Информация
Рейтинг (5)
Мнения (0)
Публикувай мнение

Бог е въпрос, а не отговор

15 януари 2024 г.
Бог е въпрос, а не отговор

„Милиони хора умряха в страната, за страната, по вина на страната и срещу страната, докато се опитваха да си тръгнат или да се върнат. Погледни добре града, човек би казал, че е сриващ се, зле функциониращ ад. Съгласен съм, че халюцинирам като откачен, но понякога ми се струва, че новородените са отколешните мъртъвци, които се завръщат като призраци да си поискат дължимото.“

„Аз стъпих на раменете на един гигант, за да имам пред погледа си по-широк хоризонт“, споделя авторът на „Мьорсо, контраразследване“ Камел Дауд. Гигантът се казва Албер Камю, а раменете принадлежат на „Чужденецът“ (1942), навярно най-знаменитата творба за самотата, отчуждението и абсурда, за разрива между индивида и света, схващана като емблема на екзистенциализма. Ако романът на Дауд може да се нарече експеримент, то той очевидно е успешен, защото печели награда „Гонкур за първи роман“, след което е преведен на 35 езика. Само че „контраразследването“ не е просто експеримент или свеж поглед към един класически текст, а безмилостна изповед. Обвинение с ефект на саморазобличаване.

Мьорсо от заглавието е главният герой и разказвач от „Чужденецът“ на Камю. Романът на Дауд грабва вниманието още с епиграфа, цитат от другия гениален философ на отчаянието, Емил-Мишел Чоран: „Часът на престъплението не идва едновременно за всички народи. Това обяснява непрекъснатостта на историята.“ Следователно и часът на наказанието не настъпва едновременно. А човек забравя болката, но не и унижението, ако продължим с максимите на Чоран. Това именно е предпоставката или основата, върху която алжирският писател разполага своя разказ. Унижението да останеш анонимна жертва на един убиец, който не само че не бива наказан за въпросното деяние, а е представен като мъченик заради неспособността да покаже скръб или друга емоция, различна от равнодушие, на погребението на майка си. С други думи, Мьорсо на Камю е стигматизиран не заради на пръв поглед безпричинното убийство  на някакъв арабин, а защото е атеист и „не играе по правилата“ на обществото - проявява безчувственост към другите и не спазва нормите за приличие. Така убийството, което извършва, се оказва чисто формален повод да бъде осъден.

Ще проумееш по-добре моята версия на фактите, ако приемеш идеята, че историята наподобява разказ от зората на човечеството: Каин идва тук, за да построи градове, пътища и жилища, да облагороди земята и растенията. Зудж е бедният роднина, който, предполага се, се излежава на слънце и не притежава нищо, дори стадо овце, с което да предизвика завист и да създаде мотив за убийство. Излиза, че твоят Каин убива моя брат за… нищо! Дори не може да му открадне несъществуващото стадо.

В „Мьорсо, контраразследване“ говори Харун, остарелият вече брат на жертвата в „Чужденецът“, който прекарва детството и младостта си в сянката на мъртвеца, назован Муса. По-точно в сянката на травматичната памет за неговото убийство, извършено на един плаж. Разказът на този призрачен персонаж, за когото Бог е въпрос, а не отговор, протича като монолог в измислен бар. Целта му е да върне името и да даде плът на клетника, споменат в „Чужденецът“ като безличния „арабин“, с две думи – да защити честта му. И ако героят на Камю е безстрастен наблюдател на своето съществуване, то героят на Дауд е възел от разочарование и гняв, иконоборец, който постепенно развързва своята версия на историята, а в нея немалка роля играе майка му. Разказът е неравен, трескав, не щади никого, понякога напомня бълнуване. Героят ругае майка си, страната си, набожния си съсед, френските колонизатори, но маниакалната му идея е неговият брат най-накрая да се сдобие с идентичност. Парадоксалното е, че именно чрез изучаване на френски, езика на убиеца, Харун ще успее да надмогне чувството за вина, вменявано от собствената му майка години наред.

Камел Дауд въвлича читателя в същинска „mise en abyme”. Умишлено повтаря централния мотив, наслагвайки детайли и ракурси, замъглява линиите, създава огледален ефект, заиграва се с пророците и с историите за произхода на света, съзнателно обърква Мьорсо с Камю, на места дори префасонира пасажи от „Чужденецът“, сякаш фалшифицирането на текста е крайна форма на въздаване на справедливост. Разказвачът предъвква подбудите и съдбата на убиеца Мьорсо, за да стигне до печалния извод, че не се различава особено от бездушното чудовище на Камю. Според автора на „Чужденецът“ смъртта е щастие за човека, комуто всичко друго е отнето. За героя на Дауд едно „случайно“ убийство се превръща в освобождение. По силата на абсурда тъкмо то му носи спасение от фиксацията върху незачитането и унижението...

Започнах да ненавиждам петъците след обявяването на Независимостта. Дали съм вярващ? Отговорът на въпроса е очевиден: отрано разбрах, че от всички, които описват участта ми – кохортата от ангели, богове, дяволи или книги, – аз единствен познавам болката и бремето на смъртта, труда и болестта. Аз плащам сметката за тока и накрая мен ще изядат червеите.

Камел Дауд описва събитията на фона на смутни епизоди от живота на своята страна: по време на Алжирската война за независимост, която се води между Франция и алжирския Фронт за национално освобождение в периода 1954 – 1962 г., и бива последвана от гражданска война. В този смисъл неговият роман може да се определи като задълбочен „постколониален прочит“ на „Чужденецът“, като оригинален разказ за наследството, което предопределя облика на настоящето, а също и като свидетелство за способността на литературата да извайва реалността. На фона на днешната тревожна действителност „Мьорсо, контраразследване“  принуждава читателя да разсъждава и върху сложното, двояко влияние на религията и традициите върху човешкото поведение, както и по въпроса за относителната тежест на престъпленията, мерени с аршина на предубеждението за малоценност или превъзходство на една народност спрямо друга. А какво да кажем за лекотата, с която и днес се игнорират тежки античовешки деяния, с оправданието, че са извършени „законно“, по време на война, било то и в рамките на провеждана отбранителна политика или освободителна кауза... Според някои критици в бъдеще книгите на Камю и Дауд ще се възприемат като диптих.

Публикувай коментар за статията
Издателство "Колибри"
1990-2024 © Всички права запазени