Информация
Рейтинг (2)
Мнения (0)
Публикувай мнение

Сънищата са изпълнение на несъзнавани желания

27 юли 2020 г.
Сънищата са изпълнение на несъзнавани желания

Публикувано в далечната 1900 година, днес „Тълкуване на сънищата“ се счита за едно от най-важните произведения на XX век, първопроходник на зараждащата се по онова време наука психология. Мартин Сеймур-Смит поставя този знаменателен труд на Зигмунд Фройд сред 100-те най-влиятелни книги, писани някога.

В едно писмо до приятеля си д-р Вилхелм Флис от 1900 г. прочутият създател на психоаналитичния метод в психотерапията го пита: „Вярваш ли, че някой ден на тази къща ще поставят мраморна табела с надпис: Тук на 24 юли 1895 г. тайната на съня се разкри пред д-р Зигмунд Фройд?

Е, днес на мястото, където се е намирала „къщата“, наистина има табела с този текст. „Къщата” е вече несъществуващият санаториум „Белвю“, тогава в околностите на Виена. Сънят, който Фройд споменава, в историята на психоанализата придобива популярност като „Инжекцията на Ирма” и е анализиран подробно в „Тълкуване на сънищата“. А коя е тайната на съня, научаваме от друго писмо на Фройд до Флис, писано през 1895 г.: „Един сън от по-предишната нощ ми донесе много забавно потвърждение, че мотивацията на съня е изпълняването на дадено желание”. В „Проект за научна психология” от същата година Фройд отбелязва: „Целта и смисълът на сънищата, поне на нормалните, могат да бъдат установени със сигурност. Сънищата са изпълнение на желания”. Нека бъдем по-прецизни: според Фройд сънищата са проекция на нашите несъзнавани желания. А Ницше смята, че в сънищата се проявява част от прастарата човешка същност, до която вече нямаме пряк достъп. 

За Фройд тълкуването на сънищата е средство за свързване с несъзнаваното в психическия ни живот. Той се интересува от мисленето, което не е съобразено с реалността и служи единствено на изпълняването на желанията: такива са фантазиите и мечтите. Хората отдавна са си дали сметка, че сънищата и мечтите се родеят. Не е случайно, че на някои езици – например немски, английски, френски – думите за „сън” и „мечта” са едни и същи, съответно Traum, dream и rêve. Според Фройд нощните сънища реализират неприемливите, „срамните“ ни желания. През деня цензурата на съзнанието не ги допуска, но по време на сън те проникват там, тъй като същата тази цензура е приглушена. Все пак се налага да бъдат изопачени, за да я заобиколят - това изопачаване се нарича „работа на съня”. Тук веднага някой ще възрази, че през деня също преживяваме неприемливи за съвестта желания, при това съвсем осъзнато. Когато сме будни обаче, ние можем да упражним контрол върху тях и да ги потиснем.

„Моето обяснение за абсурдността в сънищата е, че мислите на съня никога не са абсурдни – поне при душевно здравите хора – и че работата на съня продуцира абсурдни сънища и сънища с отделни абсурдни елементи, когато мислите съдържат критика, насмешка и подигравка, и тя трябва да им даде израз чрез своите средства.“

При тълкуването на сънищата Фройд прилага своя метод за преодоляване на цензурата и достигане до изтласканите в несъзнаваното съдържания – а именно метода на свободните асоциации. Но ако според тълкуването сънят е осъществяване на желание, на какво се дължи неговата смущаваща форма? Какъв процес се е извършил с мислите в съня, за да се получи от тях този съмнителен пачуърк, тази понякога доста невнятна смесица от образи и случки, която си спомняме след събуждането? Ако изобщо си я спомним? Откъде идва материалът, който се преработва в съновидение? В отговора на тези въпроси се намесва теорията на Фройд за пораждането на халюцинациите, която също е представена в книгата, с описанието на процеса „регресия”. 

„Колкото повече човек се занимава с тълкуването на сънища, толкова повече се убеждава, че в огромното си множество сънищата на възрастните третират сексуален материал и изразяват еротични желания”, казва бащата на психоанализата. Докато другите разглеждат сънищата като изцяло телесно явление, той смята, че сънищата имат смисъл. Едно съзнавано желание може да породи сън само ако се свърже с друго – изтласкано, с подобно съдържание. Детските сънища са пример за изпълняването на незадоволени през деня желания. „Несъзнаваното в душевния живот е инфантилното” – пише Фройд в „Лекции за въведение в психоанализата”. 

Днес доминира мнението, че не всички сънища са маскиран израз на отхвърлени желания, но все пак една част от тях са. Съответно не при всички е налице трансформирането на скрити мисли в проявено съдържание. Но сънищата и днес се разглеждат като продължение на будното мислене. Случвало ли ви се е в състояние на сън през цялото време да знаете със сигурност, че сънувате? Има хора, при които знанието, че спят и сънуват, е съвсем явно и които сякаш имат способността съзнателно да ръководят сънуването. Такъв сънуващ може например да не е доволен от съня си, да го прекъсне, без да се събужда, и да го започне наново, за да го продължи по друг начин, съвсем както един популярен писател съчинява по-щастлив край на своята пиеса по желание на публиката. Или друг път, когато сънят го е поставил в сексуално възбуждаща ситуация, може да си помисли: „Това няма да го сънувам повече, за да не се изтощавам с полюция, а ще си го запазя за реална ситуация“. Сънищата, придружени от неприятни емоции, може да бъдат и „наказателни сънища“. И тези сънища изпълняват несъзнавано желание: сънуващият желае да бъде наказан заради някакво изтласкано непозволено желание. Сънят може да извърши с афектите от съновните мисли и още нещо, освен да ги допусне или да ги сведе до нулата: той може да ги превърне в тяхната противоположност. Колкото до забравянето на сънищата, то лесно може да се обясни със силата на психичната цензура, за която вече стана дума. Няма съмнение, че от събуждането нататък сънищата постепенно избледняват. Често ги забравяме въпреки усилията си да ги запомним. Всичко, което се губи със забравянето, може да бъде възстановено чрез анализа; поне в редица случаи е възможно по един-единствен запазен фрагмент да се разкрие, вярно, не самия сън – но това не е и целта, – а всички мисли, които са стояли зад него.

Вече има доказателства, че ние сънуваме през цялата нощ – вероятно на интервали, не по-големи от 90 минути. Това е ясен знак, че сънуването е нормална психична дейност, „пълноправен психичен феномен”. И все пак, защо на един трактат върху сънищата може да се отдава толкова голямо значение? Защото откриването на смисъл в привидно безсмислени неща, разбирането на привидно неразбираеми явления дава още един ключ към най-важното познание: познанието на самия себе си. 

„Тълкуване на сънищата“ е в превод на Маргарита Дилова

Публикувай коментар за статията
Издателство "Колибри"
1990-2020 © Всички права запазени