„Четирите кътчета на сърцето“ – достоен епилог на една стремглава кариера

През 1954 г. една тъничка книжка, подписана от крехка 18-годишна французойка, взривява и разделя общественото мнение. Нарочената за „аморална“ книга носи заглавие Добър ден, тъга, авторката е Франсоаз Саган. Летният романс на една ученичка предизвиква ропот сред пуританите, но не това е страшното. По-страшното е, че тази свръхранна раздяла с анонимността обрича Саган на живот, отдаден на алкохола и наркотиците, и на преждевременна смърт. За нея любовта е вид болест, интоксикация. Саган не вярва в дълговечната любов, а в ефимерните страсти – в безумния туптеж на сърцето и бурните тласъци на кръвта. Бесният хедонизъм и бисексуалните връзки скандализират парижкото общество от края на 50-те години, когато назрява младежката революция. По думите на Джон Ъпдайк, писането на Саган се асоциира с искри и притаеност, сетивност на зверче и издържана, стройна интрига, а героите й съчетават овладяност в духа на френския рационализъм с младежкия порив към блясъка и стихийността. След „Добър ден, тъга“ се нареждат „Обичате ли Брамс?“, „След месец, след година“, „Дивните облаци“, „Усмивка почти“ и още много романи и сборници с разкази, все свидетелства за самороден, неподкупен талант. Самият Франсоа Мориак я удостоява с прозвището „чаровно малко чудовище".

„Четирите кътчета на сърцето“ е открит от сина на Франсоаз Саган след нейната смърт през 2004 година. Шейсет и пет години след „Добър ден, тъга“ Дени Вестхоф предизвиква литературен циклон, съпроводен от медийно земетресение, приемайки с обясним вътрешен смут предложението на издателство „Плон“ да напише увода към романа, за да може последните страници, излезли изпод перото на иконичната авторка, най-после да станат достояние на читателите. Както пише самата Саган, „понякога тъкмо поетите против волята роли пораждат най-силни страсти у членовете на обкръжението, неволно попаднали между извивките на непреодолима спирала.“ Текстът се отличава с така характерния за нея сарказъм, с „барокова тоналност и екстравагантна детайлност“, благодарение на които героите оживяват пред нас като на екран. (Слабо известен факт е, че преди да се появи в книжарниците, „Четирите кътчета на сърцето“ става обект на киноадаптация, но проектът така и не е осъществен.)  В опита си да изтупа от прахта и да възстанови оригиналната творба, съблюдавайки всички бележки и редакции на Саган, синът й полага усилия да не накърни тоналността на романа и да съхрани атмосферата на свобода, независим дух, хаплив хумор и дързост, граничещи със скандал.

Младият бонвиван Людовик Кресон претърпява автомобилен инцидент, който оказва влияние върху психиката му, но не чак толкова пагубно, че да бъде държан насилствено до края на дните си в специализирано заведение. Дори напротив, в известен смисъл случилото се „обновява“ духа му и му връща изгубената невинност и вкуса към живота. Самомнителната му съпруга Мари-Лор го презира и се държи студено и жестоко до такава степен, че дори собствената й майка се чувства отблъсната от нея. И ако апатията, високомерието и сподавената агресивност обикновено са белег на глупост, в Кресонад те са резултат от съвършената незаинтересованост на всеки от всеки. Сякаш провинциалното имение на Анри Кресон е населено от късогледи същества, неспособни да се огледат един в друг, за да установят, че са чудовища. На този фон се откроява профилът на Фани, майката на Мари-Лор, изтънчената и безукорна Фани, която бива неочаквано въвлечена в една „неправдоподобна“ буржоазна комедия. Оказва се, че тя единствена проявява милост и разбиране към Людовик, емоции, които постепенно ще я сближат  с него. От друга страна, патриархът на фамилията Кресон, „лошият лешояд“, както присмехулно го назовава авторката, е властен и безцеремонен, но съвсем не чак толкова суров, колкото изглежда. Доказателство за това е пробудилото се в душата му чувство към Фани.

Многобройните недостатъци на Анри Кресон се свеждаха по-скоро до липсата на качества: без да бъде лош, той изобщо не се сещаше да прояви любезност; без да бъде скъперник, той изобщо не се сещаше да прояви щедрост; при това се отнасяше с пълно пренебрежение към мнението на другите…

Ако сте чели „Добър ден, тъга“, ще се убедите, че „Четирите кътчета на сърцето“ носи същия дискретен цинизъм и чар. Същата пенлива трепетност и притулена необузданост, мекия вкус на безделието, лишено от угризения… Саган прави лаконична, но бляскава дисекция на живота на висшата буржоазия. Пренебрегнали „договорното условие“ да не очакват финал, някои от читателите без съмнение ще се почувстват измамени след последната страница, защото никога няма да узнаят каква ще е развръзката на онзи дълго и сладостно обговарян бал, предназначен да увери обществото, че Людовик Кресон изобщо не е луд. Затова пък по-ревностните фенове на Саган ще изпитат удоволствието от това да си въобразят финала. И ще затворят книгата с усмивка. Усмивка почти.