Информация
Рейтинг (1)
Мнения (0)
Публикувай мнение

Ада, чародейката на числата

12 август 2020 г.
Ада, чародейката на числата

Първият компютър в историята, т. нар. диференциална машина, е проектиран от професор Чарлс Бабидж през 1822 година. За да може да функционира, трябвало да се разработят специфични програми, не много различни от използваните в наши дни. Те са изготвени от една млада аристократка – графиня Ада Лъвлейс Байрон, напуснала света на живите на същата възраст, на която смъртта отнася фамозния й баща.

„Математика за феите“ започва с епиграф от Фрида Кало: „Нека си признаем с ръка на сърцето – ние, жените, не можем да живеем без болка.“ Независимо кой им я причинява – мъж, жена, собственият им нрав или злата участ, силните жени я преработват за добро. Сякаш само крайната, пронизваща болка дава тласък на способностите им и проправя път към най-бляскавите им постижения, към тяхното неотменимо Аз. Следва посвещението: „На онези жени, които са отстоявали мечтите си с борба“. Авторът Франсиско Хагенбек е известен у нас с чувствения биографичен роман „Свещена билка. Тайният бележник на Фрида Кало“. Ако нещо сближава героините на двете книги, то е куражът да живеят. Защото да умре, може всеки.

Ада Лъвлейс, Вълшебницата на числата, е единствено „законно дете“ на скандалния гений Джордж Байрон. Още през далечната 1840 година тя създава алгоритъм за изчисление чрез аналитична машина. В края на XX век Британското компютърно общество учредява медал в нейна чест, който се дава за заслуги в областта, а Министерството на отбраната на САЩ кръщава на нейно име езика за програмиране ADA. На този фон съдбата на графиня Ада Лъвлейс, родена като Огъста Ейда Байрон, остава обвита в мъгла. Хагенбек рисува удивителен портрет както на Ада, така и на майка й, Ан Изабела Милбанк Байрон, накратко Анабела. Последната е дребна на ръст жена, чийто избухлив характер „подобно на парфюм, концентриран в малко шишенце, може да запълни всяко пространство, ако се отпуши.“ Тя е всеотдайна майка, обсебена от математиката и от ненавист към бившия си съпруг, прочутия поет Байрон. За тази жена не съществува нищо по-недопустимо от мисълта, че вироглавата й дъщеря може да се посвети на литературата. Обаятелното ѝ лице, по което въздиша целият английски двор на Джордж IV, придобива смразяващата гримаса на гаргойл всеки път, когато Ада погазва волята й…

Майката на Ада е част от историята. Бащата на Ада пише историята. Закономерният резултат на тази ефимерна любов е Ада Огъста. Скоро след раждането на детето Анабела узнава, че съпругът ѝ има инцестна връзка със своята полусестра, почитаемата Огъста Лей… В съзнанието на Ада съжителстват две личности – хладната математичка и пламенната фантазьорка. Девойката презира прекалено подредения и строг живот на майка си, безразсъдното ѝ маниакално отношение към баща ѝ, капсулиращо я в една лъжлива действителност, където всичко, свързано с него, е тема табу. Селището Къркби Малъри в графство Лестършър става свидетел на порастването и еманципацията на Ада от желязната хватка на Анабела. След един бурен сблъсък между двете девойката намира прибежище в гората, където я „приветстват“ феи и фавни – тайнствени горски същества, начело с Оберон, краля на елфите. Плод на аристократичното й въображение? Само донякъде. (За обкръжението на Ада фантазията е непростим грях). Именно крал Оберон ще й пошушне, че никое човешко същество не заслужава да изпитва болка. Тя му подарява записките си, а той й оставя кутия за писма, за да споделя с него най-непростимите си мисли…

Понякога, когато не притежаваме почти нищо свое, една мечта е най-ценното ни благо, най-скъпото ни съкровище.

Ада притежава „най-необичайната комбинация от качества“, които я правят превъзходна откривателка на стаените реалности в природата. Още като тийнейджър се разболява от морбили и здравето й никога не се възстановява. Омъжва се за благоразумния Уилям Кинг – уж по своя воля, но не без коварната намеса на майка си. Взаимното им отдаване е скрепено от факта, че двамата поемат юздите на живота си, а не от силна чувственост. Той е наясно, че жената, в чийто нестандартен ум е влюбен, постоянно живее в два свята, единия реален, другия измислен. Та тя е музата на рационалната мисъл! Богинята на аналитичната поезия! Притежава сияен ум, различен от този на обикновените математици. Ум, който прониква в нещата така, както ги виждат художниците. Двамата с Кинг ще създадат 3 деца. Ала човешкото сърце е инструмент с много струни, както казва Дикенс, и само съвършеният познавач успява да ги накара всичките да трептят, като добър музикант. Съпругът на Ада определено не отговаря на изискването за съвършения познавач…

При всяка своя поява в обществото Ада предизвиква фурор – със своята грация и мистериозна красота, съчетана с блестящ логичен ум. В средата на XIX век съчетанието „ангелска външност и ум като бръснач“ при нежния пол няма как да не е било смущаващо - както за мъжете, така и за родителите на въпросните „клети“ дами. Впрочем Дяволът е изкушавал безспир разпътната душа на лорд Байрон, бащата на Ада. Прокълнатият поет е най-голямата фигура на английския романтизъм, но и най-екстравагантната. Докато авторът на „Дон Жуан“ е жив, творчеството му не е оценено по достойнство, но както възхитителната му креативност, така и разкрепостеният му нрав налагат своя отпечатък върху съдбата на не по-малко гениалната му наследница.

Кой знае какво е бълнувал лорд Байрон, крачейки през гората на имението Малъри Парк една юлска вечер на 1823 година. Проучванията сочат, че седем години по-рано, след като бива низвергнат от съпругата си Анабела, когато родила законната му дъщеря Ада Огъста, той напуска Англия заради незавидната си репутация. Никой биограф не обяснява как, година преди смъртта си, той е прекосил родната си страна в кола, дегизиран като чуждестранен посланик, за да може да види скришом дъщеря си Ада. Срещата между поета („крал Оберон“) и неговата дъщеря е съвсем кратка и се случва под прикритието на сенките в гората на Малъри Парк. Треската не му позволява да изпълни намерението си да общува с Ада чрез писма, но тя много дълго време получава бележки и вярва, че са от Оберон, краля на феите... Изниква въпросът: кой е писал на Ада след смъртта на митичния й баща? И коя част от разказаната от Франсиско Хагенбек история е истина, коя – измислица?

Публикувай коментар за статията
Издателство "Колибри"
1990-2020 © Всички права запазени