Информация
Рейтинг (1)
Мнения (0)
Публикувай мнение

Лъжепророци от всички страни, замълчете!

11 май 2020 г.
Лъжепророци от всички страни, замълчете!

„Дори при положение че хората обичат да се страхуват, в дългосрочен план реалността надделява и те постепенно престават да вярват на каквито и да било предсказания. Което е също толкова опасно, колкото и сляпата лековерност. Да си спомним историята на лъжливото овчарче и вълка: като чуе, че то вика: „Вълк! Вълк“, никой няма да му повярва, дори когато в някакъв момент се окаже, че вълкът е там!“

Бързото и всеобхватно разпространение на Covid-19 продължава да буди недоумение, преливащо ту в отчаяние, ту в нихилистично отрицание на опасността. А вече и в умора от страха и грижа за бъдещето, което вещае глобална рецесия. Прогнозите на медиите в цял свят нагнетиха свръхдоза паника и ужас и поставиха на изпитание и психическото здраве на хората. (За случаите на депресии и самоубийства едва ли някой води статистика сега.) Потърпевши сме всички ние, които сме подложени не просто на терора на фактите, но и на тяхното нескопосано поднасяне и тълкуване всеки ден. А и на най-безотговорното им изкривяване. Кризисните мерки в повечето държави вече се разхлабват, но неизвестността продължава да сее стрес. Парадоксалното е, че в момента се пренебрегват други много сериозни заболявания, включително смъртоносни такива, заради новата коронавирусна инфекция.

„Възможно е всички тези пророци да се окажат прави, не го отричам. Възможно е бедствията да се умножат и да копнеем за дните, когато ни заплашваше само „Covid-19“, колко щастливи времена! Не виждам необходимост обаче да се всява тревога за бъдещето у гражданите, докато все още се борят с настоящата заплаха“, написа големият испански писател Хавиер Мариас в „El Pais“ (обръщението под заглавие „Пророци навсякъде“ можете да прочетете  в последния брой на „Литературен вестник“), очевидно вбесен от апокалиптичните прогнози за бъдещето, с които ни заливат журналисти, анализатори, а и някои от интервюираните лекари. По-нататък писателят се обръща към черногледите пророци, разграничавайки „ретроспективисти“ и „футуристи“, и отбелязва: „Всяко нещо с времето си. Трябва ли да очакваме най-лошото, при положение че ни тормозят редица бедствия? Никой не може да удържи няколко открити фронта”. За разумен човек е трудно да не се съгласи с тези думи.

В своята книга „Епидемиите. Истински опасности и фалшиви тревоги“, която вече има българско издание, проф. Дидие Раулт отделя специално внимание на медийния произвол и т.нар. инфодемия, съпровождаща реалните факти и опасности. Той напомня, че всички потенциални епидемии, спрягани през последните 20 години, чиито названия вледеняват кръвта ни, общо наброяват едва 10 000 смъртни случая в един свят, в който всяка година умират по 56 милиона души. Спомняте си „лудата крава“, довела до значителни ограничения в консумацията на месо, двата птичи грипа, епидемията от грип H1N1, коронавируса SARS, коронавируса MERS, еболата, едрата шарка, вирусната инфекция чикунгуня, вирусната инфекция зика - за всички тях са направени математически модели и прогнози,  предсказващи евентуалната смърт на милиони хора. „Нищо подобно не се случи, с едно изключение: грипната епидемия, която убива като най-обикновена грипна епидемия“, констатира проф. Раулт. Интерес представлява и анализът му, посветен на кризата с антракса и парадоксалните последици от една симулация на биотерористична атака. В същото време незаслужено се пренебрегват други епидемии, включително холерата в Африка и особено в Хаити, причинила смъртта на 10 000 души, и на тиф в Източна Африка, който също взима около 10 000 жертви. Авторът набляга на опасната епидемия от Clostridium difficile, която убива между 60 000 и 100 000 души годишно по целия свят. Тя обаче не се ползва с медийна слава, поне засега.

По думите на проф. Раулт сред всички фантомни заболявания птичият грип е едно от най-необикновените, защото в Европа не е отбелязан нито един смъртен случай, а общата смъртност в света възлиза на около 250 души. Коронавирусът MERS е локализиран основно в Саудитска Арабия, защото се пренася от камили. SARS също предизвика непропорционална паника. Става дума за заболяване, което се появява внезапно, както и изчезва - навярно повлияно от сезонния фактор, като в световен мащаб от него загиват всичко на всичко около 800-900 души, докато годишната смъртност от респираторни вирусни и бактериални инфекции по онова време се колебае между 4 и 5 милиона. Освен че причиняват значителен икономически ущърб, катастрофичните прогнози  и диспропорциите с реалното разпространение на тези заболявания имат и други важни последици, поне във Франция, свързани с възприемането на подходяща стратегия за ваксинация срещу далеч по-тревожните заболявания, каквото е например грип H1N1.

