„Огледалото на нашите злочестини“ – стряскаща антивоенна фреска

Пиер Льометр обича да започва книгите си с гръм и трясък. В  „Ще се видим там горе“, първата книга от трилогията „Деца на нещастието“, зъл френски лейтенант кариерист стреля по двама свои подчинени, за да постигне целта си; във втората книга – „Цветовете на пожара“, момче се хвърля от прозореца върху ковчега на дядо си за ужас на своята майка, а в „Огледалото на нашите злочестини“ възрастен доктор плаща на сервитьорка 10 хиляди франка, за да я види гола, преди да се застреля пред нея.

Ненадейното насилие е преобладаваща тема в богато населената трилогия, която обхваща периода от последните седмици на Първата световна война до германската окупация на Париж. Трите книги са по-тясно свързани от тематиката, отколкото от героите и фабулата. Освен беглото споменаване на трима познати герои към края на романа, единствената връзка на ниво повествование между „Огледалото на нашите злочестини“ и неговите предшественици е едно завещание. Същинската връзка е мощната критика на Пиер Льометр срещу ендемичната корупция във всички сфери на френското общество - както по време на война, така и в мирно време.

Действието в „Огледалото на нашите злочестини“ се развива в продължение на два месеца - между април и юни 1940 гoдина. Налице са четири сюжетни линии: тази за 30-годишната Луиз, начална учителка и сервитьорка на непълен работен ден в парижко кафене; втората сюжетна нишка разказва за чувствителния Габриел, учител по математика, и Раул, електроинженер и дребен мошеник – и двамата мобилизирани на отбранителната линия „Мажино“; герой на третата е Фернан, ръководител мобилна охрана, готов на всичко за своята любима Алис, а на четвъртата - Дезире, ловък манипулатор, който сменя няколко самоличности в романа - учител, хирург и пилот са само част от тях. За разлика от другите три сюжетни линии, тази за Луиз не зависи пряко от световните събития. Първоначално изглежда, че младата жена е жертва на обстоятелствата, но когато все пак се съгласява да изпълни молбата на доктор Тирион, в следващия момент Луиз се оказва оплискана с кръвта му и се втурва гола от хотелската му стая към булевард „Монпарнас“. Малко по-късно е обвинена в неприлично поведение от един похотлив магистрат. Връхлетялото я нещастие обаче съдържа нова интрига – Луиз научава за любовна афера на въпросния доктор с покойната й майка, която му е родила син. Отчаяно решена да намери своя полубрат, тя напуска Париж редом с хиляди свои сънародници, които бягат от столицата заради германското настъпление…

Освен че разкрива неадекватността на френското военно командване, което оставя фронтовата линия като „шибано швейцарско сирене, с дупки навсякъде“, Льометр изобличава некомпетентната цивилна администрация, с безумните й служители, които смятат комунистите за по-голяма заплаха от нахлуващите германци. В един момент Луиз, Габриел и Раул, Фернан (и съпругата му Алис) се озовават в малкото селце Беро, където един чаровен и доста убедителен свещеник е създал убежище за вътрешните бежанци. Свещеникът е… Дезире, може би най-интригуващият персонаж в „Огледалото на нашите злочестини“. В този нажежен роман, сближил герои, чиито светове изглеждат несъвместими, разпънат между трагедията и бурлеската, Пиер Льометр пресъздава величието и падението на френския народ, смазан от обстоятелствата. Прави го с така характерния замах на повествованието и с непринудено остроумие, улавяйки пулса на един период на съдбовни обрати и разбулване на заровени тайни, период на паника, пропаганда, фалшиви новини и поток от бежанци – явления, които са стряскащо актуални…

Интересни са източниците на вдъхновение, „изповядани“ от автора в края на книгата: „Както обикновено, по време на работа ми идваха наум думи, фрази, образи, тук идея, там израз, които използвах в текста. Техни автори са Албер Дюпонтел, Виктор Юго, Гюстав Флобер, Дени Дидро, Джоузеф Хелър, Дино Будзати, Емил Зола, Жан-Патрик Маншет, Жерал Обер, Жозеф Кесел, Жорж Сименон, Карсън Маккълърс, Клод Моан, Луи Арагон, Марсел Пруст, Мишел Одиар, Оноре дьо Балзак, Пол Мъри Кендал, Рестиф дьо ла Бретон, Ролан Доржелес, Ромен Гари, Стивън Крейн, Франсоа Рабле, Франсоаз Долто, Фьодор Достоевски, Чарлс Дикенс, Шарлот Бронте.“ 

Според литературната критика някои от възпроизведените исторически епизоди, например хаосът във френската армия и масовото изселване от Париж, са познати от книги като „Пътища към свободата“ – големия следвоенен роман на Жан-Пол Сартр, и „Френска сюита“ на Ирен Немировски, докато други епизоди, включително изгарянето на милиарди франкове от „Банк дьо Франс“, са поразително свежи. Предвид автономността на сюжетите всяка книга от трилогията на Пиер Льометр може да се чете независимо от останалите, но заедно те представляват значително постижение в сплитането на публичното и частното, цивилното и военното в жив гоблен на една залязваща и разгромена Франция.

Очаква се писателят да предложи още един том от тази поредица, чието действие ще се развива по време на войната във Виетнам.