„Тази книга е болница, открита за всички лудости на духа, за всички пороци на сърцето“, пише френският вестник „Фигаро“ няколко месеца след появата на „Цветя на злото". Тиражът е конфискуван, а срещу автора е заведено дело. Обвиняват го, че с поезията си е накърнил нормите на обществения и религиозния морал. Така само половин година след като Гюстав Флобер е изправен на подсъдимата скамейка заради „Мадам Бовари", идва ред на Шарл Бодлер.
През април т.г. се навършиха 200 години от рождението на Шарл-Пиер Бодлер. Издателство „Колибри“ отбелязва по възможно най-добрия начин тази забележителна годишнина – луксозно издание с твърди корици на „Цветя на злото“ в конгениалния превод на Кирил Кадийски.
Днес издание като това е задължително за всяка уважаваща себе си домашна и обществена библиотека. Но далеч невинаги е било така. И поезията на Бодлер, като всяка поезия от най-висша проба, е била под ударите на Държавата. След като сбирката „Цветя на злото“ е публикувана на 25 юни 1857 г., след статия в консервативния вестник „Фигаро“ тя е конфискувана, а срещу автора е заведено дело за оскърбление на обществения морал. В резултат няколко стихотворения са забранени, поетът е принуден да плати глоба… Присъдата е отменена след близо столетие.
Въпреки подкрепата, която Бодлер получава и за правото на свобода на словото и печата, и за правото на „изкуство за изкуството“, поетът ще напусне Франция и ще изнася сказки в Белгия, ще рецитира стиховете си там. Десет години по-късно, на 31 август 1867 г., Шарл Бодлер ще издъхне в ръцете на майка си. Тук си струва да отбележим, че много преди скандала с „Цветя на злото“, след съдебен процес, тя го поставя под опека, ужким да не разсипе наследеното богатство – и така го оставя да мизерува.
Модерността под съд – така би могло да бъде обобщена житейската история на Бодлер. У нас има чудесни изследвания върху този забележителен поет – и на проф. Димитър Аврамов, и разбира се, на Жан-Пол Сартр, но най-добре е да препрочетем „Цветя на злото“. И ще усетим как мощната еротизация на Смъртта постепенно си пробива път към нашето време. Ще усетим любуването на собствения демонизъм. Ще усетим и патетичната демонизация на женствеността. Демонизацията на градския свят и неговия тъмен индустриален кипеж. Кръчмите. Черната Венера. И разбира се, слабите ангели на поезията.
В предговора си Кадийски припомня факта, че първоначалната идея за заглавие на книгата е „Кръгове на Ада“. Но чевръст епигон го задига и се налага заглавието, предложено от Иполит Бабу – „Цветя на злото“.
За мен то е винетка, която не бива да ни попречи да видим основополагащата връзка между легендарната книга на Бодлер и „Ад“ и изобщо „Божествена комедия“ на Данте, великия учител на френския поет. Прочее, също изгнаник.
Ще завърша, разбира се, с „Епитаф към осъдената книга“:
Човече кротък, идиличен –
читател трезвен, с идеал,
хвърли ти този том, без жал,
той блуден, зъл, меланхоличен.Ако при дявола двуличен
риторика не си държал,
хвърли го! Нищо не разбрал,
ще кажеш, че съм истеричен.Но ако с поглед примирен
надничаш в бездните на ада,
чети… и ще се влюбиш в мен;дух ненаситен, който страда
и търси своя рай – щади
и мен! Или проклет бъди!(Из „Нови цветя на злото“)
Автор: Марин Бодаков, публикувано в Toest.bg на 26 юни 2021 г.
* Сайтът www.colibri.bg е оптимизиран за всякакви
утройства и предлага лесно и достъпно информация
на компютър, лaптоп, таблет или смартфон. 