Що се отнася до вируса ебола, който има периодични рецидиви, предизвикващи вълни на паника, по всяка вероятност негов източник са прилепите. Маймуните, особено шимпанзетата, са много податливи на този вирус и могат да се заразят с болестта, като ядат прилепи или листа, замърсени с урина на прилеп. При хората вирусът се предава преди всичко по кръвен и никога по въздушно-капков път. По този повод професорът напомня за филма на ужасите „Заразата“, в който е изобразено възникването на хеморагична треска в Африка, за справянето с която са изпратени с хеликоптер обучени командоси, облечени в противозаразни костюми (според професора подобна предпазна мярка няма никакво отношение към ебола, защото тя се предава само чрез директен контакт), чийто метод на действие е да изтребят до крак жителите на засегнатото село. Кадрите от филма се разпространяват светкавично в целия регион, в резултат някои членове на медицинските екипи, действащи в Гвинея по време на кризата с ебола,  са били убити от селяните…

Историята на ебола ме убеди, че най-опасното при тези ограничени епидемии е страхът, който те пораждат. Повечето от тези епидемии са зоонози (преносими от животни на хора), а когато са преносими от човек на човек, те, разбира се, съответстват на нравите и отношенията между хората в даден момент, както и на определена екосистема, тоест шансът конкретен вирус да се превърне във фактор за пандемия е изключително малък. Но силата на терора, упражняван от появата на хеморагичните трески, започва да намалява и тези трески възбуждат по-малко страхове. Защо ли? Защото са заменени от нови, по-пресни страхове.“

Страхът от коронавирусите обаче е оправдан, защото имат много щамове и засягат както птиците, така и бозайниците, а някои от тях, както вече знаем, се предават от човек на човек. Последните са чести, понякога смъртоносни, но досега бяха напълно игнорирани от пресата и повечето здравни власти в света. Коронавирусите са третата водеща причина за вирусните респираторни инфекции. Известни са още от 1967 г., но диагностицирането им е било затруднено от факта, че е изисквало микробиологична посявка. Отличават се най-вече с това, че са най-големите сред РНК вирусите и проявяват чести мутации. Причиняват инфекции на горните дихателни пътища (най-вече бронхити) и диарии. Според проф. Раулт скоростта, с която китайците реагираха за овладяване на епидемията, е поразителна, особено при синтезирането и оценката на антиинфекциозните молекули.

Проф. Дидие Раулт е световна величина в областта на вирусологията, директор на Университетската болница в Марсилия (IHU) и на Изследователския отдел за инфекциозни и тропически болести (URMITE), базиран в Марсилия, носител на голямата награда на INSERM за 2010 г. и пряк участник в актуалната битка с тежкия остър респираторен синдром Covid-19. В средата на март той стигна до положителни резултати за хидроксихлорохина като евентуална терапия срещу Covid-19, но заключенията му предизвикаха силен отпор сред фармаколозите и в научните среди. Оставяме спекулациите настрана, тъй като свидетелствата за влиянието на хлорохина и неговите деривати върху болестта засега са спорни, най-вече заради страничните ефекти от приложението му в комбинация с антибиотик. Впрочем хлорохинът и хидроксихлорохинът са използвани широко за лечение на малария и ревматоиден артрит с цел овладяване на треската и възпалителния процес. Хидроксихлорохинът е прилаган стотици милиони пъти в продължение на 60 години и е включен в списъка от основни лекарства на Световната здравна организация, описани като „ефикасни, безопасни и евтини“. И докато въпросът за безопасността и надеждността на препарата по отношение инхибирането на китайския коронавирус при тежко болни хоспитализирани пациенти все още стои отворен, проф. Раулт отбелязва, че намирането на просто решение на нов проблем със старо лекарство е почти немислимо в нашите общества, по една или друга причина. Времето ще покаже дали е бил прав в случая с Covid-19.

„Епидемиите. Истински опасности и фалшиви тревоги“ е адресирана както към лекарското съсловие, така и към всеки рационален читател, жаден за обективна и трезва информация относно епидемиите и пандемиите, застигнали човечеството през последните десетилетия. Книгата би била особено полезна и на т.нар. „антиваксъри“, на почитателите на конспиративни теории и нездрави хипотези относно избухването на настоящата пандемия и начините за овладяването й, за съжаление точно те едва ли ще посегнат към това четиво.

Публикувай коментар за статията
Издателство "Колибри"
1990-2020 © Всички права запазени