Информация
Рейтинг (1)
Мнения (0)
Публикувай мнение

Няма дом за онзи, който няма сърце

08 януари 2024 г.
Няма дом за онзи, който няма сърце

„После го виждам, моят речник стои мирно, не се бои от присъди или посегателства, тогава връхлитам върху него, защото той пръв ме излъга, накара ме да повярвам, че с думите ще променя живота си, ще го пренапиша, ще го разкажа в първо лице, но не, винаги другите разказват за нас, те намират нашите определения, нашите квадратни скоби, корените, от които произлизаме.“

„Всеки живот започва с една жена, моят също…“ Така започва нашумелият роман на италианката Джулия Каминито, носещ предизвикателното заглавие „Водата на езерото никога не е сладка“. Като оставим настрана паралелите със стилистиката на Елена Феранте, „шумът” се дължи на високите отличия: авторката не само попада сред петимата финалисти за награда „Стрега”, но печели алтернативната „Стрега Оф“ и „Кампиело“ 2021. Впрочем Каминито печели критиката още с дебютния си роман - „Голямото А“, който пресъздава собствената ѝ семейна история, а експресивно разказаната история на семейство Коломбо доказва, че успехът ѝ  не е случаен.

Ама че откачен свят, проклет свят, в който карат децата да стрелят, за да печелят плюшени играчки…

Действието във Водата на езерото никога не е сладка“ се развива през 90-те. Разказът тече от името на малката Гая, която израства в проблемно семейство. Майка ѝ  Антония има четири деца – бащата на първородния ѝ син е нехранимайко, а останалите – Гая и двама близнаци - имат за баща Масимо, строителен работник, претърпял инцидент, в резултат на който остава инвалид. Първоначално Гая дели със семейството си стая от 20-ина квадратни метра площ в покрайнините на Рим. Обръгнала на пренебрежението на институциите, въоръжена с упорство и трънлив характер, Антония Коломбо успява да намери социално жилище в Ангуилара Сабация, на брега на древното италианско езеро Брачано. Убедена, че образованието е единственият шанс за по-добро бъдеще на дъщеря ѝ, тя записва Гая в прилично римско училище. Всъщност именно у Антония  и нейната неумолима воля се долавя ехо от героините на Феранте.

Иска ми се да кажа, че всички лъжем за семейството си, това е люпилнята на най-дръзките ни лъжи, където крием идентичността си, измисляме си легенди, закриляме неправди, запасяваме се с шаблони и се барикадираме зад виковете и крясъците…

Младата жена сама си проправя път до университета, но въпреки това остава аутсайдер. Да се капитализира лош житейски жребий, не е лесно. В Ангуила̀ра тя се сблъсква с един враждебен и повърхностен свят, с едно общество, което няма какво да ѝ предложи, но и не желае да я приобщи като равностоен участник. Несигурна и честолюбива, Гая все пак ще установи отношения на приятелство и обич, без да вярва в тях. От друга страна, лъжите и предателствата не закъсняват. Така нейната уязвимост ще се трансформира в задушлив гняв с опустошителни последици. Насред гърдите ѝ ще зейне кратер. И след като години наред е била маниакално обзета от стремеж да преодолее самотата и неразбирането и да покаже на околните, че материалната бедност не я прави малоценно същество, Гая ще сведе живота си до преследване на невъзможно изкупление.

Лятото се е скъсило, по залез езерото е тигър, светлината се разчупва на жълти и черни ивици там, където пада слънцето, докато от другата страна наднича нощтаАз съм строшената и непроницаема жена, тази, която се пречупва в повърхностите и я виждаш винаги наполовина.

Перото на Джулия Каминито улавя социална динамика, която е невидима за мнозинството италиански писатели, и го прави без задръжки. Безнадеждната ситуация на семейство Коломбо обаче не е единствената „движеща сила“ на романа. Голямото му достойнство са отривистият език, неочакваните образи, суровата поезия, която се съдържа в тях. Тревожните въпроси без отговор на главната героиня оголват лицемерието на едно инертно общество, което не обича да го занимават с недъзите му. Общество, в което образованието не гарантира просперитет, а най-вредните традиции понякога са най-устойчиви и неизкореними. (Съдбата на един общински басейн, чието строителство е дълголетен фарс, басейн, който се превръща в символ на безхаберие и злоупотреби с общински поръчки, веднага извиква в ума някои практики от българската действителност.)

„Водата на езерото…“ е достоверна семейна драма, която влиза под кожата още с първите редове. Неслучайно романът е бестселър в Италия и вече има преводи на над 20 езика. Безмилостна и нежна едновременно, историята пленява с чувствителността на авторката към социалните предразсъдъци и с трезвия поглед към белезите на бедността и унижението. Нищо че Италия е рай за туристи от всички краища на света.

Публикувай коментар за статията
Издателство "Колибри"
1990-2024 © Всички права запазени