Информация
Рейтинг (4)
Мнения (0)
Публикувай мнение

Искрица надежда в един постмодерен свят

29 януари 2024 г.
Искрица надежда в един постмодерен свят

„Странно е как човек постфактум сглобява живота си като напълно логически стекла се история, която изглежда като единствено възможната. А всъщност във всеки един момент всичко е можело да тръгне в съвсем различна посока. Логиката, необходимостта от причина и следствие след време изправят всеки от нас пред спомените му, за да се защити, за да се успокои, за да се освободи от свободата си.“

Матиас Наврат (1979) е родом от Полша, но живее в Германия от 10-годишна възраст, когато семейството му се мести в Бамберг. Учи биология във Фрайбург и Хайделберг, а през 2009 г. се записва в Швейцарския литературен институт. През 2012 г. публикува първия си роман „Ние двамата сами“, след което написва още четири книги, също приети възторжено от критиката. Сред тях е и  „Тъжният гост“, удостоен с Европейската награда за литература през 2020 г. Един роман със завладяваща емоционална интензивност, в който историята не тече линейно, а се състои от споделени лични истории и спомени на хора, които безименният разказвач среща в ежедневието си. Техните индивидуални съдби са белязани от загуби и несигурност като следствие от политическите и социалните катаклизми на XX век. Крехкото чувство за сигурност на разказвача също се разклаща, след като преживява терористичната атака на коледния базар в Берлин от 2016 г. Настоящото интервю е взето в Скопие през март 2022 г. по повод македонското издание на книгата.

Романът „Тъжният гост“ е написан в първо лице, но разказвачите в него са няколко. Кои истории преобладават в книгата - биографичните, автобиографичните или измислените?

Матиас Наврат: Главните герои в „Тъжният гост" са скроени от автобиографични, биографични и измислени елементи. От една страна, преживяванията от времето на Втората световна война и комунистическата ера в Източна Европа, както и историите на мигрантите в Берлин, които са засегнати в книгата, се основават на миналото на моето семейство и някои мои познати. Моите баба и дядо са преживели войната, единият ми дядо е бил в Аушвиц, родителите ми и аз емигрирахме от Полша в Западна Германия в края на XX век, тоест аз израснах в Полша през последните години на комунизма. Познанствата ми с хора от Полша, Чехия и Румъния, от Сирия и Турция, също имат принос за биографиите на главните герои. От друга страна, всички реални преживявания в по-голяма или по-малка степен се трансформираха във фикционален опит на несъществуващи хора. Представях си живота им, черпейки вдъхновение от познанството си с действителни личности, но в процеса на писане историите на последните претърпяха промяна. Така създадох герои, които са уникални и съществуват единствено в книгата. Моята личност не съвпада с тази на разказвача, въпреки че той споделя някои факти от собствения ми живот. Докато пишех, си играех с формалната структура на воденето на дневник, за да създам по-реалистична картина на съвременен Берлин. След известно време реших, че този стил ще ми послужи, за да разширя смисъла и значението на историята, да я освободя. Главните герои, като архитектката Дорота и бившия лекар Дариуш, както и историите на техния живот, са по-скоро измислени, въпреки че звучат правдиво.

Защо се спряхте на заглавието „Тъжният гост”?

Матиас Наврат: „Тъжният гост“ несъмнено е най-меланхоличната и трудна книга, която съм писал. Разглежда метафизични въпроси - например как можем да се надяваме на по-добро бъдеще, когато сме преживели най-големите престъпления в историята на човечеството и света през XX век? Главните герои са загубили своите корени не само в географски смисъл, но и в смисъла на „метафизичен дом“. Те се борят с чувството за бездомност всеки ден. Всеки от тях е гост в собствения си живот и търси искрица надежда в един глобализиран, постмодерен свят, изпълнен с насилие и несигурност.  Но ако се интересувате кой е тъжният гост от заглавието, той може да е разказвачът, който среща Дорота, Дариуш, Ели и останалите, или който и да е гост, с когото тези герои споделят болезнените истории от своето минало и настояще. Не знаем много за разказвача, защото неговата роля е предимно да слуша, но чрез него всички ние ставаме гости в живота на другите.

Романът съдържа интелектуални, философски и научни възгледи за събития от миналия век или от последните 30 години. Какво мислите за света, в който живеем днес?

Матиас Наврат: Светът, в който живеем днес, е много сложен, какъвто винаги е бил. Но в началото на XX век, докато са растели в Бамберг например, повечето хора в Западна Германия са смятали, че историята е завинаги зад гърба им, че демокрацията е победила тоталитаризма. А сега виждаме, че глобализацията и бруталният капитализъм, от една страна, и новите идеологии, от друга страна, произвеждат нови конфликти. Изникват нови предизвикателства за преодоляване в сферата на политиката и в начина, по който мислим. Тези конфликти се коренят в европейската и световната история, но така също и в човешката природа, в алчността, егоизма и страха. Създадохме нови глобални техники за дехуманизация, които отдалечават хората едни от други и унищожават емпатията. Социалните медии позволяват задълбочаване на различията и ускоряване на конфликтите. А парите отиват за милитаризация и унищожаване на природните ресурси на нашата планета, която е единственият ни дом.

Критиката за „Тъжният гост“

„Впечатляваща книга.”  Райнер Мориц, Нойе Цюрхер Цайтунг

„Роман с голяма литературна мощ и философска дълбочина.” Марта Кийовска, FAZ.Net

„Натрапчив роман, който преобръща предполагаемите причинно-следствени връзки и логиката на историята с главата надолу.“  SWR Bestenliste

„Литературен шедьовър.“ Габриеле фон Арним, Дойчландфунк Култур

„Матиас Наврат не разказва една непрекъсната история, а преплита няколко частни истории, образуващи картина на глобалните вълнения. Всеобщото чувство, че сме изгубени и безпомощни, е уловено в красива и устойчива форма отвъд всякакви модни течения в литературата. Ето защо този роман е голям.“  Герит Бартелс,  SWR  Lesenswert

„Изкусният непретенциозен стил на разказване не симулира преживявания, нито предлага външна динамика. Създава усещане за присъствие... Тихо пленява читателите.” –  Зюддойче Цайтунг

„Разказите на тъжните гости връщат читателя към събитията от XX век…, те влизат в диалог с историите на „тъжните гости“ на XXI век, днешните бежанци.“ Урсула Марц, Цайт

„Архитект, който вече почти няма работа; хирург, който работи в заведения за бързо хранене; бивш приятел от колежа, за когото наситеният живот на молекулярен изследовател изведнъж става страшен – съвкупността от срещи с безименни съдби се сгъстява в история, която поставя големия въпрос за смисъла на живота.“ SRF

„Странна книга, от която не можеш да избягаш.“ Томас Андре, Хамбургер Абенблат

Публикувай коментар за статията
Издателство "Колибри"
1990-2025 © Всички права запазени