Информация
Рейтинг (1)
Мнения (0)
Публикувай мнение

Джамал Уариаши: Не написах „Глад” с амбицията „да блесна”

19 ноември 2019 г.
Джамал Уариаши: Не написах „Глад” с амбицията „да блесна”

Интервю на Джамал Уариаши, дадено при връчването на Европейската награда за литература през 2017 г.

За какво става дума в романа „Глад“?

„Глад“ е преди всичко любовна история. Романът описва любовта между две съвсем различни личности. Александър Ласло е голямо име в света на хуманитарната помощ, нещо като холандския Боб Гелдоф, човек, който по своя старомоден начин вярва в доброто и злото, истински хуманист. Орели Линдебом е дете на постмодерните времена, за нея всичко е относително, мисленето й е оцветено с ирония и цинизъм. И все пак те имат връзка. Може би защото всеки намира в другия това, което му липсва. Това продължава година, после внезапно Ласло е обвинен в сексуално посегателство над едно от осиновените му деца. И влиза в затвора. Двамата загубват връзка. Срещат се десет години по-късно. Тук следва друга част от историята. Орели интервюира Ласло по повод на идея, която е имал в затвора. Той започва да говори за педофилията, сексуалната злоупотреба с деца и детската сексуалност. Идеите му са много радикални и двамата ще напишат книга по този въпрос. Това е накратко съдържанието на тази дебела книга. 

Как приемате наградата на Европейския съюз?

В Холандия наградата на ЕС не е много известна и признавам, че аз самият не знаех много за нея. Може би защото се пада рядко на холандец. Аз лично приемам наградата като висока оценка. Признанието, преводите… Когато се разчу за наградата, предложенията за превод заваляха. Хубаво е, че наградата създава такива възможности, още повече че преводът на такава дебела книга струва скъпо. А има и социален елемент – особено в момент, когато ЕС буди толкова противоречиви чувства. Много хора схващат европейския проект като основан на финансите и икономиката. Но връзката между нас е много повече от това – ние имаме културни връзки, които не са толкова видими. Предимството на тази награда е, че е фокусирана върху културата, а не върху финансите. 

Кои автори са оказали влияние върху творчеството ви?

Мисля, че съм бил повлиян и от холандски, и от чужди автори. Дълго време съм схващал холандската литература във връзката й с Втората световна война. И дълго време съм мислил, че като холандски автор трябва да пиша само за нея. И после открих други автори, като Набоков, Филип Рот или Флобер. Те ми отвориха очите и видях, че светът е по-широк, отколкото си го бях представял. Независимо че все още обичам да пиша на холандски теми, в много от книгите ми действието се развива само отчасти в Амстердам. В „Глад“ излязох напълно от холандските граници – там действието се развива в Етиопия и Съединените щати. 

Отразила ли се е практиката ви на психолог на писането ви?

Не мисля, че се е отразила. Но и едното, и другото е плод на едно и също любопитство. Започнах да уча психология, за да разбера какво става в умовете на хората. Как работи съзнанието. В литературата се интересувам от същото. Затова престанах да работя като психолог и се насочих към книгите. Източникът е един и същи – емпатията. Емпатията – за да си свършиш добре работата на психолог, трябва да влезеш под кожата на другия. Същото е и за романите, образите са нещо като пациенти. Дори ако невинаги успяваш да ги излекуваш.

Изисква ли се смелост, за да говориш за педофилията? 

Не и за мен. Мисля, че съм го направил по деликатен и нюансиран начин, а не с агресивен език. Мисля, че съм се справил. Това ми казаха читателите и пресата. За мен смело е това, което направих в стилистично отношение. Част от историята е написана в различни стилове, подражания на стилове на други автори. Част от историята е написана като ресторантска сметка. Мислех, че критиката ще ме унищожи, ще каже „той иска да блесне“. Не това беше амбицията ми, ставаше дума за творческо решение. И наистина се изискваше смелост за такова писане. 

Повлияно ли е писането ви от смесения ви произход? 

Не мисля. Не и за момента. Съвсем съзнателно реших да не пиша за мароканския си произход, не исках да се оплаквам, да обяснявам колко е трудно да растеш между две култури. В книгата, която пиша сега, се занимавам с тази тема. Но това, което ми помага, е, че съм способен да разглеждам даден въпрос от различни гледни точки. Това е, което правя в романите си – не налагам една единствена гледна точка. Съпоставям няколко виждания. И наблюдавам какво ще се случи. Може би в това е влиянието на двойния ми произход.

Превод: Росица Ташева

Публикувай коментар за статията
Издателство "Колибри"
1990-2019 © Всички права запазени