Да превеждаш Жозе Сарамаго

Даринка Кирчева, преводач на „Каин“, „Евангелието по Исуса Христа“ и „Приумиците на смъртта“: 

Превеждането на Жозе Сарамаго е сериозно творческо предизвикателство, но и голямо духовно приключение. Предизвикателство заради изключително богатия език, високия стил, изпъстрен с вмъкнати изрази от разговорната реч и преиначени пословици и поговорки, постигнатите чрез игра на думи шеговито-иронични двусмислия, особената пунктуация и дългите изречения, в които сложната мисъл се разгръща в оригинала плавно, ясно и логично, без да спъва читателя. Всички тези особености, които са запазена марка на Сарамаго, изправят преводача пред изпитанието да ги предаде най-точно чрез езиковото богатство и изразните средства на родния си език, да спази стиловите регистри, да намери съответните народни умотворения, да подреди фразата по същия логически разбираем начин. Духовно приключение, защото е пътуване в един свят, представен като притча с универсално звучене – с неназовани страни или градове, с безименни герои, действащи като обобщени образи, с неуточнени времеви параметри, – с дълбоки философски обобщения и духовни прозрения, отправени като послания към човечеството от един голям хуманист. Удивителни са пророчествата на твореца интелектуалец, който с изострената си сетивност е доловил в зародиш тревожни тенденции с универсален обхват. Днес ясно осъзнаваме, че представени като фикция, като художествена измислица, неговите прозрения изпреварващо са описали света, в който сега живеем – безсмислените жестокости и човешките жертви в името на Бога и на религиите („Евангелието по Исуса Христа”, „Каин”), слепотата и безпътицата на човечеството като епидемия („Слепота”), ерозията на демокрацията, репресиите срещу другомислещите и протестният вот с бяла бюлетина („Проглеждане”), трагичните и цинични последици от безумния стремеж на човечеството към безсмъртие („Приумиците на смъртта”), прекарването на живота в изкуственото пространство на моловете като в неосъзнат затвор или пещера без връзка с външния свят („Пещерата”). Най-голямото удовлетворение на преводача иде от това, че със скромния си труд е дал възможност на родната читателска публика да черпи с пълни шепи от духовните, нравствените, философските, художествените съкровища в мъдрото творчество на Жозе Сарамаго.

„Слепота“ на Жозе Сарамаго – една книга за силата на зрящите

Импресия от Вера Киркова – преводач на романа „Слепота“: 

Точно така! Книга на „зрящите“ неформално наричам романа „Слепота“ на Жозе Сарамаго и когато в качеството на преводач и „съавтор“ на български език бъда помолена за автограф от ценители на художественото слово и будната мисъл, в посвещението неизменно въздигам поздрав „За силата на зрящите!“. С оригинално заглавие Ensaio sobre a cegueira (буквално „Есе за слепотата“ по смисъла на „разсъждения“ и „експерименти“ върху слепотата) романът действително представлява разгърнато апокалиптично упражнение с размисли върху хипотезите за възможния крах на съвременното общество, ако внезапно всички бъдат обхванати от физическа слепота. С идея, зародила се в ресторант, докато авторът наблюдава хранещите се, ситуацията е толкова близка до любимо мое занимание да гледам, слушам и допускам мислено странни обрати в реални съдби, че ме кара да се чувствам истински съпричастна към поредното Сарамагово хрумване. В озъбеното време на духовни кризи бруталната алегория за сриващия се социум има съвсем актуално звучене. Крайни картини на абсурда за крехкостта на битието. Със силно въздействие и кинематографичен потенциал творбата неслучайно е и филмирана, което още повече допринася за нейното популяризиране в световен мащаб. Брилянтните актьорски участия на Джулиан Мур, Марк Ръфало и Дани Глоувър правят от филма „Слепота“ (Blindness) на бразилеца Фернандо Мейрелес знаково събитие в киното. По думите на самия режисьор, когато Сарамаго изгледал екранизираната версия на специална частна прожекция, се разплакал и казал: „Фернандо, чувствам се така щастлив, както в деня, когато завърших книгата!“. Разтреперващо преживяване, което може да остави смесени и на пръв поглед несъвместими дълбоки усещания, но не и безучастност. Развълнувана до сълзи се почувствах и аз, след като книгата се появи на български език и я изчетох вече като независим читател, абстрахирайки се от терзанията си при претворяването на Сарамаговите идеи. Покъртителен и разтърсващ разказ, който отблъсква в своята прямота, но същевременно поглъща и не може да бъде оставен до финалния препинателен знак…

Публикувано в „Литературен вестник“ бр. 3 от 22-28 януари