Чистилището на младостта и повторното раждане

„Раждането е смърт, смъртта е раждане“, повтаряла тя по време на цялото изследване, заобиколена от юноши на възраст между 10 и 16 години. По думите на Андре Кутен, автор на предговора на „Каузата на юношите“, малко преди да последва в отвъдното своя съпруг, Долто е приключила работата си по ръкописа и е била щастлива, че посланията й скоро ще стигнат до младежите, техните родители и по-възрастни приятели: „В тази книга се връщам на темата за каузата на децата, но през погледа на юношата.“ 

„Каузата на юношите“ е поредният забележителен труд на Франсоаз Долто, щедър финален жест на един бляскав изследовател в подкрепа на зачитането на свободата и индивидуалните различия на подрастващите и установяването на доверие в отношенията с тях. Долто показва как можем да помогнем на юношите да се сбогуват с детството безболезнено и да изживеят прехода към зрялата възраст без сътресения. Няма спор, че юношеството е труден, деликатен, понякога мъчителен период от живота – това е периодът, когато се формира личността, период на лутане и експерименти. Ето защо родителите, учителите и обществото като цяло носят огромната отговорност да подкрепят тийнейджърите. Долто очертава проблемите им с ясното съзнание, че става дума за проблеми на обществото като цяло: неуспехи в училище, бягства, наркотици, сексуални проблеми, самоубийства…

Според някои специалисти детството продължава до 14-годишна възраст, а юношеството между 14 и 18 години не е нищо повече от преход към групата на възрастните. Други го разглеждат като обикновен период на растеж докъм 20-годишна възраст, през който се осъществява определено развитие на мускулната и нервната система. Според Долто способността да се различава въображаемият свят от действителността, мечтата от истинските взаимоотношения, бележи края на детството. А юношеството е фаза на дълбока промяна, която е толкова важна, колкото раждането и първите дни от живота на детето. По време на промяната юношата преживява отново крехкото състояние на новороденото – става изключително чувствителен към околните и към това, което чува по свой адрес. В стремежа си да се защитят от другите юношите понякога намират убежище в депресията или възприемат отрицателни нагласи и стигат до краен негативизъм, а това ги прави още по-раними. Юношеството може да бъде много благотворен период, ако се даде възможност на младите отрано да поемат отговорност.

Долто обръща внимание на необходимостта в училище да се окуражават не само активните деца, но и всички, които имат мнение, а остават пасивни. Юношата трябва да знае, че позицията му има значение за преподавателя. Такъв подход може да спаси едно потискано от родителите си дете, особено в интервала  от 11 до 13 години, най-критичната възраст. Кулминацията на този период са първите любовни трепети. Първият сексуален опит като преживяване е равносилен на допир до смъртта и разтърсва силно юношата..., защото любовта го привлича и плаши едновременно. „Проблемът е много сериозен и актуален на фона на големия брой самоубийства и самоубийствено поведение“, предупреждава авторката. Злокачественото юношество, което продължава прекалено дълго, се среща в семейства, които почти нямат социални контакти и живеят затворени в себе си. Пасивното или агресивното поведение не е характерно за деца, чиито родители имат много приятели.

Младият човек излиза от юношеството тогава, когато тревогата на родителите му няма вече никакво задържащо въздействие върху него. Закономерно и естествено е младежът да откаже да се подчинява на родителите си. Това не следва да се възприема от тях като драма, защото ще го направи по-уверен в себе си. Родителите трябва да са доволни, че детето им постъпва според волята си. В САЩ например младежите успяват да се утвърдят, като припечелват някой лев, без да прекъсват училище. Дори е правило да участват във финансирането на образованието си. Във Франция това е невъзможно, а между 11-ата и 13-ата година за юношите е важно да допринасят по някакъв начин за собственото си развитие и да не се чувстват икономически зависими. „От момента, в който започваме да третираме юношите като неспособни да намерят своето място в обществото, ние ги превръщаме в своеобразна класа“, заключва Долто.

Няколко глави в „Каузата на юношите“ са посветени на рефлексиите на темата за съзряването в митологията, изкуството, литературата. Любопитно е, че там, където се разказва за юношески двойки, нерядко присъства темата за смъртта: първата любов обикновено има трагичен край. /Паоло и Франческа на Данте, Ромео и Жулиета на Шекспир./ Немската литература отделя значително място на юношата още през XVIII в., като задълбочава старата традиция на „романа за съзряването“, образователния роман или, както бихме могли да го наречем, романа на „инициацията“ или на посвещението. „Ние се раждаме, така да се каже, два пъти: първия път, за да съществуваме, втория, за да живеем; веднъж заради вида и втори път заради пола.“, пише Жан-Жак Русо в „Емил“. Той схваща юношеството като кризисно състояние. Холдън от „Спасителят в ръжта“ е олицетворение на юношеството като време, изпълнено с чистота и невинност в сравнение с обществото, в което му предстои да навлезе или в което вече е. Във всички романи, където юношата е героят в първо лице, се налага идеята, че юношата е баща на човека, на бъдещия човек, и че той превъзхожда този човек, че струва повече от възрастния и в крайна сметка, колкото и да е тежък товарът, колкото и да страда, именно той е носителят на истината.

Втората част на книгата е посветена на изпитанията, през които минават юношите. На фокус са реакциите при развод на родителите, трайните неуспехи в училище, употребата на алкохол и наркотични вещества, „необявената епидемия“ от самоубийства сред тийнейджърите… Тревожността и физическият дискомфорт, характерни за юношеската възраст, особеният ритуал и магическият ореол около алкохола и наркотиците, социалният натиск в юношеските групи, стремежът към отъждествяване с другите са все фактори, които подтикват юношата да експериментира. В третата част Долто апелира за повече „въздух за новото поколение“. От самото си начало животът е извличане на опит от всеки миг, но опитът не е привилегия на възрастните. Нещо по-важно, децата и юношите трябва да бъдат възнаграждавани за творческия си устрем, за своето откривателство. Долто предлага респектиращ списък от реформи и промени в настоящото законодателство, като една от препоръките й  е задължителното образование до 16-годишна възраст да бъде заменено със задължението децата да се научат да четат и да пишат и да се премахне ограничението във възрастта при посещаване на учебни заведения в държавния сектор. Не бива да се пренебрегва обстоятелството, че съвременните млади хора са по-зрели спрямо предишните поколения на същата възраст. Парадоксален е фактът, че правата на малолетните понастоящем са по-скоро права на възрастните върху тях.

***

„Когато вече нямаше власт над отслабналото си и неконтролируемо сърце, когато вече смятахме, че сме я загубили, тя успя да се завърне от собствената си смърт, за да сподели преживяното с близки и приятели. Така лично на мен тя ми я описа като спокоен остров сред буря. Няколко дни по-късно, надмогнала всякакъв страх пред непознатото, Франсоаз Долто ни каза окончателно сбогом.“, споделя Кутен. И наистина, в „Каузата на юношите“ се долавя въздухът, който през последните си дни тя поемала изкуствено, страниците са запечатали нейната духовна озареност, свещената й отдаденост на „каузата“, волята й да бъде в услуга на другите до самия край.