Информация
Рейтинг (1)
Мнения (0)
Публикувай мнение

В „Качестволандия“ няма нищо случайно

31 март 2022 г.
В „Качестволандия“ няма нищо случайно

„Мислила ли си някога, че може и да е благословия, когато някои неща не ги знаеш съвсем точно? Че може би човек има нужда от това свободно пространство, което създава неопределеността? Искам да кажа, бихме ли могли да сме действително свободни, ако всичко е точно премерено и установено? И какво ще стане, ако живеем в свят, в който всичко е точно, но грешно?“

Действието в тази невероятна дистопия, абсолютен хит в германските книжарници, се развива в екстремно консуматорската държава QualityLand, където рекламациите са забранени (“To make the markets fly, we just have to buy!“), а гражданите са класирани въз основа на алгоритъм, определящ степента на тяхната полезност и престиж. Колкото по-самоотвержени и дисциплинирани потребители са те, толкова по-високо стоят в социалната йерархия. На дъното на тази стълбица са т. нар. „непотребни“ граждани, маргиналите на Качестволандия… Партии със „смущаващи“ прилагателни в названията от рода на социален, християнски, зелен и демократичен се считат за ретроградни. А основно разплащателно средство е сензорната целувка, защото изследователите от концерна КачествоКорп са установили, че устните могат да бъдат фалшифицирани по-трудно от пръстовия отпечатък...

Основните сюжетни линии са две. В едната ставаме свидетели на предизборна кампания преди балотаж, на който качествохората ще трябва да избират между крайнодесния демагог Конрад Готвача и андроида с нисък рейтинг ДжонЕдинОтНас, лансиращ идеята за безусловен базов доход. Другата сюжетна линия ни въвежда в екзистенциалните мъки на търговеца на скрап Петер Безработния, който се опитва да върне на „Магазина“ - най-популярния онлайн търговец на дребно в света, розов вибратор с форма на делфин, доставен му по погрешка. Двете сюжетни нишки са само опора за разгръщането на умопомрачителна визия за света, потапяща читателя в едно отдавна предвкусвано бъдеще, бъдеще на един клик разстояние от нас, в което машините са по-човечни от хората. От съобразителни автомобили без шофьор, които избягват западналите квартали, през приложения за сватовство, които съветват потребителите да сменят партньорите си, до училища, в които изучаването на история е заменено с изучаване на бъдещето – всичко, което всеки в „Качестволандия“ чува, е само ехо от това, което той сам е извикал към света. Като преди това му е внушено какво да извика.

„Не създадохме ли ние – варвари с митично мислене – високотехнологичната цивилизация, която инфантилният ни ум вече не е в състояние да контролира?“, пита Дубравка Угрешич в „Епохата на кожата“ - въпрос, който би могъл да бъде подписан и от Марк-Уве Клинг. В стремежа си да ни предупреди колко дехуманизиращи могат да бъдат дигиталните иновации, авторът показва от какво са лишени гражданите на QualityLand в името на една измамна сигурност, считана за върховна ценност. Диктатурата на пазара и злоупотребата с модерните технологии превръща иначе „демократичната“ капиталистическа държава Качестволандия в смразяваща тоталитарна страна. Отделните сцени са организирани около гегове и находчиви ситуации, не толкова около самите герои. Например когато приложението „КачествоПартньори“ свързва Петер с Мелиса Секструженичката, която се издържа с писане на расистки коментари под новинарски статии, тя му връчва договор от сто страници, регламентиращ сексуалните взаимоотношения. Втрещен, Петер я пита дали сключва такъв договор със самата себе си преди мастурбация…

Машини, които могат да анализират нашите данни, разговори, имейли, снимки и видеа. Подложен на тормоз принтер. Компютър с бърнаут. Дигитален преводач със синдром на Турет. Електронни помощници в домакинството с обсесивно-компулсивно разстройство на личността. Каквото и да се каже за тази зловещо забавна качествокнига, няма да е достатъчно. Дори Сандра Админ, кралицата на медийните сензации, не би могла да я представи подобаващо. Известен и като комик с оригинални сценични изяви, Марк-Уве Клинг е създал визионерски роман, кипящ от изобреталност и сарказъм спрямо тенденциите в съвременното общество, което е нищо по-малко от протомодел на обществото в Качестволандия. Книгата отдава дължимото на Айзък Азимов, Джордж Оруел и Кърт Вонегът („Ние сме това, което се преструваме, че сме, затова трябва много да внимаваме на какво се преструваме“), но е далеч по-близо до реалността, в която живеем днес, отколкото до причудливото въображение на откривателя на планетата Тралфамадор.

Цитати от  „Качестволандия“, превод: Жанина Драгостинова

Това, което върши системата, е да реализира собствените си предсказания. Чрез категоризирането на личността и произтичащите от това ограничения на кръга от предложенията вие правите така, че всеки се превръща в това, което системата смята, че той е!

– Задай си следния въпрос  – казва Стареца.  – Нима не живеем в диктатура, чиито методи са така изтънчени, поради което никой не забелязва, че живеем в диктатура? Веднага след това си задай следващия въпрос: диктатура ли е изобщо, ако никой не забелязва, че е диктатура? Ако никой не смята, че свободата му е отнета? А пък в Качестволандия свободата не е забранена по никакъв начин. Най-много да е „в момента не можем да ви я доставим“.

При бягството си от безсмислието, от загубата на идентичност и изолацията хората се хвърлят върху всички предложения, носещи представата за смисъл и общност, колкото и тъпи да са те. И това е общото, което свързва национализма с фундаментализма. И двете са тъпи предложения за представата за общност.

- Аз не съм ваш клиент.  Вашите клиенти са концерните, застрахователите, партиите, лобистите, на които вие продавате моето внимание и моите данни. Аз съм само продуктът, с чиято продажба вие печелите парите си!  Дошло е време най-после да си признаете, че преследването от ваша страна на все по-големи приходи от рекламите отдавна е отровило цялата мрежа! Вашият начин да пробутвате нещата безплатно ни излиза прекалено скъпо.

В дигиталната икономика никой няма нужда от втория най-добър продукт, от втория най-добър доставчик, от втората най-добра социална мрежа, от втория най-добър магазин, от втория най-добър комик, от втория най-добър певец. Това е икономика на суперзвездите.

Публикувай коментар за статията
Издателство "Колибри"
1990-2022 © Всички права запазени