Информация
Рейтинг (1)
Мнения (0)
Публикувай мнение

Дневникът на прелюбодейката

10 юли 2021 г.
Дневникът на прелюбодейката

„Преходът от нулата до нещото е невъобразим. Като Сътворението. Чувствам го, докато проявявам образите на снимките. Първо хартията е бяла и после по вълшебен начин изниква образът на човека, когото си фотографирал, като ембрион, който расте със свръхестествена скорост. Както при писането върху празния лист се ражда смисъл.“

„Дневникът на прелюбодейката“ от Кърт Левиант е издание на „Колибри“ в превод на Александър Драганов и със силно внушение на корицата от художника Стефан Касъров. Действието започва в малко мъжко еврейско училище в Бруклин, а повечето от момчетата са родени в този квартал. Не и Гуидо – с дългото аристократично лице, високото чело и правата дълга коса. Корените на семейството му във Венеция могат да бъдат проследени четиристотин години назад.

Порасналият Гуидо изпитва „хладна незаинтересованост към живота“. С лекота се запознава с момичетата, свири на чело, а любимото му занимание е да разнообразява скучния си брак с „вкусни“ изневери. Приятелят му Чарли е фотограф, който презира повърхностната американска цивилизация, а към жените изпитва в известен смисъл садомазохистично отношение.

Авторът Кърт Левиант е роден през 1932 г. във Виена. Докторатът му е посветен на средновековен труд за крал Артур, написан на идиш. Книгите му са оценени от двама Нобелови лауреати, Сол Белоу и Ели Визел. Минал е през училището в Бруклин, а „Дневникът на прелъстителката“ създава през 2001 г. Всъщност това е един от най-впечатляващите модерни романи за плътската любов, в който образът на учителката по виолончело, красивата Авива, напомня библейски образ на изкусителката. Тя застава между двамата стари приятели и променя представите им за заобикалящия ги свят и за отношението им към повеленията на плътта.

„Мисля, че се опитвам да проникна в душата ти, да вляза в кожата ти, да изпитам чувствата ти…“, говори Чарли на Авива, а в сънищата тя се раздвоява между него и Гуидо. „Доколкото аз виждах, тя не изпращаше сексуални сигнали. Всъщност бе сдържана в движенията на тялото си… Не кършеше снага, не пъчеше гърди. Въпреки това сексът се изливаше на талази от нея. Не се съмнявах, че много от мъжете, които среща, я събличат наум, въпреки преградата, която бе поставила за сексуалността си.“

„Дневникът на прелюбодейката“ продължава разсъжденията на великия Филип Рот по темата и стига доста по-далече: сексуалното се прелива в социалното, оттам в политическото, а в ушите ни, до голяма степен благодарение и на майсторлъка на преводача, непрекъснато звучи музика. „Виолончелото е секси“ – отсича Левиант и допълва: „Виолончелото има дълбока и животинска привлекателност. Говори на вътрешния ни Аз.“

Този необикновен, откровен разговор с вътрешния ни глас е едно от най-ценните открития на литературата и въобще на изкуствата, в които вече няма табута – стига да не се превръща в досадно нравоучение за различната сексуалност и за нарушените права при еднополовите връзки.

Ревюто е публикувано в рубриката „Колонката на Георги Цанков“ на сайта „Литературни разговори с Антония Апостолова“ на 29 май 2021 г.

Публикувай коментар за статията
Издателство "Колибри"
1990-2021 © Всички права запазени