом телевизията и интернет са изключени и нямаш достъп до мобилен телефон – е трудно да разбереш какво се случва. И на кого да вярваш.

Трябва ли Аманда и Клей да се доверят на мъжа и жената и да ги пуснат в… собствената им къща? (В началото те все пак не са сигурни в тяхната самоличност.) Какво всъщност се случва в Ню Йорк? Дали ваканционният дом, изолиран от цивилизацията, е наистина безопасно място за техните семейства? И в безопасност ли са един от друг? Ритмичното напластяване на смущаващи детайли засилва първо имплицитното, а сетне и обективното, ясно осезаемо усещане за катаклизъм, за неизбежна катастрофа. Измежду тези детайли, един вид лоша поличба, е масовата миграция на елени. Малката Роуз, дъщерята на Аманда и Клей, първа се досеща, че в това има нещо нередно: „Само хората, които знаят такива неща, знаеха, че в окръга има около трийсет и шест хиляди елена. Роуз беше чела книги, Роуз беше гледала филми, Роуз знаеше как ще завърши тази история и Роуз знаеше, че не трябва да се паникьосват, а да се подготвят…“

Веднъж в интернет бе прочела, че дърветата знаят как да не растат твърде близо едно до друго, как да стоят на разстояние от съседите си. Дърветата знаят, че трябва да заемат само даденото им парче земя и небе. Дърветата са щедри и внимателни към другите и може би това ще бъде тяхното спасение…

Алам нагнетява ужаса от осъзнаването на онази безпомощност и уязвимост, която не признава нито расови, нито класови различия. Става дума за уязвимостта да си човек, да се подчиняваш на принудата, наречена човешка природа. Когато на хоризонта е голямото зло, няма как да избягаш, пресичайки границата, защото внезапно осъзнаваш, че границите са въображаеми. Тогава се оказва, че домът е там, където си в момента - мястото, на което си се озовал в животоспасяваща прегръдка с други хора, близки или не толкова близки. Не е чудно, че „Забравете за света“ се радва на нестихващ интерес от кошмарната 2020 година, в която се появява на пазара. Редувайки умело шок и униние, Алам създава зловеща и прозорлива книга, която резонира силно заради припокриването на сюжета с последиците от разразилата се по същото време пандемия COVID-19. Ироничните наблюдения върху структурирания хаос на ваканционния живот, подривният хумор и безпощадните щрихи върху потребителската култура превръщат романа в история за нашия споделен апокалипсис. Да забравиш за света, е илюзия точно както ваканцията е илюзия. Реалността рано или късно наваксва разстоянието и ни настига.

Всичко изглежда несъществено благодарение на разстоянието… Казваш си, че ще реагираш на Холокоста, който се разиграва някъде в другия край на света, но не го правиш. Ужасни неща се случват постоянно и те никога не те възпират да отидеш за сладолед, да отпразнуваш нечий рожден ден, да отидеш на кино...

Освен с класовите различия и расовите предразсъдъци  - няма защо да се преструваме, че последните са се изпарили - романът се занимава и с голямата тема за родителството и възпитанието. Поставя сложния въпрос за привилегиите и обстоятелствата. За смисъла да действаш рационално в момент, в който светът сякаш се разпада. Авторът се интересува обаче не толкова от глобалните нещастия, които сами си причинихме (те са крещящият слон в стаята, когото никой „не забелязва“), колкото от начините, по които тези нещастия биха могли да променят отношенията с най-близките ни хора. Както и от механизмите на формиране на нови взаимоотношения в моменти на криза. Защото същността на човека се проявява с ослепителна яснота, когато е подложен на изпитание.

Невероятно е, че не е нужно да си напомняш да дишаш, да ходиш, да мислиш или да преглъщаш. Когато решиха да имат деца, с Аманда се бяха питали: имаме ли достатъчно пари, имаме ли достатъчно пространство, имаме ли каквото е необходимо, – но изобщо не бяха мислили какъв ще е светът, когато децата им пораснат.

„Забравете за света“ нашумя у нас, след като беше адаптиран за голям екран от Netflix през 2023 г. Въпреки звездния каст (Джулия Робъртс, Итън Хоук и Махершала Али изпълняват главните роли) филмът не постигна очаквания ефект. Което в случая означава само едно – да прочетете тази книга, наистина си струва. Прав е Алам, ние никога не знаем кога нещо се случва за последен път, защото ако знаем, няма как да продължим напред. Писателят ловко владее атмосферата, илюстрира динамиката в отношенията между двете семейства, проявява съпричастност към героите и техните морални недостатъци, заблуди и ограничения... Тук проблемът не е в екзистенциалната несигурност и в решенията, които вземаме, когато имаме избор. Тук става дума за невъзможността да избираме каквото и да било друго, освен да (не) останем хора, когато сме изправени пред съвсем конкретна заплаха. Утре всички да ни няма.