Свят на ръба и… отвъд ръба

Първото издание на „Свят на ръба“ излезе през 2000 година, наистина на предела на новото хилядолетие. Когато обаче избирахме това заглавие, ние имахме предвид не толкова условната времева граница, колкото прага на новата епоха  – епохата на биотехнологиите, която писателят наблюдаваше едновременно очарован и ужасèн, осъзнавайки, че няма начин те да бъдат спрени независимо от евентуалните опасности и етичните дилеми, нахлуващи в живота ни ведно с инвазията на технологиите. Ако не греша, точно един ден след смъртта му дойде новината, че от човешки стволови клетки е отгледан подходящ за трансплантация орган…

По-малко от година след публикуването на „Свят на ръба“ Станислав Лем отбелязваше своя осемдесети рожден ден. Юбилейното тържество беше предвидено за предишния ден, на 11 септември 2001 г. Когато в четири следобед се събрахме в конферентната зала на новата сграда на улица „Любич“, кулите на нюйоркския World Trade Center от часове бяха превърнати в руини. Разбира се, подготвената програма беше отменена, а юбилярят, вместо да приема поздравления, разпитваше присъстващите за новини от атентата. Тогава си помислих, че насловът на нашите разговори придобива ново, драматично значение: светът, нашият свят, действително се бе оказал на ръба...

Днес си струва да разгърнем „Свят на ръба“ макар и само за да чуем гласа на писателя, на великия писател, който гледаше по-надалеч и виждаше по-далеч от другите. „И ярост искрена облъхва/разнообразните ми задължения“  – пише Чеслав Милош в стихотворението си „На Джонатан Суифт“. Когато си припомням това великолепно стихотворение, пред очите ми застава Лем в неговия краковски кабинет библиотека, сред купчините разноезични списания, коментиращ действителността със страст, хумор, понякога с гневна ярост, алергичен към глупостта и злото, но никога безразличен. Надявам се именно такъв Лем да открият в тази книга нейните нови читатели.

/Томаш Фиалковски, март 2007/

Из Разговор № 6 ЗА ПРИСЪСТВИЕТО НА ЗЛО В ИСТОРИЯТА, ЗА ГЛУПОСТТА И ПРИВАТИЗАЦИЯТА НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО

Историците продължават да спорят по въпроса дали хитлеристките или сталинистките престъпления са били по-големи. Неотдавна спорът се възроди по повод на „Черната книга на комунизма“.

Станислав ЛЕМ: На мен това ми прилича на спора какво предпочиташ  – да ти отрежат лявата или дясната ръка. Злото не е нито измеримо, нито изброимо! Нали не можем да кажем, че щом тук са убити десет хиляди, а там четиристотин хиляди души, то там е четиресет пъти по-зле – това би било нонсенс! Аз виждам разликите между съветските и хитлеристките престъпления главно в нещо друго. За извършените хитлеристки престъпления няколко души все пак бяха щастливо обесени, а процесите на денацификация действително доведоха до възникването на държава, всеки гражданин на която днес трепери при самата мисъл, че може да бъде изпратен на някакъв фронт и да загуби парченце от ухото си. Затова пък всички опити да се обясни на руснаците какви са ги надробили, отскачат като от охранителен щит.

