Информация
Рейтинг (1)
Мнения (0)
Публикувай мнение

Ако съзнанието ни беше по-зелено

03 септември 2022 г.
Ако съзнанието ни беше по-зелено

„Всичко се пръска като пепел на вятъра. Човек се ражда, суети се известно време и сетне изчезва, завинаги. При това знае какво го чака – благодарение на забраненото дърво, от което са го подвели да яде. Защо първо ще слагаш плода там, а после ще го забраняваш? За да е сигурно, че ще го откъснат, разбира се… Хората не разбират нищо от природа, нито от демокрация.“ – из „Дървесна история“

„За какво се разказва в тази книга?“ – пита някой. „За дървета“ – отговарям. Деликатна и мъдра е „Дървесна история“ на Ричард Пауърс, спечелила му Пулицър за художествена литература през 2019 г. Не книга, а спомен, любовно писмо, предупреждение, жив организъм. Историята се усуква около дузина герои, но коренът ѝ е за дърветата около тях – древни, великолепни колоси, поместили мъдростта на света под кората си. И за страха, че ги губим.

Романът започва с Никълъс Хойл, който продължава семейната традиция да снима вековния кестен до къщата им. Уинстън Ма пристига от Китай с древно изображение, което предава на дъщерите си, преди да натисне спусъка на пистолета. Адам Апич е психолог и скептик, замесил се с екоактивисти. Рей и Дороти се влюбват по време на аматьорска постановка на „Макбет“, докато Бърнамският лес тръгва към Дънсинейн. Индиецът Нилей разработва компютърна игра от инвалидната си количка. Патриша изучава как дърветата говорят помежду си, а Оливия умира в стаята си, но се ражда за нов живот.

Пауърс оплита съдбите на тези хора от различни прослойки, които на пръв поглед нямат общо помежду си. Обединяват ги няколко цитата, които пулсират и разяждат „нормалния“ им живот, всеки от тях бива смирен от прозрението, че е част от нещо по-голямо от егоистичното си консуматорско съществуване. Един от цитатите уместно идва от „Метаморфози“ на Овидий: Ще разкажа за тела, превърнати в нови тела. И действително „Дървесна история“ неизбежно е книга за промяната и паметта. Разделена на четири части: „Корени“, „Стебла“, „Клони“ и „Семена“, в нея сюжетите се извиват като клоните на дърво и преминават през няколко поколения от XX век, за да стигнат до днешни дни и да изографисат сложната картина на причинно-следствените връзки.

Романът освен добре построена драматургия притежава и жива енциклопедичност. Емпатията към дърветата, които се появяват по страниците, е богато изградена и отсичането на гигантска секвоя по средата на действието създава усещане за нещо безвъзвратно изгубено. И тук проличава силата на художественото въздействие. „Дървесна история“ е почти научнофантастична книга, светът ѝ е като нещо, случило се преди „Пътят“ на Кормак Маккарти. Все още има зов на промяна, но активистите, които го чуват и действат, са малцина, успехът им е крехък и мимолетен, последствията в повечето случаи трагични. Мракът е действителен, заплахата – съкрушителна.

Според Пауърс скръбта по света, който неусетно губим, се пренася в нас самите – самотата, болката, липсата и изолацията ще се излекуват единствено когато си спомним, че сме незначителна част от един по-мъдър и древен баланс, който трябва да опазим. „Дървесна история“ е самоосъзната книга, която регистрира сантименталните и проповеднически елементи в посланието си и донякъде ги обезвредява, но богатството на героите на места натежава и обезличава някои за сметка на други. Богатият пейзаж и силната идеология могат да са задушаващи и тук, за съжаление, са регистрирани драматургични похвати, които поради естеството на темата се открояват като обикновени схеми.

От друга страна, Пауърс се опитва да пише, доколкото е възможно, дистанцирано, да разгърне темата от различни ъгли, дори през гледната точка на скептиците и на онези, които навлизат безотговорно в гъстите американски гори и повалят най-древните дървета на континента. Макар да засяга фанатици, посланието в края на романа е балансирано: нека взимаме само това, което ни е нужно, и да съобразяваме нуждите си с природата, понеже сме част от нея, при това не непременно неделима. В крайна сметка…

И най-силните аргументи на света няма да накарат човек да си промени мнението. Единственото, способно да го направи, е добрата история.

Автор: Мартин Касабов, публикувано в сп. „Култура“, бр. 4/2022 г.

Публикувай коментар за статията
Издателство "Колибри"
1990-2024 © Всички права запазени