Хилзенрат, или гротеската, която се надсмива над смъртта

Из интервю с писателя от 19 януари, 2012 г.:

„Считам себе си за еврейски писател, който пише на немски.“

„Аз бях първият (преди Джонатан Лител), който пое риска да се фокусира върху нацистки герой. По онова време не съм мислил за реакциите на читателите. Не можех да си представя, че художествена творба в такъв жанр може да породи проблеми. Романът „Нацистът и фризьорът“ беше издаден първо в Америка през 1971 г., превърна се в бестселър, а шест години по-късно, когато излезе в Германия, отприщи скандал. Хайнрих Бьол все още е на моя страна, макар да признава, че докато е чел книгата, постоянно е бил на ръба на отвращението.“

„Дори в гетото имаше смешни ситуации. Гротеската е моят начин да се надсмивам над смъртта.“

....................................................................................................

Той е на 86 години. Преживял е ужаса на концлагер в Украйна, укривал се е в Румъния, а избира да пише сатирично за нацисткото изтребление.

Да облече ужаса в бурлеска.

Едгар Хилзенрат е роден в Лайпциг през 1926 г. в семейство на еврейски търговец. След „нощта на погрома“ бяга в Буковина; живее в еврейско гето, докато трае войната. През 1947 г. емигрира във Франция, после в САЩ. Най-известните му романи, „Нощ“ и „Нацистът и фризьорът“, които са бестселъри в цял свят, първоначално скандализират Германия. Над шейсет издателства отказват ръкописа на „Нацистът и фризьорът“. Немският вкус осъжда гротеската и вулгарността, намира за кощунствен езика, с който са възпроизведени събитията по време на Холокоста. И така до 1977 г., когато малко издателство в Кьолн се осмелява да го издаде.

Понастоящем „Нацистът и фризьорът“ е преведен на 16 езика в 22 държави - само в Германия е реализиран тираж от около 250 000 копия. По света творбите на Едгар Хилзенрат са издадени на 18 езика в тираж над пет милиона екземпляра.

През нощта всички котки са черни

С романи като „Нощ“, „Нацистът и фризьорът“ и „История на последната мисъл“ Едгар Хилзенрат се концентрира върху големия парадокс на човешката душа. И трите книги са посветени на колективната болка. Но те не разискват темите за участта на евреите, за геноцида, справедливостта и морала с установения маниер – авторът не залага на потреса от натуралистичния си подход, за да предизвика възмущение. Не изобразява престъпници и жертви в черно-бяла стилистика. Той се интересува какво остава от човека в нечовешки контекст. И стига до заключението, че няма нищо по-удивително от всекидневния живот.

Разтърсващо е умението на Хилзенрат да „разфасова“ политическата реторика и да назовава нещата с точните им имена. Произведенията му са своеобразна апология на сетивния опит, ефектен бунт срещу тиранията на ума над тялото. Творчеството му е и мощен щит срещу забравата. Хилзенрат заклеймява всички форми на насилие срещу един народ, без значение кой е той.

Наградите

1989  Награда за белетристика „Алфред Дьоблин“ (за „История на последната мисъл“)

1992 Награда „Хайнц Галински“

1994 Награда „Ханс Ерих Носак“

1996 Награда „Якоб Васерман“

1998 Награда „Hans Sahl“

2004 Награда за историческа проза „Лион Фойхтвангер“

2006 Национална награда на Армения за литература

2006 Доктор хонорис кауза от Държавния университет на Ереван