Непрекъснато чуваме: какво са вашите двайсет и три хиляди избити офицери в Катин и на други места в Русия или пък цялата полска източна стена с Корпуса за охрана на границата, загинал под лавината на съветските танкове, в сравнение със загубите, които ние понесохме! Надцакванията от този род смятам за ужасен и категорично нeдопустим грях срещу елементарното чувство за морал. Не всичко може да се прости и забрави: разбира се, принудени сме да приемем много неща, насилието обаче си остава насилие. Неотдавна при мен пак дойде един телевизионен екип с молба да разкажа за Краков, с адресат германците впрочем. Отвърнах така, както винаги отговарям: „Аз съм от Лвов и ще си остана от Лвов до смъртта си. Това никога няма да се промени, хората и народите не са гардероб, който да се мести от един в друг ъгъл“. На мен най-много ми тежат престъпленията, които не само че не са наказани и изкупени, но и изобщо не са споменати. Неотдавнашното изявление на руското Министерство на външните работи смятам за опозоряване на паметта на войниците от нашия КОГ. Като говорим за присъствието на злото в най-новата история, бързо преминаваме към основния въпрос за злото: „unde malum“, откъде идва то… Несъмнено в биологичен смисъл ние сме доста чудовищни творения на еволюцията. Прекрачвайки вегетарианската гpаница, нашите прародители са станали месоядни  – ловци и дори канибали. Благодарение на присъдената ни от еволюцията прекалена свобода на действията ние сме способни на всичко, що е зло. Още по-лошо – често злото ни привлича повече от доброто, понякога то дори получава религиозна санкция, както при асасините. Ацтеките на свой ред са вярвали, че небесният свод ще рухне, ако престанат да изтръгват сърцата от гърдите на младежи с помощта на нож от обсидиан. После тяхната империя се разпада, а небесният свод не рухва. Съзидателната сила, разрушителната сила, а дори и убеждаващата сила на злото са несравнимо по-големи от тези на доброто. Нали Евангелията не призовават към изтръгване на крака, а въпреки това инквизицията е съществувала и се е случвало да изваждат тленните останки на някои папи от гроба им и да ги хвърлят в Тибър. Подобно на мравките, термитите или осите хората са в по-голяма степен социални единици, отколкото си го представят. Индивидът може да има независими убеждения, но това е рядкост; всичко върви по-скоро в посока на унифицирането, особено сега, в епохата на масмедиите. Аз спрях да гледам телевизия, западна също – не става за гледане, белязана е от толкова генерален и толкова жесток упадък, а полска не гледам от 1990 година, когато започнаха скандалите в Сейма и Сената. Чрез каналите на най-новите технологии хората се напомпват с най-отвратителни глупотевини. Порнографията се използва по-скоро като наркотик или замайващо-приспивателно средство, затова пък мутрите и кръвта май имат по-страшно въздействие. Не съм привърженик на конспиративните теории и не твърдя, че в Холивуд или дявол знае къде другаде съществуват тайни групи, които съзнателно въздействат по този начин на медиите. Не  – произвежда се това, което е продаваемо, като същевременно по този начин се създават нови потребности; действа своеобразен порочен кръг, circulus witiosus. В последно време са модерни геномиката, роботиката, изкуствените кучета, изкуствените котки…

А съгласен ли сте с твърдението на Хана Аренд за баналността на злото?

Станислав ЛЕМ: В него има много истина. Безнаказаното причиняване на зло сигурно е приятно за доста хора. Четох за някакъв немски военен отряд, който бил изпратен в малко градче, за да разстрелят събраните там евреи. Със сълзи на очи командирът уверявал, че никой не е принуден да го прави, но се намерили такива, които пожелали. Сетне всички свикнали с екзекуциите и се оплаквали единствено от това, че оръжието се нагрява и че се хабят твърде много муниции. Проблемът бил решен след преминаване към техниката за по-масово унищожение.

Не съм в състояние да отмина равнодушно край подобни документи, които са по свой ужасяващ начин завладяващи. Хюго Щанхаус описва в спомените си как в края на войната наблюдавал влаковете, с които карали към Освиенцим четиристотин хиляди унгарски евреи, докато преминавали през малкото населено място, където се укривал той. Липсва какъвто и да било коментар – което ми се струва много основателно. Все така се въртим около въпроса „unde malum“…

Сред хората, причиняващи зло, има навярно две основни категории: едните го вършат, защото им е приятно и с удоволствие се възползват от случая, на вторите може и да не е, но се подчиняват. Ако властите нареждат разстрели и убийства, те, макар и не особено охотно, може и да дръпнат спусъка. По време на окупацията забелязах, че хора, за които не съм очаквал, се държаха прекрасно и благородно, затова пък други, ужким достойни хора, се оказваха негодници. Не бих посмял да твърдя, че истинската същност на човешката природа се разкрива в екстремни ситуации, че тогава се разголва укритата дълбоко в нас сърцевина на характера – нещата не са толкова примитивно прости, въпреки че в такива случаи навярно се проявяват някакви предразположения.

На въпроса unde malum, откъде идва злото, аз имам чисто натуралистичен, със социологичен примес отговор: когато е налице позволение да се причинява зло, някои хора се примиряват с това с лекота, други – не толкова охотно, и малък брой са готови да пожертват дори собствения си живот, за да спасят чуждия.

Превод от полски: Лина Василева