Информация
Рейтинг (1)
Мнения (0)
Публикувай мнение

„Поезия“ от гения на Словения

26 юни 2021 г.
„Поезия“ от гения на Словения

„Това е жест, който дължим на словенците ако не от един век, то поне от над четири десетилетия. С настоящия том българският читател получава възможност за първи път да се запознае цялостно с поезията на Франце Прешерн. Спорадичните й интерпретации са отдавна забравени, по-точно незапомнени, останали без отглас и рецепция в нашето културно пространство.“ – проф. д-р Людмил Димитров

Та кой
друг с мрака ще води за правдата бой 

И с яд
кълнящия наште сърца лешояд
ще сграбчи и спре денонощния ад? 

Кой знай
да сложи на тъжните спомени край,
да вдъхне надежда за утрешен май
и днешния гнет да превърне във рай? 

И как
поет да си днес за избраност е знак,
щом носиш в гърдите и блясък, и мрак?

Помни
дълга си, търпи и поет остани!

(„На поета“)

За словенската национална култура Франце Прешерн (1800–1849) има такова значение, каквото Ботев и по-късно Вазов имат за българската. Прешерн е големият им поет, фрагмент от чието произведение по-късно се утвърждава като национален химн. И неговата съдба не е никак лека. Той участва в т.нар. словенска азбучна война, в която защитава високата езикова и литературна норма, а негови противници са езиковедът Копитар и съратниците му, които се борят за утвърждаването на фолклорната основа на словенския език и литература, при което – по сръбския образец на Вук Караджич – всеки звук има своя буква. Ефект от дейността на Копитар е появата на т.нар. метелчица – азбука, която очевидно заимства графеми от кирилицата и която бива забранена със закон през 1833 г.

Изобщо, не можем да отлепим Прешерн от езиковите въпроси: той се противопоставя на принудата словенците да говорят на немски и през умерения пуризъм стига до мечтата за нов, словенски Орфей. И Орфеевите места, които описва, по неизбежност са свързани с България – Хемус и ветровитата Родопа.

В своя великолепен предговор проф. д-р Людмил Димитров, преводач на сборника, ни разказва още много за живота и делото на словенския патриарх, ако тази дума е уместна за него. Дори да са простодушни темите му, те са предадени в майсторски оркестрации – Прешерн владее жанровете на литературния романтизъм, но особено ярки са постиженията му в сонета и сонетния венец.

Пиша „словенци“, пиша „немци“… Според фолклорната етимология словенците са хора на словото, а на немците нищо не им се разбира. Чета на глас преводите от словенски на български език – и изпитвам истинска наслада от родното си слово. Но и немците никак не са зле – неотдавна четох в ръкопис (и пак на глас!) преведените от Любомир Илиев Гьотеви балади и видях за пореден път как през ума и езиковата интуиция на големи преводачи българското слово шупва и светва.

Прешерн е превеждан и преди. Ще изброя само някои от хората, които са работили по него: проф. Иван Д. Шишманов, Стилиян Чилингиров, Димитър Пантелеев, Иван Коларов, акад. Емил Георгиев, Кирил Кадийски…

„Поезия“ на Прешерн е празник. Вярно, за малцина. Ама празник. Затова – (финалът на прочутата) „Наздравица“:

Приятели, да вдигнем
накрая чаши и за нас;
целта си ще постигнем –
за братството ни има шанс,
щом ни държи
и теши
доброто в нашите души.

 

Автор: Марин Бодаков, публикувано в Toest.bg на 26 юни 2021 г.

Публикувай коментар за статията
Издателство "Колибри"
1990-2021 © Всички права запазени