Информация
Рейтинг (2)
Мнения (0)
Публикувай мнение

Помнете смъртта си и никога няма да съгрешите

12 април 2022 г.
Помнете смъртта си и никога няма да съгрешите

„Ренесансовият историк Флавио Биондо оприличава процеса на вадене на скрити части от миналото с вадене на отломки от корабокрушение. Така получава видимост онова, което дълго е тънело в забрава, потопено под водите на времето. Въпреки че по-голямата част от великия кораб на Фернандо Колумб е унищожена, късовете, които успяваме да съберем, разказват историята на човек, потеглил преди нас на път към неизвестното.” – из „Каталог на книгите корабокрушенци“

За будния ум тази книга е тръпка, която расте с всяка страница. Едуард Уилсън-Лий отваря прозорец към информационната революция в Европа от XVI век и ни позволява да зърнем собствените си отражения в страстта и интригите, съпътстващи ненаситното човешко желание да бъде въведен ред в света. „Каталог на книгите корабокрушенци“ е блестящо документиран и преливащ от приключения разказ за почти маниакалния стремеж на Фернандо, незаконородения син на Христофор Колумб, да създаде най-великата библиотека. На фона на дивните перспективи, разгърнали се след изобретяването на печатната преса от Гутенберг, Фернандо стига до важни прозрения и предприема стъпки, съпоставими с технологичната революция от края на ХХ и началото на XXI век. Той е не само предан син, който брани непоколебимо честта на своя изпаднал в немилост баща, той е изумителен визионер, чиято приказна „Библиотека Коломбина“, основана в Севиля през 1539 г., и до днес съхранява над 3000 тома… 

В зенита на епохата на Великите географски открития Фернандо отплава с баща си в последното си пътуване до Новия свят, което завършва с бедствие, кървав бунт и корабокрушение. След смъртта на Христофор Колумб през 1506 г. 18-годишният Фернандо решава да продължи мисията му, но с други средства - като изследва границите на познатия свят и създаде библиотека, която да събере всичко отпечатано някога: огромен фонд, организиран от резюмета и каталози. Тази първа по рода си база данни трябвало да обхване експлозивното разнообразие от писмени материали като резултат от навлизането на печатната преса. Фернандо събира идеи и елементи за „всемирната библиотека“ през целия си живот, но едва в преклонна възраст описва своя замисъл. В четири документа – писмо до Карл V, неговото завещание, а също записки, оставени от изпълнителя на завещанието и от библиотекаря – ние съзираме очертанията на нещо, родено от десетилетия, прекарани из пазарите и печатниците: „Едно е да се изгради библиотека от нещата, съществуващи в наше време, а съвсем друго тя да се подреди по начин, позволяващ всички нови неща да бъдат откривани и завинаги събирани“. Фернандо скандализира мнозина, като заявява, че библиотеката ще събира всички книги на всички езици и по всички теми, които могат да се намерят както в християнския свят, така и извън него. Макар да не е съвсем ясно как последните ще достигнат библиотеката – вероятно е разчитал, че глобалната търговия ще ги пренесе до книжарниците на Севиля, Венеция и Антверпен, – самият отказ да се отдаде предпочитание на християнските теми, езици и автори, представлява радикално отклонение от общоприетата представа за това как работи или дори какво представлява познанието.

Фокусът на повечето средновековни библиотеки върху произведенията на християнските автори е продиктуван от схващането, че висшето познание се разкрива от Бог и затова трябва да почиташ „правилния“ бог, за да разполагаш с истинското познание – всичко, идващо от други богове, е просто фалшиво откровение. Всички библиотеки отдават предпочитание на едни езици и дисциплини пред други, обикновено въз основа на социалния статус. Езиците, използвани от елита (класическите, а също все повече италианският и френският), се ценят по-високо от останалите, а литературата на престижните професии (богословие, право, медицина) – от съчиненията, отнасящи се до други занаяти. Библиотеката на Фернандо не е ограничена от език, предмет или религия, което бележи друг дълбок разрив с европейските концепции на знанието. Това не означава, че той е лишен от класови, национални или верски предразсъдъци. Нищо в тези документи не показва, че в последните си дни е спрял да възприема библиотеката като инструмент на християнската испанска империя… Но самата идея, че силата за покоряване на света произтича не от няколко привилегировани източника на знание, а от пресяването на всичко, което този свят има да предложи, независимо от произхода му, представлява радикален скок във възприятието. Загубата на част от колекцията на Фернандо при едно морско бедствие през 1522 г. дава тласък на последната битка за завършване на този възвишен проект, която се превръща в надпревара с времето в преследване на мечта за невъзможното съвършенство.

Амбицията за създаване на хранилище на цялото писмено знание на света, предоставящо търсене по ключова дума, обобщени справки и сортиране по различни критерии, при това достъпно от множество далечни точки, представлява изключително предчувствие за света на интернет с търсачките и базите данни, които ще се появят почти пет века по-късно. Намеренията на Фернандо са далновидни, но този проект не е възможен без дигитализацията, без способността на машините да четат и възпроизвеждат текстове, без алгоритмите за търсене и логиката на компютърните системи. Когато тези технологии стават достъпни, информационният гигант Google успява чрез проекта Google Books да извърши само за няколко кратки години голяма част от работата, която буксува в продължение на пет века след смъртта на Фернандо. Мечтата на Фернандо за универсална библиотека, обединила всички книги без разграничение на верую, език или предмет, също отива в гроба заедно с него. Други умове от неговата епоха осъзнават нуждата да се обуздае неудържимият поток от нова информация, но никой не притежава неговия страстен изследователски дух. Неуморният му труд е изключително поучителен за настоящото поколение, което има сходни мечти и е изправено пред същите предизвикателства. С постоянния ръст на информацията в дигиталната ера, компаниите, занимаващи се с нейната дигитализация, знаят (също като Фернандо), че тя е безполезна или „мъртва“, ако не може да бъде разделена, сортирана и налична за ефективно търсене. Една библиотека е куца, ако не предоставя нищо повече от безкрайна поредица огледала, които връщат хората към неща, които те вече знаят и мислят. Фернандо вижда ясно този проблем при първоначалните си каталози – те работят само ако вече знаеш автора, заглавието или темата, която търсиш. Затова към момента на смъртта си работи за осигуряване на универсална схема на библиотеката (а оттам и на знанието), която би позволила на хората да бродят из области, за които не са знаели и дори не са мечтали, че съществуват…

Във времена, когато средновековните понятия за света се преобръщат и мнозина се чувстват изгубени сред морето от факти, Христофор Колумб успява да ги подреди в разказ, съответен на вярванията и културата на неговите съвременници. В един свят, преливащ от нова информация, човекът, способен да въведе ред, имал значителни шансове за величие, подобно на пословичния едноок цар в царството на слепите. Увлечен от нарцистично заслепление, в „Книга на пророчествата“ великият адмирал се опитал да внуши, че откритията му в Новия свят са част от Божия план, а успешните му пътешествия - плод на Божия милост.  Можем само да гадаем как младият Фернандо е възприемал ексцентричните твърдения на баща си. Собственият му принос към митичната книга избягва окултното идентифициране на прославения мореплавател и неговите действия с библейски събития, герои и пророчества. Една от най-обширните записки на Фернандо е стихотворение за пътищата, отварящи се пред Добродетелния човек. То е същевременно кодиран акростих, чиито първи думи, взети заедно, образуват изречението Memorare Novissima Tua et In Eternam Non Peccabis – „Помнете смъртта си и никога няма да съгрешите“.

Публикувай коментар за статията
Издателство "Колибри"
1990-2022 © Всички права запазени