Информация
Рейтинг (1)
Мнения (0)
Публикувай мнение

Дарвин в управителния съвет

19 април 2021 г.
Дарвин в управителния съвет

Накратко, няма същество, което да дърпа конците и да решава съдбата ни и което да може да ни заличи, когато си пожелае, или да изсипе върху едни от нас рак, а върху други – кървава война. Сами трябва да се грижим за себе си и да придадем смисъл на живота си. След тоя живот няма пъкъл, нито златни лъжички. Не е ли страхотно?

Марк Нелисен скромно определя книгата си като сборник на човешкото поведение. Но ако не беше поведенчески биолог, а нарцистичен рекламист, щеше да ви каже, че тази рационална, предвидливо фрагментирана, кипяща от остроумие „лекция по дарвинизъм“ е подарък за всеки зрял читател. Отделните епизоди в нея могат да се четат в произволен ред. И да, тя не е написана на тежък академичен език, но не изневерява на науката в нито един свой ред. Даже когато се шегува. Особено когато се шегува!

Много хора използват думичката еволюция, без да знаят какво точно значи. Някои от тези хора изпитват антипатия към Чарлс Дарвин, автора на теорията за естествения отбор, навярно защото еволюцията бива определяна като хладна парадигма и пълна противоположност на религиите, които ни обещават сладка награда, ако следваме дългия им списък от правила. Еволюцията не се интересува от видовете, а от гените. Не става дума за закона за джунглата,  а за факта, че най-добре приспособеният индивид има най-големи шансове да оцелее и следователно да се сдобие с потомство. По думите на Марк Нелисен, ако на някой марсианец му попадне документална поредица за поведението на земляните, направо ще се пристрасти към този канал – толкова сме интересни. Ние обаче не го осъзнаваме, защото сме нагазили с двата крака в случващото се, не слизаме от подиума и за секунда няма как да проследим спектакъла от разстояние. На актьора не му е дадено да се наслади на красотата на сцената, докато играе на нея, нали? Векове наред поведението ни е било повече задавано, отколкото изследвано. Религията, политиката, философията напътствали човека какво да прави и най-вече какво да не прави. Приемало се, че човекът превъзхожда останалите животни, понеже духът му го възвисява високо над тях. За щастие, днес разполагаме с изследванията на поведенческата биология, които ни дават по-широка и правдива гледна точка: показват ни откъде произтича всяко наше съзнателно или неосъзнато решение. Всяко типично човешко качество, което ни се струва, че сме открили, се корени в еволюционното ни минало и у нас не е нищо повече от задълбочаване, от по-комплексна форма, от кулминационна проява на отдавна съществуваща структура. Може би все пак има едно нещо, типично за човешкия вид, което няма да видим у другите: само ние се тревожим дали сме уникални, само ние използваме хиляди думи, за да отворим пропаст между нашия и чуждите видове и за да подчертаем своето превъзходство. Самомнителност, какво да я правиш.

Много е интересна главата, посветена на параноята. Последната се приема за анормално състояние на ума, което се среща единствено у хора с ментални отклонения. В същността си параноята представлява прекомерен страх от преследване или остра критика - дали наистина става дума за психично заболяване, след като страхът е базисна човешка емоция? Зависи от конкретния случай. Истината е, че у всеки човек се пораждат повече или по-малко параноидни мисли, тъй като страхът възниква в една прастара мозъчна структура, наречена амигдала. Тя се задейства светкавично още преди да сме осмислили видяното. Ето защо лесно се стряскаме от неща, които, рационално погледнато, не би следвало да ни плашат.

Демокрацията също не е паднала от небето. Е, за разлика от нашите предци ние дискутираме, претегляме своите аргументи и аргументите на отсрещната страна, признаваме правата на малцинствата. Но онова, което се наблюдава сред индонезийските макаци, стои в основата на съвременния демократичен избор. Впрочем някои черти от характера, които определяме като антисоциални, имат удивителен ефект върху поведението ни днес. Става дума за така наречената „тъмна тройка“ на личността: нарцисизма, психопатията и макиавелизма. Психолозите са открили, че трите характеристики често присъстват едновременно, затова и на тях се гледа като на троица… Само че в дългосрочен план кооперативността и загърбването на егоизма носят много повече позитиви!

Друга поведенческа вкаменелост, която мъкнем със себе си от далечното минало, е огледалното поведение, или склонността да се имитираме взаимно, да отразяваме поведението си, така да се каже. Това е особено характерно за влюбените двойки. Марк Нелисен назовава този феномен психологическо кръвообръщение, тъй като емоцията тече в групата (или между двама души), както кръвта  в тялото. Все пак човешката еволюция е белязана от развитието на социалното поведение. Гените не са единственото, което диктува държането ни. Те съ­-участват и при определени обстоятелства могат да тласнат поведението ни в една или друга посока. Непрекъснато се опитваме да си обясним нечии способности или липси с наследеното от родителите или прародителите, сякаш културата и възпитанието нямат думата. Отделен е въпросът, че културата също възниква в резултат на еволюционни процеси. Това се вижда още при шимпанзетата, естествено, в много по-примитивна форма от нашата. За добро или зло, еволюцията не познава абсолютен връх. Както казва Нелисен, нужни са три неща: обучение, обучение и обучение. Вярата носи утеха, но познанието дава яснота.

Класическата представа за непроменяемия аз, формиран от мозъка, е неправилна. Мозъчните вериги и милиардите връзки между невроните непрекъснато се изменят под влияние на заобикалящата ни среда. Всеки път когато научим нещо, било то голямо, или малко, се образуват нови връзки. Всички вериги от неврони, взети заедно, представляват едно необозримо цяло, което наименуваме съзнание, личност, характер и така нататък. Някои хора предпочитат да говорят за душа.

На фона на всичко това не се ли обезсмисля вечният философски въпрос за смисъла на живота? Хората със здрав разум намират този въпрос за излишен. По-важното е да не забравяме каква случайност е, че ни има. Това прави живота ни безценен или „непосилно лек“, както би казал Милан Кундера. Да, животът е чудо, с което никоя креационистка спекулация не може да се конкурира. А сега, след като така и така сме тук, хайде да поработим за повече радост и справедливост.

Публикувай коментар за статията
Издателство "Колибри"
1990-2021 © Всички права запазени